Решение № 3425 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2026 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби на Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента" и на "Тери 09" ЕООД срещу решение № 63 от 22.01.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-1056/31/2025г. /КЗК, Комисията/. С него са оставени без уважение жалбите им срещу решение № F746873 от 18.11.2025 г. на зам. -кмета на община Пловдив за откриване на процедура за възлагане на "открита" обществена поръчка, с предмет: "Приготвяне и доставяне на кетъринг ("топъл обяд") за най-нуждаещите се лица на територията на община Пловдив по процедура BG05 SFPR003-1. 001 – "Топъл обяд" по Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027, съфинансирана от ЕСФ плюс", по две обособени позиции". С първата касационна жалба на Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента", чрез адв. К. Малхасян от Софийска адвокатска колегия /САК/ са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Касационният заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени решението за откриване на обществената поръчка. Заявява искане за присъждане на разноски, сторени в производството пред КЗК и пред Върховния административен съд. Втората касационна жалба от "Тери 09" ЕООД, чрез адв. К. Ладова от САК са направени възражения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Искане се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора. Заявява искане за присъждане на разноски, направени в производството пред КЗК и пред настоящата инстанция. Прави принципно възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- заместник-кмета на Община Пловдив с представено по делото писмено становище оспорва подадените касационни жалби. Излага доводи за неоснователността им, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Не претендира разноски. Направено е принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от страни, за които решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационните жалби е допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) е образувано във връзка с оспорване на решение № F746873 от 18.11.2025 г. на зам. -кмета на община Пловдив за откриване на процедура за възлагане на "открита" обществена поръчка, с предмет: "Приготвяне и доставяне на кетъринг ("топъл обяд") за най-нуждаещите се лица на територията на община Пловдив по процедура BG05 SFPR003-1. 001 – "Топъл обяд" по Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027, съфинансирана от ЕСФ плюс", по две обособени позиции". Процедурата е с уникален № 00267/2025-0131 в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Комисията е стигнала до правен извод за законосъобразност на оспореното решение. Във връзка с изложените в жалбата на Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента" доводи за незаконосъобразност, КЗК приела, че първите две възражения са недопустими, защото няма правен интерес от обсъждане законосъобразността на условията, тъй като така би се стигнало до недопустима защита на чужди права. По отношение на останалите възражения Комисията е приела за неоснователни, тъй като заложения в методиката за оценка "Показател П4 - "Време за доставка на топлия обяд" е обективен и не дава определено преимущество на участници, които разполагат с обекти на територията на гр. Пловдив. Посочено е, че при така зададените изисквания на възложителя, няма пречка един икономически оператор да оферира, както повече, така и по-малко от 60 минути, а видно от публикуваната информация в ЦАИС ЕОП на жалбоподателя, касаеща параметрите на техническите предложения на участниците е оферирал, по Обособена позиция № 2 "Време за доставка на топлия обяд" – една минута. Комисията приела за неоснователно и възражението срещу заложения в методиката за оценка "Показател П5 - "Срок на годност на храната след приготвяне". КЗК приела, че в оперативната самостоятелност на възложителят е кои и колко от изброените в чл. 70, ал. 4, т. 1, 2 и в т. 3 елементи да включи като показатели за оценка и извън правомощията на КЗК е да преразглежда решенията на възложителя, по отношение на тяхната целесъобразност. Комисията приела, че времето за доставка и срока на годност са измерители за качество, а доколко гарантират избора на икономически най-изгодна оферта, е въпрос по целесъобразност. Посочил, че чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП дава възможност да се оценяват качествени аспекти и при положение, че законодателят допуска показателите да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на доставките (чл. 70, ал. 5 от ЗОП), е счетено, че времето за доставка и срокът на годност са показатели за оценка, които се възприемат като възможни. Като неоснователни са преценени доводите на "Тери 09" ЕООД за нарушаване на принципите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Органът по преразглеждане приема, че не може да се направи извод, че възложителят не допуска използване на подизпълнители, тъй като в раздел ІІ от документацията ясно е посочено изискванията към участниците предвиждащи участие на подизпълнители. На следващо място КЗК приема, че условието участниците да разполагат с общо три обекта (за всяка от обособените позиции) за раздаване на топъл обяд, разпределени по конкретни райони, не представлява изискване за технически и професионални способности по чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗОП. КЗК приела за неоснователен довода на жалбоподателя, че поръчка е насочен към разрешаването на продоволствен проблем и няма за цел социално подпомагане на социално уязвими потребители, поради което EN ISO 26000: 2021 не е релевантно. По отношение на възраженията срещу показател П4 "Време за доставка на топлия обяд" и показател П5 "Срок на годност на храната след приготвяне", Комисията е счела за неоснователни, съобразно изложените мотиви по същите възражения в жалбата на Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента". Относно твърдяното противоречие на чл. 8, ал. 4 от проектодоговора с чл. 303а, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), КЗК приела за неоснователно, защото се повтаря с нормата на чл. 303а, ал. 2, изр. второ от ТЗ, който трябва да се тълкува едновременно с другите алинеи на чл. 8 от договора. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. С касационните жалби са направени доводи за нарушение на материалния закон, аналогични с тези които са изложени пред органа по преразглеждане. С оспореното решение, Комисията е стигнал до правен извод за неоснователност на оплакванията, като е извършила анализ на относимите доказателства. Правилен и обоснован е извода на Комисията, че условията "Обектът, в които ще се приготвя топлия обяд, не може да бъде в рамките на училища и учебни заведения и не следва да се използва за извършване на раздаването на топлия обяд, с цел да не се смесват учащите се деца с хората, които получават топлия обяд" и „ ... да бъде с географско местоположение, което позволява транспортирането на приготвения топъл обяд до обектите за раздаване, в рамките на 60 минути след приготвянето на храната" не са ограничителни и не поставят участниците в неравнопоставеност. Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.2 от ЗОП жалба срещу решения за откриване могат да подават и професионални сдружения и организации в съответния бранш за защита на интересите на своите членове. Видно от информацията публикувана в Търговския регистър за Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента", същото "обединява свои членове с цел защита на интересите на пациентите, взаимодействие с органите на държавната и общинска власт и управление за създаване на оптимални условия за разгръщане и подобряване на грижите за пациентите", а предмета на обществената поръчка не се отнася към защита на правата на пациентите. Следователно сдружението може да защитава само свои права, но не и такива на членове си. В допълнение Комисията е извършила собствено проучване, като е проверила разстоянието между гр. Пловдив и гр. Асеновград – 19,10км, което може да се пропътува за 28 минути. Обединението, в което Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента" е съдружник, разполага с обект, който е на разстояние от гр. Пловдив, което може да бъде преодоляно за по-малко от 60 минути. Горното обосновава извода на Комисията за правилен, че Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента" няма правен интерес от обсъждане законосъобразността на условията, тъй като така би се стигнало до защита на чужди права. Правилно Комисията е приела за неоснователни възраженията на Сдружение "Национална асоциация за защита на пациента" и "Тери 09" ЕООД по отношение на показател П4 "Време за доставка на топлия обяд" и показател П5 "Срок на годност на храната след приготвяне" от утвърдената методика. В оперативната самостоятелност на възложителят е кои и колко от изброените в чл. 70, ал. 4, т. 1, 2 и в т. 3 ЗОП елементи да включи като показатели за оценка. Решението на възложителя, каква тежест да определи на отделните показатели, се взема в условията на оперативната самостоятелност, и се предопределя от потребностите, които трябва да бъдат задоволени, чрез реализирането на предмета на обществената поръчка. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал. 4, т. 3 ЗОП показателите, включени в посочения критерий могат да съдържат: "условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване". Определените в документацията показатели "Показател П4 - "Време за доставка на топлия обяд" и "Показател П5 -"Срок на годност на храната след приготвяне" са допустими, съгласно цитираните правни норми. Посочването на максимален срок – 90 минути, по П4, и минимален срок – 60 минути, по П5, е съгласно с разписаното в чл. 70, ал. 6, изр. последно от ЗОП - когато показателят за оценка е свързан със срок, възложителят определя минимални и/или максимални граници. Обоснован и законосъобразен е извода на КЗК, че възложителят не е допуснал нарушения при откриване на процедурата. В раздел "Изисквания към участниците", буква А "Общи изисквания", т. 12. "Подизпълнители", е разписано, че "Когато участникът предвижда участието на подизпълнители при изпълнение на поръчката, той следва да посочи в офертата си, подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложи. В този случай те трябва да представят доказателство за поетите от подизпълнителите задължения, а именно ЕЕДОП от тези лица... Участниците посочват в ЕЕДОП подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложат, ако възнамеряват да използват такива. Съответната информация се попълва в Част ІI, Раздел Г от ЕЕДОП... В случай, че участникът е посочил, че ще използва подизпълнители, за всяко от тези лица се представя отделен ЕЕДОП, съдържащ информацията по чл. 67, ал. 1 от ЗОП.“ Следователно извода на КЗК е правилен, че с документацията възложителят допуска използването на подизпълнители, а липсата на поле в бланката на ЕЕДОП е техническа грешка. Правилен е изводът на КЗК, че в случая не е установено противоречие с нито един от провъзгласените в чл. 2, ал. 1 и ал.2 от ЗОП принципи. Възложителят е открил открита по вид процедура, като условието участниците да разполагат с общо три обекта за всяка от обособените позиции, разпределени по конкретни райони, не представлява изискване за технически и професионални способности по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Същевременно, обект, който не е вписан в Националния регистър по чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, не може законосъобразно да осъществи предмета на поръчката, тъй като дейностите по производство и дистрибуция изискват задължителна регистрация. Въпросното изискване е обосновано и съобразено със специфичния предмет на поръчката – предоставяне на топъл обяд на лица в неравностойно положение, като следва да се квалифицира като условие за организационна и инфраструктурна годност, което е различно от критериите по чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗОП. По отношение на ISO 26000: 2010, заключението на КЗК е правилно, че същото има отношение към предмета на обществената поръчка, поради вида на групите лица. Целта на ISO 26000: 2010, съгласно публикуваното на интернет страницата на Българския институт по стандартизация (цитирано и в жалбата) "е да насърчи общо разбиране в областта на социалната отговорност и да допълни други инструменти и инициативи за социална отговорност" като "предоставя насоки за всички видове организации, независимо от тяхната големина или местоположение, относно: понятия, термини и определения, свързани със социалната отговорност; произхода, тенденциите и характеристиките на социалната отговорност; принципите и практиките, свързани със социалната отговорност; основните теми и въпроси на социалната отговорност; интегрирането, прилагането и насърчаването на социално отговорно поведение в цялата организация и чрез нейните политики и практики, в нейната сфера на влияние; идентифицирането и ангажирането със заинтересованите страни; и съобщаване на ангажименти, изпълнение и друга информация, свързана със социалната отговорност". На следващо място, видно от чл. 8, ал. 4 от договора, същият изцяло съответства на разпоредбата на чл. 303а, ал. 2, изр. второ от ТЗ, и следва да се тълкува заедно с другите алинеи. Фактът, че в проекта на договор, възложителят е повторил текста на чл. 303а, ал. 2, изр. второ от ТЗ, сам по себе си, не може да обуслови извод за нарушение. С оглед на изложеното настоящият състав прецени като неоснователни касационните доводи на оспорващите страни. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените нарушения на материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение