Решение № 1556 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 800/2011 г.

Решение № 1556 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 800/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Живко Русев Танев от гр. Стара Загора, чрез пълномощника му-адвокат Мария Даскалова-САК, против решение № 422/29.11.2010 г., постановено от Старозагорския административен съд, VII състав, по адм. д. № 516/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е потвърдил решението от 14.10.2010 г. на Общинска избирателна комисия - Стара Загора, с което на основание чл. 30, ал. 6 вр. чл. 30, ал. 4, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ ЗМСМА/ са прекратени предсрочно пълномощията на общинския съветник Живко Русев Танев, избран от листата на партия "Движение за свобода и справедливост", поради осъждането му с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. За да постанови решението си съдът е приел следното: Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до това дали обстоятелството, че осъждането на общинския съветник е условно такова, изключва или не прилагането на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, следва ли посоченото основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник да се тълкува за относимо само към случаите, когато наложеното наказание"лишаване от свобода" се изтърпява ефективно. Изложените в тази връзка доводи от жалбоподателя и пълномощника му са обосновани с прилагането по аналогия на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 13 от Закона за местните избори /ЗМИ/. Действително, нормата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА не уточнява дали за прилагането и наложеното с влязла в сила присъда "лишаване от свобода" следва да е ефективно. Но тази липса в разпоредбата на цитираната норма не означава празнота в закона, обосноваваща прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 13 от ЗМИ по аналогия. Тъкмо обратното-доколкото със законовата разпоредба изчерпателно и конкретно са очертани предпоставките за възникване на предвидените в нормата правни последици и изрично не са изключени от приложното поле на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА обсъжданията на лишаване от свобода, изпълнението на наказанието при които е отложено по реда и на основание чл. 66 от НК, следва да се счита, че законодателната преценка е, че всички случаи на осъждане с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, са основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник. В този смисъл, за наличието на материалноправната предпоставка по чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА е ирелевантно обстоятелството, че изпълнението на наложеното наказание е отложено на основание чл. 66 от НК. Институтът на условното осъждане е свързан само с изтърпяването на наложеното наказание, без да променя факта на осъждането с влязла в сила присъда на лишаване от свобода. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 13 от ЗМИ в правомощията на ОИК е да анулира регистрацията, съответно-да прекрати предсрочно пълномощията, когато установи, че кандидатът не отговаря на условията на чл. 4 или чл. 4а от ЗМИ, едно от които е кандидатът за изборната длъжност да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Съдът намира обаче, че не е налице твърдяната от жалбоподателя конкуренция между разпоредбите на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА и чл. 27, ал. 1, т. 13 от ЗМИ. ЗМСМА и ЗМИ регламентират и регулират различни по вид и материя обществени отношения. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: На първо място, по делото няма доказателство, от което да е видно дали Живко Русев Танев е получил мандат от ОИК - Стара Загора, положил ли е клетва и кога, а той се презюмира от съда. На второ място не споделя изводите на решаващия съд, че материалноправната норма е приложена правилно. Фактическото обстоятелство, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер е правилно установено, то не се оспорва. Неправилно е изтълкувана обаче редакцията на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, която е следвало да бъде разгледана и прилагана в контекста на чл. 27, ал. 1, т. 13 вр. чл. 4а от ЗМИ, във връзка и с целите на закона. Когато ЗМИ урежда предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник по един начин, а ЗМСМА по друг, е налице правна колизия. По-благоприятния закон е правната уредба на чл. 27, ал. 1, т. 13 вр. чл. 4а от ЗМИ, който е и приложимия материален закон. Неправилен е и изводът на съда, че при провеждането на административното производство не са допуснати нарушения на процедурата. Административното производство не е проведено в съответствие с чл. 11 от АПК, изискващ бързина и процесуална икономия. Присъдата, с която е осъден жалбоподателя е влязла в сила на 19.10.2009 г. От момента на влизане в сила на присъдата до приемането на решението за предсрочно прекратяване на пълномощията е изминала една календарна година, като остава по-малък период от време до изтичането на мандата на общинския съветник. Жалбоподателят е изпълнявал задълженията си и е упражнявал мандата на избирателите си и с осъдителна присъда, без това да повлияе на решенията, вземани от колективния орган. Изминалото време от осъждането до вземането на решението обезсмисля преследваната цел, а и целта не съответства на правните последици за жалбоподателя и неговите избиратели. Предвидените в чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА срокове не са спазени. Съдът е игнорирал тези нарушения, като е приел, че те не променят основанието за предсрочно прекратяване на пълномощията. В съдебното заседание на 26.01.2011 г. представителят на жалбоподателя-адв. Даскалова, изложи следните съображения: Моля, да уважите жалбата по съображенията изложени в нея. Намирам, че решение № 422/2010 г., постановено по адм. дело № 516/2010 г. по описа на АС Стара Загора е неправилно. