Решение № 14442 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2009 г.

Решение № 14442 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 263/23.04.2009 г. по адм. д. № 621/2008 г. на Административен съд София област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба началникът на ДНСК София чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-470/10.06.2008 г. на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 е наредено да премахне незаконен строеж "масивна жилищна сграда" - № 5 по скицата, изпълнен в поземлен имот № 131117, в местността "Яйкъна", гр. Долна баня без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано и правилно при следните съображения: Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно липсата на компетентност на органа, издал оспорената пред административния съд заповед. Това възражение е правено и пред първоинстанционния съд, който обосновано е приел наличието на валидно упълномощаване на зам. началника на ДНСК към датата на издаване на оспорената заповед. По делото е назначена и изслушана графологична експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно и установяващо факта, че както представената по делото, така и съхраняваната в деловодството на ДНСК заповед за упълномощаване на зам. началника на ДНСК са подписани от началника на същата дирекция. Заповедите са официални документи и - съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, имат обвързваща съда доказателствена сила, включително и относно датата на издаването им. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че не е категорично установен строежа, чието премахване е разпоредено. Този строеж е изчерпателно индивидуализиран чрез посочването на номера му по схемата към съставения констативен акт, с което тази схема е станала част от документа на властническото волеизявление, независима от редовността на констативния акт. Възражението на касатора за допуснати при издаването на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила е също неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено в решението - предмет на касационно оспорване. Констативният акт по чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, респ. по чл. 225, ал. 3 от същия закон, представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. В случай, че не е бил съставен и/или връчен редовно, този акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но посочените в него обстоятелства могат да бъдат доказвани на общо основание. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не може да се счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая извършването на строежа през 2008 г, е установено по твърденията на оспорващия, който е следвало да установи наличието на строително разрешение. Сочените нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта. По тази причина не е съществено административнопроизводствено нарушение уведомяването на оспорващия за започване на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Административното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК служи за установяване на правно значимите факти, които в случая са еднакви и за двете производства. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че строежът е извършен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Дори да се приеме, че инвестиционният проект е надлежно одобрен, то това одобряване - по аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е равнозначно на издаването на разрешение за строеж. Представеното разрешение за строеж не е в оригинал, не е изведено в деловодството на общината, поради което не е оповестено и не е изпратено в срок на ДНСК, която съгласно предоставените й по закон компетенции по този начин е лишена от възможността да осъществи контрол за законосъобразността му. Въпреки дадените указания от съда по силата на служебното начало и на представляващия общината за представянето му в оригинал, това не е сторено. Обсъждайки тези обстоятелства, от съда е наложен обоснования извод, че липсва разрешение за строеж. Представените нотариално заверени преписи на разрешенията за строеж не могат да имат същото значение с оригинала, тъй като не са заверени от органа, на когото тежи задължението за издаване на оригинала, нито пък са изведени от съответните длъжностни лица, поради което с тези доказателства не се опровергава извода на съда за липсата на издадено разрешение за строеж на процесния строеж. След като не е бил представен поискания оригинал, то правилно преписът не е бил ценен от съда - чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Последното възражение, направено от касатора, за недопускането на исканите от него свидетели, е също неоснователно. За установяване наличието на разрешение за строеж такива са недопустими - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, защото не е твърдяно и доказано оригиналът на това разрешение да е загубен или унищожен, което е основание съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по изключение да бъдат допускани свидетелски показания. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,