Решение № 117 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3093/2008 г.

Решение № 117 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3093/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Д. Б., починал и заместен от наследници М, за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС от 20.05.08 г. по гр. д. № 1893/07 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответниците по молбата Д. Д., Ц. Г. и Й. Г. я оспорват като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 от ГПК срещу влязло в сила съдебно решение и е допустима, но неоснователна: С атакуваното в извънредното производство влязло в сила решение ВКС е уважил иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС, предявен от ответниците по молбата срещу първоначалния молител, като го е осъдил да им предаде владението на дворно място от 18 кв. м., показано на скицата на вещото лице, представляващо част от собствения на ищците УVIII-672, в кв. 28 по плана на гр. Н.. Приел е, че по действащия регулационен план от 1991 г. и предхождащия го от 1977 г. спорната площ е в парцела на ищците, като имотната граница съвпада с парцелната, с което регулацията е приложена. Ответникът не е установил грешка в кадастралния план от 1977 г., повторена и в този от 1991 г. относно имотната граница, затова без значение е положението й по старите планове от 1909 и 1964 г., на които се позовава, за да обоснове принадлежността на спорната площ към имота си. Молителят в това производство представя новоиздадени / след постановяване на решението на ВКС/ скици за съседните имоти на страните по действащия и по предходни планове, с позоваване в първата от тях на констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план от 1998 г. и пояснително удостоверение на кмета на общината № 232/7.07.08 г. Твърди, че не е могъл да ги представи в инстанционното разглеждане, поради мудност на общинската администрация; не е установил последното, като пречка да получи и представи доказателствата своевременно по делото. Освен това приложените скици не удостоверяват нови обстоятелства - те са по плановете от 1991,1977, 1968, 1964 и 1909 г., на които се е позовал и касационният съд в атакуваното решение, при ползване констатациите и на технически експертизи/ виж т. 3.4 и т. 5 от заключение на тройната експертиза пред ОС и скица № 4 към него/. При спор за имуществено право, какъвто е заявеният по делото, грешки в кадастралния план се установяват по исков ред / чл. 32 от ЗТСУ, отм., чл. 59 от ЗКИР/. По този ред молителят не е установил твърдяната грешка при заснемане на имота в по-новите планове от 1977 и 1991 г., както е пояснено и в атакуваното решение на ВКС. Няма категорични данни и за допълване и поправяне на кадастралния план по адм. ред, преди възникване на спора, според твърденията на молителя. Молбата за отмяна е неоснователна - молителят не е обосновал новопредставените писмени доказателства като "нови" по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, с доказана невъзможност да ги получи и представи по делото при инстанционното му разглеждане, нито те съдържат нови обстоятелства от значение за спора. Затова следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето гр. о.