Решение № 50189 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 512/2022 г.

Решение № 50189 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 512/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 457 от 27.05.2022 г. по касационната жалба на М. А. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 161 от 3.11.2021 г. по в. гр. д. № 512/2021 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 260362 от 19.07.2021 г. по гр. д. № 230/2021 г. на Районен съд Хасково като са отхвърлени предявените обективно съединени искове за осъждане на "ГОРУБСО К." АД да му заплати сумата от 6 460 лв., обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване "силикоза" за периода 1.11.2017 г. - 31.12.2020 г., включваща 3 040 лв. за спазване на специален хранителен режим и 3 420 лв. за медикаментозно, поддържащо лечение, ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. и сумата от 742 лв., обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху месечна сума от 130 лв. от 1.12.2017 г. до 28.01.2021 г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. предпоследно ГПК, за проверка дали същият не е постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма да е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание. В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Единствено се явява процесуалният представител на ответника, който желае касационната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеният въззивен акт потвърден. Представя подробна писмена защита и пртендира направените разноски по делото. Счита, че не е доказано нито наличието на професионално заболяване, нито на причинени вреди, които да са в причинна връзка с него. Поддържа и възражението си за погасяване по давност на вземането, като счита, че давностният срок тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване. Доколкото за първи път - пред касационната инстанция – прави възражение за това, че Диагностичната комисия, взела решението да професионалния характер на заболяването "силикоза" е действала в незаконен състав, същото не може да бъде обсъждано. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: Предявен е иск за присъждане на обещетение за причинени в резултат на установено професионално заболяване имуществени вреди в размер на 6 460 лв. за периода 1.11.2017 г. до 31.12.2020 г. /за 38 месеца/, от които 3 040 лв. за спазване на специализиран хранителен режим и 3 420 лв. за медикаментозно поддържащо лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. и иск за сумата от 742 лв, обезщетение за забава върху месечна сума от 130 лв., считано от 1.12.2017 г. Професионалното си заболяване "силикоза", ищецът установява с представен Протокол № 3 от 10.06.1997 г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при Центъра за борба със силикозата Х.. Безспорно е и се потвърждава от приложеното към настоящето дело, гр. д. № 3056/2017 г. на РС Хасково, че въз основа на същият Протокол № 3 от 10.06.1997 г., за предходен период 2014 г. -2017 г., вече е било присъдено подобно обезщетение за имуществени вреди с влязло в сила съдебно решение. При тези безспорни обстоятелства, въззивният съд е приел за неоснователни предявените искове, с решаващ мотив за липса на установено по надлежния ред за исковия период, професионално заболяване, защото след 1.03.2001 г., /когато е изтекъл срока на издадено решение от ТЕЛК/, ищецът не е бил преосвидетелстван. Посочил е, че последното издадено експертно решение, с което е потвърден професионалния характер на заболяването е с № 0245 от 25.03.1999 г. на ТЕЛК Стара З., а то е със срок от три години. /Издадено е и експертно решение на ТЕЛК от 20.05.2015 г., но в него са посочени различни общи заболявания и ХОББ, което е различно от силикозата и не е въведено като предмет на делото от ищеца/. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и на чл. 60, ал. 4 от отменената Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕ/ и принципът, че съдът не може пряко да установява професионален характер на заболяването /само ТЕЛК или НЕЛК могат да установяват наличието на хипотезата на чл. 69, ал. 7 НМЕ/, съдът е извел извод за неоснователност на предявените искове. Отделно, е преценил като основателно и направеното възражение за погасяване на вземането по давност с мотив, че давностният за предявяване на иска по чл. 200 КТ започва да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК, за всеки нов период на преосвидетелстване, т. е. в случая от 25.03.1999 г. Наличието на влязло в сила решение, с което е уважено идентично на настоящето искане, но за друг период е преценено като ирелевантно, защото – за последващият период – е възможно настъпването на обстоятелства, изключващи отговорността на работодателя. