Решение № 5127 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2014 г.

Решение № 5127 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Атанас Василев Устабашиев от гр. Велинград срещу решение № 532 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 567/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. Между страните не се спори по фактите:

1. Атанас Василев Устабашиев от гр. Велинград на 12.01.2012 г. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, въз основа на което и на данните в приложените към него документи е било издадено разпореждане № 122-00-74-1 от 18.01.2012 г., с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 13,35 лв. дневно за времето от 09.01.2012 г . до 08.12.2012 г.

1. С разпореждане № 17 от 30.04.2014 г. на Атанас Василев Устабашиев е отпусната при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 480,11 лв. месечно, считано от датата на подаденото от него заявление - 03.01.2014 г. С писмо вътр. № 275#7 от 16.05.2014 г. началникът на отдел "Пенсии" е информирал длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, че лицето е придобило право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на 16.03.2010 г., а за периода 09.01.2012 г. - 09.12.2012 г. е получавало парично обезщетение за безработица.

1. С разпореждане № 122-00-74-4 и разпореждане № 122-00-74-5, двете от 26.05.2014 г., длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е отменило разпореждане № 122-00-74-1 от 18.01.2012 г., с което на Атанас Василев Устабашиев е било отпуснато парично обезщетение за беработица и е отказало отпускането на такова обезщетение поради придобито на 16.03.2010 г. право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО.

А с разпореждане № 122-00-74-6 от 26.05.2014 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е разпоредило Атанас Василев Устабашиев да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за времето от 09.01.2012 г . до 08.12.2012 г. в размер на 3 150.60 лв. главница и 736.77 лв. лихва, тъй като при отпускането на това обезщетение не е отговарял на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО - да не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, а невярно е декларирал в заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България.

1. С Решение № К-1330#1 от 01.07.2014 г. директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Атанас Василев Устабашиев срещу обжалваните по административен ред разпореждания № 122-00-74-4, 5 и 6, всичките от 26.05.2014 г., като е приел, че касационният жалбоподател е бил недобросъвестен при получаването на обезщетение за безработица, тъй като е декларирал невярното обстоятелство, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Атанас Василев Устабашиев срещу решението на директора на ТП на НОИ, като е приел, че действително в случая е налице хипотезата на недобросъвестност, предвидена в чл. 114, ал. 1 от КСО. Обстоятелството, че жалбоподателят не е упражнил правото си на пенсия, не го прави добросъвестен, защото законодателят е предвидил образец на заявление за отпускане на обезщетение за безработица, в който е предвидено задължително деклариране на обстоятелството, че лицето не е придобило право на пенсия. С това нормативно е въведено задължение на осигурените лица да се уверят, че не са придобили право на пенсия, като само в този случай те следва да подадат заявление за отпускане на обезщетение за безработица. В случай, че са придобили право на пенсия, лицата не следва да претендират обезщетение за безработица, а не да декларират неверни обстоятелства.

III. При изложените по-горе в т. I данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Административен съд - Пазарджик становище.

Дневният размер на обезщетението за безработица е бил 13,35 лв., а дневният размер на пенсията е 16 лв. или с 2,65 лв. по-голям. От намиращата се на л. 16 от делото на Пазарджишкия административен съд справка за начислената лихва е видно, че за 12 месеца в обезщетение за безработица Атанас Василев Устабашиев е получил общо 3150,60 лв. За този период от време той щеше да получи пенсия в размер на 5761,32 лв. (480,11 лв. х 12 месеца) или с 2610,72 лв. повече. Тези 2610,72 лв. - при наличните по делото данни - са очевидна икономия за ДОО, независимо, че са за фонд "Пенсии".

В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа дефиниция на понятието "недобросъвестно получени суми" по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. За сега в съдебната практика трайно се възприема становището, че недобросъвестно е лицето, което съзнателно се стреми да получи облага, за която няма право или да получи облага в размер, по-голям от този, на който има право. В случая при подаването на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица Атанас Василев Устабашиев очевидно не е съзнавал, че вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като ако беше осъзнал това обстоятелство, щеше да подаде заявление за отпускане на пенсия, чийто размер, видно от данните по делото, щеше да е значително по- голям от размера на полученото от него обезщетение за безработица. Категорично е установено, че не е получавал едновременно обезщетение за безработица и пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. А ако се вземат предвид и месеците (цялата 2013 г.), през които Атанас Василев Устабашиев не е получавал обезщетение за безработица, нито пенсия, на каквото е имал право, ще се установи едно значително по размер негово обедняване, което съвсем не е в подкрепа на извода за недобросъвестност при подаване на заявлението за обезщетение за безработица.

Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 54е КСО чл. 114, ал. 2 КСО. Процесният случай не попада нито в хипотезата на чл. 54е, ал. 1, нито в хипотезата на чл. 54е, ал. 3 КСО, поради което Атанас Василев Устабашиев не дължи връщане на добросъвестно (според настоящия състав на ВАС-VI отд.) полученото от него парично обезщетение за безработица.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което обжалваното решение на директора на ТП на НОИ и потвърдените с него разпореждания следва да бъдат отменени (чл. 173, ал. 1 АПК).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,