Решение № 14523 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2017 г.

Решение № 14523 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Стара Загора, чрез пълномощник срещу решение № 172/31.05.2017 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 164/2017 г., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-1228-00218/25.02.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е налице първата хипотеза за налагане на мярката по чл. 171. т. 2, б. "и" от ЗДвП, а именно, че собственикът на автомобила е допуснал управлението на моторното превозно средство от лице, което е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда. Счита за неправилен изводът на съда, че по делото не е доказано да са налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на К. Беев срещу Заповед № 17-1228-00218/25.02.2017 г. на началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Стара Загора като неоснователна. Ответникът, К. Беев, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт, като обоснован и постановен при правилно приложение на материалния закон. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на К. Беев срещу Заповед № 17-1228-00218/25.02.2017 г. на началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП е наложена ПАМ "временно спиране от движение на МПС" марка "Пежо", модел "307 СВ", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ЕТ "Спарк –К. Киров" и на К. Беев, за срок от един месеца. За да отмени заповедта, Административен съд Стара Загора е приел, че не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП, тъй като не е налице нито една от двете законовоустановени хипотези за налагане на мярката. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. При анализа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, относно липсата на предпоставки за налагане на ПАМ. При установено нарушение по чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП в относимата редакция към датата на извършване на нарушението – в случай, че собственик, допусне или предостави управлението на моторно превозно средство на лице, което е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда, възникват материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ – "временно спиране от движение на пътно превозно средство". Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че установената фактическа обстановка не попада в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП. За да е налице основание за прилагане на мярката е необходимо от фактическа страна да е налице една от алтернативно предвидените в нормата предпоставки, а именно собственикът на автомобила да е допуснал или предоставил управлението му на лице, което е употребило алкохол. Неоснователни се явяват възраженията на касационния жалбоподател относно наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка. Твърдението на касатора, че собственикът на автомобилът е допуснал, същият да бъде управляван от лице употребило алкохол, не отговарят на установената по делото фактическа обстановка. К. Беев е предоставил процесното МПС за управление на сина си на 23.02.2017 г., К. Беев да бъде спрян за проверка от надлежните органи на 25.02.2017 г., при която се е установило, че същият е употребил алкохол. Правилен е първоинстанционния извод, че е извън фактическата власт на собственика на автомобила да контролира водача непрекъснато през времето, в което собственото му МПС не се управлява от него. В случая по делото не се спори, че на 25.02.2017 г. около 02. 00 часа, лицето К. Беев е управлявало МПС, собственост на К. Беев, след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда. Не е установено обаче автомобилът да е бил предоставен от собственика или той да е допуснал синът му да го управлява, след като последния е употребил алкохол. Доказателствената тежест за наличие на предпоставките за прилагане на мярката е на органа–ответник в първоинстанционното производство, а в случая те не са установени в цялост. Гореизложеното налага извод за незаконосъобразност на приложената ПАМ. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника К. Беев се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/31.05.2017 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 164/2017 г. ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на К. Беев от [населено място], [адрес] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи разноски пред Върховен административен съд. Решението е окончателно.