Решение № 7386 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2018 г.

Решение № 7386 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Главния секретар на Президента на Република България против решение № 4480/3.07.2018 година, постановено по адм. дело № 3277/2018 година на Административен съд София - град/АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - В. Попов от София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 02-03-176/12.03.2018 г. на главния секретар на Президента на Република България, в частта му по т. 2 и т. 6, в които е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 92-00-120/27.02.2018 година, подадено от В. Попов и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд е установил, че В. Попов е подал заявление за достъп до обществена информация с вх. № 92-00-120/27.02.2018 година до Президента на Република България, с което е поискано предоставянето на следната информация: т. 2. Копие от документите за всяко пътуване на Президента от встъпването му в длъжност до 28.02.2018 година, основание, на което е взето решение за пътуването - покана, международно събитие, двустранна или многостранна уговорка, предварително планиране и др.; т. 6. Копие от докладите за извършена работа за всяко пътуване от всеки командирован. С решение № № 02-03-176/12.03.2018 г. на главния секретар на Президента на Република България, по т. 2 от заявлението е отказан достъп до поисканата обществена информация, с мотиви, че Президента винаги е пътувал на основание покана и за всяко негово държавно посещение е публикувана информация на интернет страницата на президентството. По т. 6 от заявлението е отказан достъп до информацията, като е прието, че тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Изложени са съображения, че се касае за вътрешнослужебна информация, същата съдържа експертни мнения и становища и няма самостоятелно значение. В мотивите на решението на АССГ, че оспореното пред него решение в частта по т. 2 и 6 от заявлението е незаконосъобразно. По отношение на отказът по т. 2 от решението съдът е приел, че исканата информация представлява обществена информация и че искането касае точната информация в посочените документи, а не интерпретацията им на интернет страницата на президентството. Като неоснователен е приет довода на касатора, че поканите за чуждестранни посещения на президента не се създават в президентството, като е изложил мотиви, че чл. 3, ал. 1 ЗДОИ законът се прилага както за създадената, така и за съхраняваната от задължения субект обществена информация. Поради това е отменил отказът по т. 2 от решението, с указания да бъде предоставена поисканата информация. Спрямо отказът по т. 6 от решението АССГ е изложил мотиви в насока, че по отношение на служебната информация по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, органът може да се позове на посоченото законово ограничение, само когато не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗДОИ. При липса на мотиви в оспореното решение на задължения субект дали не е налице надделяващ обществен интерес и то й не доказал липсата на такъв, отказът му се явява незаконосъобразен. По тези съображения административният акт в оспорената част е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е Президента на РБългария, който е възложил тези правомощия на главния си секретар с Указ № 52/23.01.2017 година, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканата информация, съдържаща се в документите, на основание на които е взето решение за пътуването на Президента в чужбина - покана, международно събитие, двустранна или многостранна уговорка, предварително планиране и др. се съхраняват в президентството и представляват обществена информация. С предоставянето й молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съхраняваната при него информация се отнася до дейността на Президента на РБългария. Обосновани са правните изводи за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 13, ал. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за исканата информация по т. 6 от решението. Обсъдена е хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е извършено от задължения субект. При наличие на оборима презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация, в тежест на задължения субект е да докаже, че такъв не е налице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако такъв не е налице, да изложи съображения. В тази насока е разпоредбата на § 1, т. 6 Допълнителната разпоредба на ЗДОИ, съгласно която "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касатора не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение