Решение № 52 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 190/2020 г.

Решение № 52 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 190/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова Касационното производство е образувано по жалба на подс. Т. И. Я., подадена чрез упълномощения му защитник адв. С. С. срещу въззивна присъда № 37 от 28.11.2019 г., постановена по ВНОХД № 688/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе. В депозираната жалба и допълнението към нея се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 НПК. Развиват се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно осъждане на подсъдимия. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с аргументи за формиране вътрешното убеждение на съда при незаконосъобразен доказателствен анализ и погрешно интерпретирани доказателства. Акцентира се върху неубедителни мотиви на въззивния съд, касаещи отказа да се кредитират обясненията на подсъдимия. Редом с това се посочват пропуски в аналитичната дейност на съда при обсъждане заключенията на съдебномедицинските експертизи. Предвид изложеното се иска от касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК да оправдае подсъдимия. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия – адв. С., поддържа касационната жалба с наведените в нея възражения. Акцентира на твърдението, че подсъдимият е употребил алкохол непосредствено преди да му бъде взета кръвна проба за изследване, поради което заключението на химическото изследване и на медицинските експертизи не са коректни относно съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на спирането му за проверка. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционната оправдателна присъда. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Намира, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразна и справедлива. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 128 от 18.09.2019 г., постановена по НОХД № 823/2019 г., РС Русе е признал подс. Т. И. Я. за невиновен в това на 01.04.2019 г. в [населено място], обл. Р., да е управлявал МПС- л. а. "С. Т. " с ДК [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 промила - 1, 32 промила, установена по надлежния ред, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК. С присъда № 37 от 28.11.2019 г., постановена по ВНОХД № 688/2019 г., Русенският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и е постановил нова присъда, с която е признал подс. Т. Я. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК и му е наложил наказание една година "лишаване от свобода", което да се изтърпи при "строг" първоначален режим и "глоба" в размер на 500 лв. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Защитата на подс. Я. твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция. Посочва се, че доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно това, защо не кредитира обясненията на подсъдимия за употребения от него алкохол предходната вечер и непосредствено преди изследването. Оспорват се и заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети от първоинстанционния съд, като се твърди, че те не дават коректен отговор на въпросът за точното съдържане на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на полицейската проверка. Възраженията на защитата не могат да бъдат споделени. В рамките на своите правомощия въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност, като по този начин е достигнал до правно обоснования и мотивиран извод за виновността на подсъдимия. Не могат да се споделят оплакванията за допуснати нарушения в аналитичната дейност на окръжния съд при анализа и проверката на доказателствената маса, нито превратност и необективност при обсъждането и кредитирането им. Цитираните обяснения на подсъдимия са подложени на внимателна и обективна оценка, като същите са съпоставени достатъчно обстойно с останалите доказателства по делото (стр. 5 и 6 от мотивите на въззивната присъда). Въззивният съдебен състав е изложил правно защитими аргументи защо не кредитира обясненията му, като е оценил противоречивостта им, направените промените в същите и липсата на последователност. Съпоставил ги е със заключенията на съдебномедицинските експертизи, които са имали контролни, спрямо обясненията му, функции. Именно поради тези причини са отхвърлени от въззивния съд като необективни твърденията на подсъдимия, че всъщност е употребил алкохол в периода между полицейската проверка и медицинското изследване и вземането на кръвна проба, както и тези за вида и количеството на изпития преди деянието алкохол (твърдения при втория му разпит пред районния съд). Не могат да се споделят възраженията на защитата, свързани с оспорване резултатите от изследването на кръвната проба според Наредба 1/2017 г. Единствен аргумент в подкрепа на тезата е изказаното становище, че при направените изследвания не се установява точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършената полицейска проверка. Въззивната инстанция е изложила законосъобразни аргументи с насока, оспорваща доводите на защитата. Правилно е прието, че не са налице нарушения, допуснати при изпращането на подсъдимия за медицинско изследване, след отказа му да бъде тестван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, нито при изследването на кръвната проба. Заключенията на съдебно медицинските експертизи, направени на два пъти в рамките на съдебното следствие през първия съд, са оценени с нужната обективност от втората инстанция, както за да се отхвърли достоверността на обясненията на подсъдимия, така и за да се защити извода на химическото изследване. От изложеното дотук може да се обобщи, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за авторството на извършеното деяние. Въз основа на установените в съгласие с процесуални правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия М. за деяние, осъществяващо състава на чл. 343б, ал. 1 НК. Касационната инстанция не може да сподели искането на защитника на подсъдимия за оправдаването му, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - когато приетата за установена фактическа обстановка в атакувания съдебен акт не разкрива белези на престъпление, но подсъдимият въпреки това е осъден. В настоящия случай тези предпоставки не са налице и касационната инстанция не може да приложи цитираната разпоредба. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания в жалбите на подсъдимия и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Предвид изложеното и на основание и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение