Решение № 1516 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2010 г.

Решение № 1516 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от "Мечта Бойчев" - ЕООД със седалище в гр. Царево и адрес на управление: ул. "Михаил Герджиков" /стара автогара/ чрез процесуалния му представител адв. Мосинов касационна жалба срещу решение № 667 от 09.06.2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 356/09 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0200801327/29.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-41/25.02.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводът на съда за нереалност на доставките не съответства на установената фактическа обстановка по делото и събраните доказателства. Заключенията на вещото лице установяват коректно отразяване на стоките в счетоводството на жалбоподателя и влагането им в строителни обекти. Представени са пътни листи и товарителници. В решението не е обсъдено приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС /отм/. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е бил РА № 0200801327/29.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-41/25.02.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. септември 2006 г. на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) в размер на 28 300.89 лв. и е начислена лихва в размер на 9 118.92 лв. по фактури, издадени от "Ан Джи Експорт - Импорт" - ЕООД, с предмет - строителни материали /цимент, тухли, ламарина, газобетон, греди, дъски, гипсокартон, мрежа, вата, лепило, стомана, ламарина, пирони, тел и др./. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът е приел следното: Не е доказано начисляването на данъка по фактурите от страна на доставчика съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Фактурите не са включени в дневниците за продажбите, каквито въобще не са намерени и данъкът не е отразен в специалните счетоводни сметки в счетоводството. Не са представени доказателства за реалното осъществяване на доставките. Сред счетоводните документи на доставчика липсва хронология на осчетоводяването и данни за предходни доставчици. В намерените фактури за покупки е посочено "стоки по опис" без да има описи към тях. Не може да се установи, че доставчикът е разполагал със стоките - предмет на процесните доставки. По всички фактури не е извършено плащане на данъчната основа. Представените актове обр. 19 установяват, че жалбоподателят е изпълнил определени СМР, които са приети от възложителя, но не доказват, че процесните строителни материали са вложени при изпълнението на тези СМР. Актовете са от 2008 г., а процесните доставки от 2006 г. Не е установено по делото къде са съхранявани строителните материали. Няма дори твърдения, че жалбоподателят разполага със складови помещения. При недоказана реалност на доставките не е приложимо изключението по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) по отношение на тези фактури, по които данъкът е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда, че реалността на доставките не е доказана. Представляващият дружеството - пряк доставчик е заявил писмено, че всички счетоводни документи са иззети във връзка с дознание № 351/06 г. по описа на ОДП - Перник. Това обстоятелство е безспорно установено в хода на ревизията и тези документи са проверени в ОДП - Перник. Установено е, че липсват дневници за покупки и продажби. Прикачена е само подадената справка-декларация. Не установено завеждането на стоките-предмет на доставките по стоковите сметки на доставчика и наличието на фактури за закупуването им. С оглед на това, не се установява, че доставчикът е разполагал със строителните материали - предмет на процесните доставки. Правилно са преценени от съда доказателствата, представени от жалбоподателя, както и основното и допълнително заключения на вещото лице по назначената експертиза. Според допълнителното заключение, в счетоводството на жалбоподателя е отразено разходването на стоките по процесните фактури и е документирано влагането им в строителството на обекти: к-с "Белият бряг" - гр. Царево, сграда на кметството - с. Българи и търговски комплекс с бензиностанция - Царево. Представените актове обр. 19 касаят жилищна сграда в с. Лозенец, община Царево и курортен комплекс "Емералд", като само един от тях е от 2006 г., а останалите са от 2008 г. Вещото лице е установило, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател не се съхраняват други документи, съпътстващи доставките освен фактурите. С оглед на това, правилно първоинстанционният съд е приел, че актовете обр. 19 не доказват влагането в строителните обекти именно на строителните материали по процесните фактури, издадени от "Ан Джи Експорт - Импорт" - ЕООД. В товарителниците, представени в хода на съдебното производство, е посочено само обстоятелството, че стоките са натоварени в София, но от тях не се установява кой е изпращач, поради това те не могат да установят факта на получаване на стоката от доставчика, посочен във фактурите. Към всичко изложено по-горе, следва да се добави и безспорно установената липса на плащане на данъчната основа. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил пролежението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че тази разпоредба не може да намери приложение при недоказана реалност на доставките. Плащането на данъка по някои от фактурите по "ДДС-сметката" на доставчика би било достатъчно за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), ако това право беше отказано само и единствено поради неначисляването на данъка от доставчика съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В случая обаче то е отказано поради недоказана реалност на доставките. С оглед прецизност, следва да се посочи, че действително не е установено по категоричен начин и начисляването на данъка в счетоводството на доставчика. С оглед на изложеното, решението на АС-Бургас, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение