Решение № 11097 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2018 г.

ВАСПетчленен състав17.07.2019 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Колчева от [населено място] чрез процесуалния й представител адвокат Е. Атанасова, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5200/20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 5392/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. ОСЪЖДА Р. Колчева от [населено място] да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11097 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Колчева от [населено място] чрез адв. Е. Атанасова срещу решение № 5200/20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 5392/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а, вместо него петчленния състав на ВАС, Първа колегия да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. в частта й относно заявените за подпомагане от жалбоподателката 18 бр. земеделски парцели, подробно индивидуализирани в диспозитива на атакуваното съдебно решение. Претендират се и разноски. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява. Представлява се от адв. Е. Атанасова, която поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. В последното по делото съдебно заседание адв. Атанасова иска ВАС, петчленния състав по делото да отправи съгласно чл. 267, първи параграф, буква "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ преюдициално запитване до СЕС / преди постановяване на окончателния съдебен акт/ по следните въпроси: 1. Как следва да се тълкува чл. 91 параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 и какви действия или бездействия на бенифициера, свързани със селскостопанската му дейност, следва да бъдат санкционирани и следва ли да се тълкува в смисъл, че плащанията на подал заявление за подпомагане земеделски производител трябва да се намалят или изключат в случай, че е констатирано извършване на селскостопанската дейност, но същата е била приета като неспазване на правилата за кръстосано спазване, въз основа на административна проверка само и единствено по самолетни снимки от страна на административния орган, без участие на бенефициера и без същият да е бил информиран за това своевременно. Следва ли да се тълкува, че бенефициерът следва да се уведомява по подходящ начин за всяко несъответствие и да му се дава възможност да представи допълнителни доказателства за правомерните си действия, както и да има достъп до всички карти и снимки, относими към неговите земеделски парцели за конкретна кампания, преди да му бъде наложено съответното наказание. 2. Как следва да се тълкува чл. 9, параграф 2, буква б, предложение 2-ро от Регламент (ЕО) № 640/2014 при определяне на площите, където земеделският парцел в неравен планински район и/или в други райони със значителни природни ограничения съдържа особености на ландшафта и дървета и следва ли да се тълкува, че не се прилагат ограничения за броя на дърветата до 100 бр. на хектар за парцели в такива райони, ако наличните разпръснати дървета и/или особености на ландшафта в парцела с постоянно затревени площи са подходящи за паша и следва ли те да се разглеждат като част от допустимата за подпомагане площ на съответния земеделски парцел. Ответникът, министърът на земеделието, храните и горите, редовно призован, се представлява от юриск. Чавдаров, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по жалба на Р. Колчева от [населено място] против заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. Заповедта е обжалвана по отношение на 18 парцела, части от които са определени като недопустими за подпомагане, а именно: в землището на с. Бузяковци, София област – идентификатор на декларирания парцел № 06851-105-1-1, с площ на деклариран парцел – 10. 30 ха, допустима площ 9. 83 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 47 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 19 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-106-1-1, с площ на деклариран парцел – 21. 69 ха, допустима площ 19. 20 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 2. 49 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 88 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-109-1-1, с площ на деклариран парцел – 5. 19 ха, допустима площ 0. 00 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 5. 19 ха и недопустима площ, след възражение – 5. 19 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-109-2-1, с площ на деклариран парцел – 1. 88 ха, допустима площ 0. 00 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 1. 88 ха и недопустима площ, след възражение – 1. 88 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-110-1-1, с площ на деклариран парцел – 2. ЗЗ ха, допустима площ 0. 00 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 2. ЗЗха и недопустима площ, след възражение – 2. ЗЗха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-113-1-1, с площ на деклариран парцел – 6. 79 ха, допустима площ 6. 52 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 27 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 27 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-270-1-1, с площ на деклариран парцел – 5. 00 ха, допустима площ 4. 47 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 52 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 27 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-28-1-1, с площ на деклариран парцел – 16. 34 ха, допустима площ 16. 16 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 18 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 18 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-28-6-1, с площ на деклариран парцел – 3. 92 ха, допустима площ 0. 18 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 3. 75 ха и недопустима площ, след възражение – 2. 30 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-ЗЗ-1-1, с площ на деклариран парцел – 7. 95 ха, допустима площ 7. 85 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 10 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 10 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-56-1-1, с площ на деклариран парцел – 15. 31 ха, допустима площ 14. 98 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 32 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 32 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-60-1-1 с площ на деклариран парцел – 2. 14 ха, допустима площ 2. 04 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 10 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 08 ха; идентификатор на декларирания парцел № 06851-71-1-1 с площ на деклариран парцел – 4. 51 ха, допустима площ 4. 32 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 19 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 44 ха и в землището на Вакарел, Софийска област - идентификатор на декларирания парцел № 10029-222-1-1, с площ на деклариран парцел – 16. 93 ха, допустима площ 3. 56 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 13. 37 ха и недопустима площ, след възражение – 1. 23 ха; идентификатор на декларирания парцел № 10029-244-3-1, с площ на деклариран парцел – 25. 32 ха, допустима площ 25. 18 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 13 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 13 ха; идентификатор на декларирания парцел № 10029-247-1-1 с площ на деклариран парцел – 34. 27 ха, допустима площ 31. 02 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 3. 25 ха и недопустима площ, след възражение – 1. 20 ха; идентификатор на декларирания парцел № 10029-248-1-1 с площ на деклариран парцел – 20. 82 ха, допустима площ 18. 10 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 2. 72 ха и недопустима площ, след възражение – 1. 71 ха и идентификатор на декларирания парцел № 10029-26-1-1, с площ на деклариран парцел – 26. 37 ха, допустима площ 26. 02 ха, недопустима площ, по проект ПДП – 0. 35 ха и недопустима площ, след възражение – 0. 35 ха. С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата на Р. Колчева срещу заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. в обжалваната част е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, ВАС, четвърто отделение е приел, че заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на всички съществени изисквания на административно-производствените правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 16б, чл. 16в и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Жалбоподателката е упражнила правото си на възражение, по повод на което е извършена корекция на част от площите, попадащи извън подлежащия на подпомагане специализиран слой. Съдът е посочил, че обжалваната част от заповедта не е издадена в нарушение на материалния закон. Констатациите от дешифрирането на цифровата ортофото карта се потвърждават от заключението на вещото лице. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице, което е извършило проверка въз основа на представения по делото диск и е потвърдило площта на недопустимите за подпомагане части от заявените парцели. Преди да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият петчленен състав на ВАС, І колегия дължи произнасяне по искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите, поставени от адв. Атанасова в последното съдебно заседание. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за неоснователно, поради следните съображения: За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба, като при неспазване на това изискване, държавите-членки носят отговорност за неправилното прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, № 28-30/62 или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81/. За да бъде допустимо дадено преюдициално запитване, следва въпросите формулирани в него да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи и неотносими към съществото на спора, като преценката дали искането за тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. В случая е повдигнат спор относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург, тъй като по реда на чл. 267 от ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани въпросите по своята същност представляват искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т. е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделските производители, което освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Следва да се посочи, че по така зададените въпроси националното законодателство дава еднозначни отговори и с оглед безспорната съдебната практика, не се налага тяхното тълкуване. За да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, а в случая такова съмнение не е налице, а и СЕС има правомощие само да тълкува /ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза/, без да може да дава насоки за приложение на националното законодателство. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на спора е напълно изяснен, значението и смисълът на разпоредбите са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така поставените въпроси. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че Р. Колчева е регистрирана като земеделски производител с УРН477989, като за 2016 г. е заявила за подпомагане 27 парцела. Със заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредбата/ е одобрил проекта за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В заповедта е указано да бъде публикувана на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие", като кандидатите за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ през 2016 г. бъдат уведомени за възможността да се запознаят с актуализирания специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2016 г. и да подадат възражения. Във връзка със заявление за подпомагане с УИН 23.05.0716/83621 Р. Колчева е подала възражение № РД-20-198/03.02.2017 г. против обхвата на така актуализирания специализиран слой и е поискала същия да бъде преразгледан по отношение на 18 физически блока, в които попадат заявените от нея за подпомагане парцели. След преценка на възражението е извършена промяна в площта извън окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" по отношение на девет от заявените парцели. Със заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Същата е обнародвана в ДВ, бр. 23 от 17.03.2017 г. Процесните парцели попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от 14.10.2016 г. и за тях е извършено дешифриране на актуална цифрова ортофото карта /ЦОФК/. Изключените от специализирания слой "Площи, допустима за подпомагане", са преценени като негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Обосновани са изводите на тричленния състав на ВАС, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон. Констатациите от дешифрирането на цифровата ортофото карта се потвърждават от заключението на назначеното по делото вещо лице. То е посочило, че за районите, в които попадат парцелите на жалбоподателя има актуално сателитно заснемане от 2016 г. В изводите си вещото лице се е позовало на разпечатки от приложения диск, съдържащ извадки от ЦОПФ за 2016 г. и на база същите е заключило, че кандидатът не е ощетен при извършеното дешифриране и определяне на границите на допустимите по отношение на процесните парцели – няма допустими площи, погрешно попаднали извън слоя с подходящи за подпомагане площи. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че по делото не е установено кога са направени снимките и кога е актуализирана ЦОПФ за 2016 г. В касационното производство са събрани доказателства по този въпрос, от които е видно, че заснемането на заявените от Колчева парцели, попадащи в землището на с. Бузяковци и с. Вакарел, е извършено на 14.10.2016 г. - обстоятелство, което не променя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Неоснователни са и развитите в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради неговата немотивираност. Отразените в заповедта данни, таблиците към нея и описаните БЗС с посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, ведно с данните от административната преписка и приложените доказателства, отразяват ясно волята на административния орган и позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Факт е, че по отношение на конкретни БЗС дружеството е изложило конкретни възражения и част от тях са били преценени като основателни от административния орган. При изложените доводи обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия

Цитирани разпоредби

1