Решение № 7618 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2009 г.

Решение № 7618 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Методи Якимов Костадинов от гр. Варна, действащ чрез пълномощника си адв. Грозданов, против решение № 1690 от 11.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1601/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-07-7706-272/02.10.2007 г. на областния управител на област Варна, с която са изменени заповед № РД-1-7706-487/16.12.2002 г. и заповед № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност "Добрева чешма", землище Виница, община Варна, в частта досежно имот № 851. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Тодор Транакиев Георгиев, Пенка Йорданова Николова и Екатерина Йорданова Георгиева се представляват от адв. Стоянова и представят писмен отговор, в който оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно. Анализът на доказателствата по делото сочи, че атакуваната от касатора заповед на областния управител на област Варна е издадена от компетентния за това орган, при спазване на процедурата по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Същият план е бил утвърден през 2002 г. със заповед на областния управител на област Варна, като за процесния имот е било отбелязано, че е с неидентифициран собственик. Не са представени надлежни документи, установяващи собствеността на касатора върху спорния имот. Предлага да се потвърди решението на административния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящия касатор с искане да се прогласи нищожността на заповед № РД-07-7706-272/02.10.2007 г. на областния управител на област Варна, с която са изменени заповед № РД-1-7706-487/16.12.2002 г. и заповед № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на местност "Добрева чешма", землище Виница, община Варна, в частта досежно имот № 851. Съдът е приел, че оспорената заповед, с която е допуснато изменение на влезлия в сила ПНИ, в частта относно имот № 851, е издадена в хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се отстрани допуснатата непълнота в помощния план, изразяваща се в неотчитане правата на собственост на бившите собственици. Приел е също така, че производството по отстраняване на тези непълноти е инициирано от легитимирани субекти, които са представили проекти за изменение, спазена е процедурата за разглеждане на заявленията, обнародване на проектите и произнасяне на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Оспорената заповед, с който се финализира производството по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия при наличие на материалноправните предпоставки за това и при спазване на административно- производствените правила. По тези съображения с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Методи Якимов Костадинов против заповед № РД-07-7706-272/02.10.2007 г. на областния управител на област Варна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателят е оспорил заповедта на областния управител с твърдения, че е засегната от съществени пороци, обосноваващи нейната нищожност. Анализирайки съдържанието на жалбата, съдът е достигнал до обоснован извод, че наведените оплаквания по-скоро касаят законосъобразността на административния акт, но не са основания да бъде прогласен за нищожен. Доводите в жалбата могат да бъдат обобщени до това, че не е имало основания за изменение на влезлия в сила ПНИ, тъй като бившите собственици не се легитимират с надлежни документи за собственост и не е следвало имот № 851, който дотогава се е водел на неидентифициран собственик, да бъде записван на тяхно име в имотния регистър към ПНИ. С такива доводи по същество се оспорва наличието на материалноправните предпоставки по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила ПНИ. Същите са могли да бъдат предявени в законоустановения срок за обжалване на заповедта по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ (който е пропуснат от жалбоподателя), но не и под формата на искане за прогласяване на нейната нищожност и законосъобразно не са били разглеждани от първоинстанционния съд. Административен съд Варна обстойно е анализирал допуснатото изменение на влезлия в сила ПНИ на селищно образувание местност "добрева чешма", землище Виница и е достигнал до обоснован извод, че са били налице материалноправните предпоставки на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а изменението е проведено при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите на решението му специално е обсъдена компетентността на автора на административния акт, тъй като липсата на компетентност би могла да доведе до нищожност на акта. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Дори и да се разгледат по същество доводите на жалбоподателя, развити в производството пред първата инстанция и поддържани пред настоящата, са неоснователни. Настоящият касатор заявява претенции по отношение на ПИ № 851 по ПНИ, с твърдения, че се легитимира като ползвател с надлежно предоставено право на ползване на основание ПМС № 76/1977 г. Планът на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "добрева чешма", землище Виница, община Варна е одобрен със заповед № РД-1-7706-487/16.12.2002 г. и заповед № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна, като в регистъра към ПНИ имот № 851 е записан на неидентифициран собственик. Тези заповеди не са оспорени от жалбоподателя, макар че са засягали претендираното от него право на собственост върху имота. Оспорвайки последващата заповед по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и то с твърдения за нейната нищожност, жалбоподателят се опитва да поправи процесуалното си бездействие по отношение на първоначалните заповеди по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На последно място, няма и основания имот № 851 да бъде записан на името на Методи Костадинов в имотния регистър. От данните по делото е безспорно установено, че не е приключила процедурата по придобиването право на собственост от ползвателя върху предоставения му за ползване на основание ПМС № 76/1977 г. имот в землището на с. Кичево. Лицето е ползвател на имот от 0.6 дка, предоставен му по надлежния ред по силата на цитираното ПМС, за което се легитимира с Удостоверение № 265/1979 г. Няма обаче доказателства за произнасяне от компетентния орган - кмета на община, с което да е признато правото да се придобие собствеността, липсва оценителен протокол - няма извършена оценка и съответно не е заплатена цената на земята. В случая не е довършена процедурата по преобразуване правото на ползване в право на собственост и няма основания имот № 851 да бъде записан в имотния регистър на името на ползвателя. Ето защо са неотносими и възраженията му, че имота неправилно е записан на бившите собственици, тъй като признатите им за възстановяване имоти се намирали в друга местност, а не в местността "добрева чешма". В настоящата хипотеза ползвателят не е правоимащо лице и не може да се ползва с предимство пред бившите собственици, тъй като правото му на ползване не е трансформирано в право на собственост по надлежния ред. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение