Решение № 14547 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2018 г.

Решение № 14547 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Панков от [населено място] против решение № 6133/30.10.2017 г. по адм. д. № 1547/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Излага съображения за неправилното приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на съдебния акт и представя ново писмено доказателство. Ответната страна полицейски орган при 06 РУ - СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Георгиев, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Панков против заповед за задържане на лице, рег. № 205/27.01.2017 г., издадена от младши полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на 27.01.2017 г. на жалбоподателя за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган – полицейски орган при 06 РУ – СДВР, съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма. Прието е, че фактическото основание за задържане на лицето е "чл. 325 от НК (хулиганство)", а правното основание за издаване на заповедта - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършил престъпление. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При прилагането й административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Достатъчно е фактите да сочат, че към момента на задържането лицето е съпричастно към извършено престъпление. Следователно за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са установени в докладни записки, свидетелски показания, постановления на СРП, както и в определение от 24.07.2017 г. по н. д. № 4325/2017 г. на СРС. Принудителната административна мярка е приложена законосъобразно, а въпросът за извършване на конкретното престъпление подлежи на разглеждане в рамките на наказателното производство и не касае законосъобразността на оспорената заповед. Преквалификацията на деянието от прокурор на СРП, а в последствие и от СРС, също няма за последица незаконосъобразност на заповедта. За прилагане на мярката законът не се изисква конкретно престъпление да е доказано по безспорен и категоричен начин. Достатъчно е наличие на данни в тази насока, каквито са установени към момента на задържането – данни за нанесени телесни повреди след скандал на междуетажното пространство. Представеното от жалбоподателя пред настоящата инстанция присъда по НОХД № 16402/2015 г. на СРС се отнася за друго лице и престъпление, поради което е неотносима към предмета на спора. Решението не нарушава чл. 5, § 1 от ЕКПЧ. Задържането е законосъобразно, спазен е и редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Заповедта не противоречи на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване и защитата на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, което предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правна помощ е в размер на 100 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение