Решение № 12832 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2014 г.

Решение № 12832 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Красимир Димитров Суков срещу Решение № 1548 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 3783/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, Първо отделение, 14 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 031301597 от 11.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 575 от 30.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна, с който са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., от които главница в размер на 145 815,10 лв. и лихва в размер на 106927,53 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с отмяна на РА. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, представлявана от юрк. Митева изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба на Красимир Димитров Суков срещу Ревизионен акт № 031301597 от 11.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 575 от 30.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна, с който са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., от които главница в размер на 145 815, 10 лв. и лихва за забава в размер на 106 927,53 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден при липса на допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Обсъдил е основният довод от жалбоподателя, че ревизионното производство е образувано извън срока по чл. 109 от ДОПК, поради което и данъчните задължения за 2006 г. са погасени по давност, като е приел, че първата ЗВР е издадена на 28.12.2012 г. и считано до тази дати, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл. Относно материалната законосъобразност на РА съдът е формирал извода, че по делото не е налице спор относно наличното имущество и доходите на данъчния субект: жалбоподателят не оспорва факта, че е извършвал процесните дарения на сина си, както и че той е извършил последващите продажби на недвижимите имоти в с. Осеново, но счита, че не се установява твърдяната от приходната администрация симулация. След подробен анализ на относимите факти, съдът е счел, че е налице хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) вр. чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), поради което правилно и законосъобразно е обложил получения приход от сделката за продажба на двата недвижими имота и е установил задължения за РЛ в съответния размер по РА за процесната 2006 г. Решението е неправилно по следните съображения: Съгласно чл. 109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. Съобразно цитираната разпоредба касационната инстанция намира за основателно основното оплакване на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на преценката на съда, че ревизионното производство е започнало на 28.12.2012 г. с издаване на заповедта за възлагане на процесната ревизия. Този извод на решаващия съд противоречи постоянната практика на Върховния административен съд, че началният момент на ревизионното производство е моментът на предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане, включително връчването на заповедта за възлагане. В случая, от представения от приходната администрация регистър "Ревизии" се установява, че процесната ЗВР № 1204588 е издадена на 28.12.2012 г., но е връчена на адресата си на 21.01.2013 г., който факт не се оспорва от данъчните органи. Първоначалният момент на започване на ревизията следва да се свърже с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване. Данъчната ревизия на Красимир Суков е за задължения за данъци върху доходите на физическите лица за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Според правилата за броене на сроковете, за задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА изтича на 31.12.2012 г. АС Варна се е позовал на нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, според която ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, но незаконосъобразно не е съобразил правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК, според което срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. С връчването на ЗВР на нейния адресат на 21.01.13 г., процесното ревизионно производство се явява незоконосъобразно като образувано след срока, визиран в чл. 109 от ДОПК. Аналогични съображения са изложени в Решение № 3048 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 6316/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, с което е отменено Решение № 278 от 13.02.2014 г. по адм. дело № 3786/2013 г. по описа на АС Варна и е отменен РА № 031301750 от 11.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на съпругата на касатора /Надежда Сукова/ са установени задължения за данък върху доходите на ФЛ по ЗОДФЛ (отм.) за същия данъчен период - 2006 г. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА досежно установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 145 815,10 лв. и лихва в размер на 106 927,53 лв. При така формирания извод за започване на процесното ревизионно производство извън сроковете, предвидени в чл. 109 от ДОПК, РА се явява незаконосъобразен, като в тази връзка не следва да бъдат обсъждан въпроса за приложението на материалния закон. Във връзка с разноските такива не следва да се присъждат на касатора поради липса на изрично заявено искане в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение