Решение № 2756 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2010 г.

Решение № 2756 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румен Тодоров Каменов от гр. Монтана против решение от 9.12.2009 г., постановено по адм. д. № 678/2009 г. по описа на административен съд - Монтана, с което е отхвърлена неговата жалба срещу Заповед N 2511/13.10.2009 г. на кмета на община Монтана. Със същото решение съдът осъдил Румен Тодоров Каменов да заплати на Община Монтана сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът обжалва решението само в частта за присъдените на Община Монтана разноски по производството. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. В о. с. з. на ВАС не изпраща представител. Ответникът - Кмета на община Монтана и заинтересована страна Иван Петков Иванов не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с аргументи, че посочените от касатора доводи, като отменителни основания, са неоснователни, тъй като при наличие на поискано присъждане на юрк. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът е задължен да го присъда в размер, определен съобразно минималното възнаграждение по наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана се е развило по жалба на Румен Тодоров Каменов от гр. Монтана против Заповед № 2511/13.10.2009 г. на кмета на община Монтана, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е постановено изземване на част от новообразуван земеделски имот № 21.299 по плана на новообразуваните имоти на зона "Парта", землище Монтана, от ползващия я без правно основание Румен Тодоров Каменов от гр. Монтана, и е разпоредено същата да се предаде на нейните собственици - наследници на Иван Монов Петров. Съдът събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Посочил, че административното производството е инициирано с молба вх. № О-О1-04-271/7.09.2009 г. депозирана от Иван Петков Иванов, в качеството му на наследник на Иван Симеонов /Монов/ Петров, с която основание чл. 34 от ЗСПЗЗ поискал от кмета на община Монтана да издаде заповед за изземване на собствения му имот № 21.299 в м."Парта", землище- Монтана, с обща площ от 4 397,6 кв. м., възстановен на наследници на Иван Симеонов /Монов/ Петров със заповед № /3225/1.12.2008 г. на кмета на община Монтана, като имота се изземе от лицата Михаил Славейков Михайлов и Румен Тодоров Каменов, които го ползват без правно основание. Съдът обсъдил законосъобразността на оспорената заповед № 2511/13.10.2009 г. и приел, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила и материалния закон и е постановена в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразна, и на това основание отхвърлил жалбата като неоснователна. При тази данни, предвид изведения извод за законосъобразност на заповедта, съдът обсъдил, че с оглед изхода на спора, при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от юрк. Петкова - процесуален представител на ответника, такива следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице - община Монтана, които да се заплатят от жалбоподателя Румен Тодоров Каменов. Съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК и нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и приел, че в полза на юридическото лице - общината следва да присъди адвокатско възнаграждение, тъй като е била защитавана от юрисконсулт. Посочил, че размера на възнаграждението следва да се определи съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където по неоценяеми искове минималния размер на възнаграждението е определен на 150 лв. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно с оглед чл. 143, ал. 4 АПК. Ответната страна е представлявана от юрисконсулт Петрова, която в открито съдебно заседание на 24.11.2009 г. е поискала определянето на възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Правилно и законосъобразно размерът на поисканото присъждане на юрисконсултско възнаграждение е определен съобразно минималното възнаграждение по наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г. Съгласно чл. 8 от нея, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2. Ал. 2 определя минималното възнаграждение при оценяеми искове. В конкретния случай обаче искът е неоценяем и затова за него важи препратката към ал. 1, т. 4 на чл. 7 на наредбата, който определя, че минималното възнаграждение е в размер на 150 лв. Именно такъв размер на възнаграждение е присъдено на общината. С оглед горния анализ е неоснователен довода, че Община Монтана не направила разноски по делото, и че юрисконсулт Петрова получава заплата, поради което било незаконосъобразно да й се присъжда адвокатско възнаграждение. Следва да се допълни, че дължимостта на разноските е основана на чл. 143, ал. 4 от АПК, който посочва, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. Оспорването е било отхвърлено от съда, поради което община Монтана има право на направените по делото разноски. Вторият довод, че размера на това възнаграждение не би следвало да се определя по наредба за адвокатските възнаграждения, тъй като юрк. Петрова не е адвокат, е също неоснователен, предвид изричните текстове на посочените по-горе разпоредби, включително препращащите норми. Така и в Определение № 8605 от 29.06.2009 г. по адм. д. № 423/2009 г., Определение № 2212/17.02.2009 г. по адм. дело № 11857/2008 - двете на IV отд. на ВАС. С оглед горния анализ се налага извода, че решението е съобразено с процесуалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,