Решение № 3311 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2011 г.

Решение № 3311 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АСД" ЕООД - с. Солища, община Смолян, чрез пълномощника адв. Маргарита Монева, срещу решение № 105 от 24.03.2011 г. по адм. дело № 494 от 2010 г. на Административния съд - Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично общинско вземане № 114 от 12.08.2010 г. на кмета на община Смолян. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да се отмени решението на Административния съд - гр. Смолян, в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго такова по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и да се отмени актът в тази част. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Смолян, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея основания, както и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, постъпила е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, а разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Смолян, е отменил акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ от "АСД" ЕООД - с. Солища, община Смолян, на кмета на община Смолян в частта, в която е разпоредено плащане на определеното задължение за ТБО за 2009 и 2010 г., касаеща събиране и извозване на битови отпадъци общо в размер на 1263,01 лв. главница и лихва в размер на 98,92 лв., изчислени към 12.08.2010 г. Решението в тази част не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. За да постанови този акт в обжалваната част, съдът е приел, че Общинският съвет - гр. Смолян, е приел две наредби за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в община Смолян за 2008 и 2009 г. В тези наредби на община Смолян липсва регламентация на реда за заявяване и установяване на неползване на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Поради липсата на такава регламентация съдът е приел, че при спор за дължимост на ТБО поради неползване на услугата следва служебно да се изследва поотделно дали тези услуги са ползвани. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че процесният имот не генерира битови отпадъци, които да бъдат предмет на събиране и извозване, и след като липсват ред и процедура за неползване на услугата, то тази такса не се дължи. По отношение на таксата за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване, която включва почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии в населеното място, предназначени за обществено ползване, е приел, че такава се дължи, тъй като е установено реалното поддържане от страна на община Смолян на чистотата на тези територии. Приел е и дължимостта на таксата за битови отпадъци, имайки предвид наличието и поддържането на депо за такива отпадъци. Посочил е, че наличието на депо е достатъчно основание, за да се обуслови дължимостта на таксата за обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо, която в случая възлиза на 1263 лв. главница и 98,92 лв. лихва върху тази сума. Така постановеното решение е правилно. От правилно установените факти съдът е извел законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ, в приложимата му редакция, която действа и към настоящия момент, е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Както се посочи, в случая такъв ред не е бил предвид в приетата наредба за гр. Смолян, поради което съдът е приел с влязлото в сила решение в тази част, че не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване. При липса на нормативно регламентирано задължение за предварително заявяване, че съответната услуга няма да се ползва, както и на реда за това заявяване, правилна е преценката за необходимост от служебно изследване от страна на административния орган и на съда дали останалите услуги са предоставяни. Именно във връзка с тази проверка по делото е установено, че услугите са предоставяни от общината, тъй като е установено наличието на депо за обезвреждане на отпадъците, както и поддържане на чистотата на територията за обществено ползване. Според чл. 71, т. 3 ЗМДТ такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира, когато няма такива. След като в случая е установено, че депо за отпадъци съществува и то реално се експлоатира, правилно е определено задължение за тази такса. Извършването на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване също е установено. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимият имот, а не конкретно по отношение на самия имот, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място, поради това правилно съдът е приел, че не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,