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Считам, че редакцията на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА следва да се разглежда и прилага в контекста на чл. 27, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 4а от ЗМИ във вр. с целите на закона. Право да бъде избиран като общински съветник съгласно чл. 4а от ЗМИ има лице - български гражданин, което не изтърпява наказание лишаване от свобода. Както и че основанието за предсрочно прекратяване на пълномощията настъпва при предпоставките на чл. 4а от същия закон. Законодателят е стеснил кръга на осъдени лица, които не могат да бъдат избирани или пълномощията им се прекратяват само и единствено при изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Правото на български граждани да бъдат избирани за общински съветници и предпоставките за предсрочно прекратяване на пълномощията им е ограничено само за тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. В закона за избиране на народни представители - чл. 114, относно предсрочното прекратяване на пълномощията на народния представител препраща към чл. 72 от Конституцията на Република България, като в т. 2 се регламентира основанието - влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, или изпълнението на наказанието не е отложено. Когато ЗМИ урежда предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник по един начин, а ЗМСМА по друг е налице правна колизия. По - благоприятният закон е правната уредба на чл. 27, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 4а от ЗМИ, който считам, че е и приложимият материален закон. Моля, да отмените обжалваното решение на АС Стара Загора и вместо него да постановите друго, с което да отмените решението на ОИК Стара Загора, а ако прецените, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да отмените съдебното решение и върнете делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна - Общинска избирателна комисия - Стара Загора,, чрез представителя си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя копие от клетва от Живко Танев и решение на ОИК за избиране на общинските съветници, тъй като едва с касационната жалба се оспорва наличието на тези два акта. Намира за обосновани и законосъобразни изложените в решението на административния съд мотиви. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество е неоснователна. Законът за местните избори е неприложим в случая, тъй като той визира статута на кандидатите за общински съветници, а не и избирани и действащи съветници. Процедурата е спазена. Статутът на касатора, като общински съветник не подлежи на доказване в това производство. Предлагам да потвърдите решението на АС Стара Загора. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил събраните по делото доказателства и доводите на страните и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Правилно е прието, че при приемането на оспорения адм. акт - решението на ОИК, не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да са основание за отмяната му. Процедурата е спазена, дадена е възможност на общинския съветник да защити правата си, а сроковете по чл. 30 от ЗМСМА относно произнасянето на ОИК не са преклузивни, а инструктивни. Обстоятелството, че жалбоподателят е общински съветник не е било оспорвано пред съда, поради което правилно съдът е приел, че този факт не се нуждае от доказване. В настоящото производство се представиха и писмените доказателства за избора на жалбоподателя за общински съветник и полагането на клетвата му като такъв. Неоснователни са и изложените доводи относно неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви по тези доводи на жалбоподателя, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА регламентира като материалноправна предпоставка за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник осъждането му с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като не изключва случаите, когато изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66 от НК. Законодателят е преценил, че всички случаи на осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, са основание за прекратяване на пълномощията на общински съветник. Предсрочното прекратяване на пълномощията на действащи общинските съветници се регламентира от ЗМСМА, а не от ЗМИ. Двата закона не се намират в съотношение на общ към специален, а са два специални закона, регламентиращи по различен начин различни обществени отношения. Решението на административния съд е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,