Решение № 5806 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2010 г.

Решение № 5806 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 566/20.04.2010 г., постановено по административно дело № 1621/2008 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил като незаконосъобразно Решение № 94/23.07.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Яко Николов Гешев от гр. Раковски срещу Разпореждане № 4903174460 от 1.02.2008 г. на Ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано отпускането на Гешев на пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление № 65298/15.11.2007 г.; 2) разпоредил изпращането на административната преписка на Ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по молбата на Яко Николов Гешев, съобразно даденото в мотивите на решението задължително указание по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Яко Николов Гешев сумата от 384 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Яко Николов Гешев и да се потвърди и остави в сила Решение № 94/23.07.2008 г. на Директора на РУ "СО" (ТП на НОИ) - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 4903174460/1.02.2008 г. на Началник отдел "Пенсии" при РУ "СО" (ТП на НОИ) - Пловдив. Ответникът по касация Яко Николов Гешев от гр. Раковски не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото, вкл. ведомости за заплати, документи за закупуване на стопански инвентар, животни, постройки, както и неоспорените фактически констатации на вещото лице, на базата на което обосновано е приел, че за спорните два периода (4.03.1995 г. - 31.03.1996 г. и 1.04.1996 г. - 26.06.1996 г.) положеният от Гешев труд попада в записа на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда за пенсиониране (ПКТП) - отменен, във връзка с чл. 104 от КСО и следва да се зачита като такъв от втора категория. Във връзка с това и досежно инвокираните възражения от касатора следва да се отбележи, че ако и при прекратяването на осигурителя "Дилиус" ООД гр. Раковски представляващият дружеството изрично да е декларирал, че във фирмата не е имало наети лица и съответно няма ведомости, които подлежат на предаване в НОИ, наличието на оригинални ведомости за заплати (върху които вещото лице е основало заключението си) обективно опровергава тази декларация и правилно съдът ги е ценил като доказателство. Цитираните в касационната жалба несъответствия в тези ведомости са свързани основно с несвоевременното отразяване в тях на честите промени в правно-организационната форма на търговеца (проследени темпорално в мотивите на проверяваното решение), а и доколкото те обективно съществуват, са незначителни и не обуславят извод за неистинност на ведомостите, още повече, че отразеното в трудовата книжка на работника съответства на извършените правно-организационни промени при работодателя-търговец. Установеното, че едноличният собственик на заличеното дружество "Дилиус" ООД (съществувало преди като СД "Екатерина - 1990", "Екатерина - 1990" ООД и "Екатерина - 1990" ЕООД) не е спазил изискванията на чл. 22, ал. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане в архив на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, като не е предал документите на дружеството в ТП на НОИ - Пловдив, не обосновава игнорирането на обективно съществуващите такива. Извън горното, противно на твърдяното от касатора, в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е представена декларация за идентичност на имената (номерирана като лист 567 от първоначалното дело) на жалбоподателя Яко Николов Гешев с имената Янко Николов Гешев, с които той е записан в разплащателните ведомости, и тази декларация не е оспорена от страните. По отношение на сочените несъответствия във фактури следва да се отбележи, че те сами по себе си не опровергават извода за характера на полагания от Гешев труд като телчар през процесните периоди, а фактурите, които са за закупена хлебна пшеница, дори и да не бъдат ценени като индиция за такъв труд, не променят направения от съда извод. Освен това, как точно и кои парцели са придобити от търговеца-работодател е въпрос, който стои встрани от спорния предмет по делото. Същественото е, че от събраните многобройни доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, Пловдивския административен съд е установил по несъмнен и категоричен начин, че търговецът-работодател на Гешев е закупил кравеферма с прилежащи терени и обслужващи помещения, крави и телета, храна и ветеринарно-медицински продукти за тях, наемал е специалисти за отглеждането им (един от които Гешев), и, че през спорните периоди 4.03.1995 г. - 31.03.1996 г. и 1.04.1996 г. - 26.06.1996 г., Гешев е работил без прекъсване като телчар в действаща кравеферма, собственост на визираното по-горе търговско дружество. Последното попада в кръга на изброените предприятия по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.), с оглед на това, че реално след месец октомври 1994 г. е осъществявало визирана в тази разпоредба дейност, ако и говедовъдството да не е изрично посочено пред регистърния съд като негов основен предмет на дейност. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, изпълняваната трудова функция от Гешев в спорните общо 1 г., 3 месеца и 22 дни покрива напълно изискването по т. 66и от ПКТП (отм.) по отношение предпоставката "дейност" в "говедовъдството", защото изразява на практика заложеното изискване в нормативния акт лицето да е "работник", занимаващ се непосредствено (пряко) с отглеждането на говеда (в казуса телета). Възможността по исков ред да се установява категорията на спорния трудов стаж не изключва правомощието на административния съд да проверява законосъобразността на оспорения административен акт, в каквато насока е друго от възраженията на касатора. С оглед изяснените факти, правилно в мотивите на съдебния акт е посочено, че за установяване на осигурителния стаж са спазени нормативните изисквания по чл. 40 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж), което от своя страна обуславя наличие на кумулативните изисквания на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на поисканата от Гешев пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая са налице всички посочени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО предпоставки. Към датата на подаване на заявлението (15.11.2007 г.), роденият на 17.03.1949 г. Гешев е навършил 58 години, 7 месеца и 28 дни - т. е. надхвърлил е изискуемата възраст от 57 години, и има изискуемия минимум осигурителен стаж от втора категория - 15 години, и след като същия се превърне в такъв от трета категория, то общият стаж на Гешев нараства до 41 години, 7 месеца и 25 дни. Както прецизно е отбелязал решаващият съдебен състав, след като се образува сбора между така получения общ трудов стаж 41 години, 7 месеца и 25 дни (при минимум 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд) и възрастта при подаване на заявление за пенсиониране 58 години, 7 месеца и 28 дни, то общият сбор надхвърля 100, като по този начин се явява изпълнено и последното изискване на специалното правило на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното обоснован и в съответствие с материалния закон се явява крайният правен извод на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на решението на директора на РУСО, и като е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,