Решение № 14111 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2012 г.

Решение № 14111 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, срещу решение № 16 от 02.03.2012 г. по адм. дело № 19 по описа за 2012 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № Реш-1 от 03.01.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 793 от 17.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 53, ал. 4 от КСО и чл. 164, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Велики Преслав е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Шуменския административен съд е решение № Реш-1 от 03.01.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен и потвърденото с него разпореждане № 793 от 17.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № РВ-И-1424 от 01.11.2011 г., с което Дирекция "Социално подпомагане" Велики Преслав в качеството й на осигурител е задължена да възстанови сумата 153.00 лв., представляваща неоснователно изплатени парични обезщетения на осигуреното лице Димитричка Димитрова Иванова за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст през времето от 12.04.2007 г. до 08.05.2007 г. и 154.30 лв. - лихви (общо 307.30 лв.) съгласно справка № 1. За да отмени оспорените административни актове, Шуменският административен съд необосновано е приел, че майката е подала писмено заявление за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете с приложена декларация, че детето не е настанено в детско заведение. С оглед на така приетото невярно обстоятелство съдът е стигнал до неправилния извод, че не е налице достатъчно основание за ангажиране отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО за възстановяване на неправомерно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания. От фактическа страна по делото е установено, че заявлението за ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст е подадено на 27.07.2005 г. Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на алинея 4 на чл. 53 от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) изплащането на паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 се прекратява при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. В съответствие с нормативното изискване майката в приложена към заявлението декларация (л. 19) е декларирала, че детето й Викторио, родено на 08.05.2005 г., не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Съгласно изменението на алинея 4 на чл. 53 (ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 26.08.2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Съответно, с изменението на чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРВПО (ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е предвидено прекратяване на отпуска по чл. 164 от КТ, когато детето бъде настанено в детско заведение. По делото няма спор относно факта, че детето е било настанено в детска ясла в гр. Смядово на 12.04.2007 г. На основание чл. 40, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) във вр. с § 22б от ПЗР на КСО изплащането на паричните обезщетения на лицата, заварени в отпуск за майчинство, са били изплащани чрез осигурителите. С оглед изменението на изискуемите предпоставки за ползване на отпуска и изплащането на обезщетенията за отглеждане на малко дете, в сила от 26.08.2006 г., осигурителят е следвало своевременно да изиска данни чрез подаване на декларация от майката, че детето й не е настанено в детско заведение и че при промяна на това обстоятелство ще подаде коригирища декларация. Проявеното бездействие от осигурителя, който не е извършил формална проверка относно наличието на материалноправните условия по чл. 53, ал. 4 от КСО, е довело до неправомерно изплащане на паричните обезщетения. На фонда на ДОО са нанесени щети от неправилно извършени осигурителни разходи, които са в причинна връзка с поведението на осигурителя и неосъществения контрол от негова страна. Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети в резултат от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени при наличие на материалноправното основание на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като ги е отменил, Шуменският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, отправено своевременно в съдебно заседание на 21.02.2012 г. Възнаграждението се определя в размер от 100 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,