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /например решение по гр. д. № 573/2022 г. на ІІІ г. о. /, съгласно която очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е порок в решението, който се установява само от мотивите на съдебния акт и се състои в противоречие между посочените твърдения на страните и очертаният от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, и противоречие между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направеният въз основа на тях извод. С оглед така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за основателна. Постановеният въззивен акт е очевидно неправилен поради противоречие между обсъдените доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи. При формирането им въззивният съд не е съобразил, че професионалният характер на заболяването на касатора е установено при действието на Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания /ДВ бр. 5/18.01.1981 г., отм. 5.07.2001 г. /, въз основа на решение на Диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при Центъра за борба със силикозата Х., постановено с Протокол № 3 от 10.06.1997 г. Установяването на професионалния характер на заболяването стана по предвидения към момента на установяването му ред и в случая той е посочен в Наредба № 23/1981 г. Решението на Диагностичната комисия е безсрочно, защото в Наредба № 23/1981 г. не е предвиден ред за преосвидетелстване, а действащите към настоящият момент Наредби /Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 168/11.07.2008 г., обн. ДВ бр. 65/2008 г., Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ бр. 51/2017 г. / не предвиждат сега въведеният ред за преосвидетелстване да е приложим и за заварените случаи. /В този смисъл е и решение по гр. д. № 1521/2009 г. на ІІІ г. о., изводите в което настоящият съдебен състав споделя/. Затова изводът на въззивният съд за липса на установено по надлежния ред за исковия период, професионално заболяване е неправилен. Следва да се посочи и че въззивният съд неправилно е игнорирал и последно постановеното, на основание чл. 200 КТ, влязло в сила предходно решение по гр. д. № 364/2018 г. на ОС Хасково, с което вече е било присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди на касатора в резултат на установеното със същия Протокол № 3 от 10.06.1997 г. на Диагностична комисия професионално заболяване за периода от 1.06.2014 г. до 1.10.2017 г. В съдебната практика /вж. решение по гр. д. № 1521/2009 г. на ІІІ г. о. / се приема, че фактът на професионално заболяване не следва да се установява във всяко производство, в което се претендират вреди за последващ период. Предмет на установяване са само причинените вреди, това че те са пряка и непосредствена последица от заболяването и техния размер. От изложеното следва извод и за неоснователност на направеното възражение за изтекла давност. В конкретният случай предявената претенция за причинени имуществени вреди за период от 38 месеца /от 1.11.2017 г. до 31.12.2020 г. / за сумата от 6 460 лв. за спазване на специализиран хранителен режим и медикаментозно поддържащо лечение. Същата се явява основателна до размер на 4 940 лв. /38м. х 130 лв. /, пред вид приетото заключение на неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза, съгласно която професионалното заболяване "силикоза" е нелечимо и болните "имат нужда от пълноценна храна с цел повишаване на защитните сили от около 2 500 – 3 000 ккал. дневно", за което са необходими около 80 лв. месечно. Необходими са и "хранителни добавки в размер на 30 лв. месечно, както и витамини и минерали за 20 лв. месечно или общо 50 лв. " "Целта на укрепващото лечение е заболяването да не прогресира", защото "заболяването силикоза е трайно увреждане на белия дроб" и следва имунната система да се поддържа на ниво, "за да няма последствия". Затова е необходимо приемането на минерали и витамини /вж. протокол от съдебно заседание на 21.06.2021 г., стр. 76/. В заключението е посочено, че "други специални лекарства за лечение на силикоза не се приемат, защото такива не съществуват". Доколкото обезщетението е дължимо за всички вреди, пряко последица от увреждането, а вещото лице установява, че в конкретния случай, именно в резултат на причиненото професионално заболяване, съществува необходимост от специализиран хранителен режим и поддържащо лечение, то неоснователно се явява възражението на ответника за липса на представени доказателства от ищеца за реално направени разходи за закупена храна и медикаменти. Недоказано е и възражението на ответната страна за липса на причинна връзка именно с процесното професионално заболяване, доколкото ищецът страда и от друго професионално заболяване – хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/, което също изисква специфичен хранителен режим и средства за лечение. Настоящето производство цели обезщетяване на вредите, произтичащи от професионалното заболяване "силикоза" и именно тяхното установяване е било предмет на приетото заключение на медицинска експертиза. Експертът е установил конкретно причинените вреди, тяхната причинна връзка с професионалното заболяване "силикоза" и техния размер. Съдът не намира основание да не възприеме като обективно и безпристрастно даденото заключение, още повече че ответникът не е ангажирал доказателства в полза на твърдението си. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице, изготвило експертизата пояснява, че лекарства за силикозата няма, а за ХОББ ищецът приема отделни такива. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски, съобразно уважената част от иска. Общият размер на установените като направени разноски възлиза на 1 110 лв. /650 лв. + 450 лв./ и те са за заплатено адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанции, съобразно представените два броя договори за правна защита и съдействие № 6 от 8.01.2021 г. и № 66 от 28.09.21 г., в които сумите са посочени като заплатени в брой. /Доказателства за заплатено възнаграждение за касационната инстанция не са представени/. С оглед изхода от спора, от тях следва да се присъдят 836 лв. /76%/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение