Решение № 5817 от 14.6.2022 г. на ВАС, II о.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Актът е писмен и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Възраженията на жалбоподателите за неправилност на част от мотивите на административния орган са такива по законосъобразността на акта и не сочат на нарушения във формата.

Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това.

Предмет на оспорване пред административния съд е отказ на главния архитект на район Красна поляна , Столична община да съгласува и одобри инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж за обект: Преустройство и промяна на предназначението на въздушно подпокривно пространство (част от него) в жилище в едноетажна нежилищна сграда с идентификатор 68134.1106.255.1, находяща се в имот с идентификатор 68134.1106.255 (стар ПИ 516), част от УПИ I- за ОЖС и КОО и улична регулация, кв. 87, м. Разсадника- Коньовица . Административният акт е издаден по заявление на тримата жалбоподатели и е мотивиран със съображения, че представеният инвестиционен проект не съответства на чл. 51, ал. 1 ЗУТ, чл. 140, ал. 3 и чл. 183, ал.1 ЗУТ, а частите Архитектура , Конструктивна и ВиК разкриват нарушения на правилата и нормативите за устройство на територията.

От представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че тримата жалбоподатели и Столична община са съсобственици на ПИ с идентификатор 68134.1106.255 по КККР на гр. София, одобрена през 2011 г. Съгласно действащия ПУП- ПРЗ, одобрен със заповед РД-50-09-109/ 11.03.1988 г. на главния архитект на София, за имота не е предвидено самостоятелно УПИ, а същият е включен в УПИ I за ОЖС и КОО, кв. 87, м. Разсадника- Коньовица , отреден за обществено жилищно строителство и комплексно обслужване, като част от имота попада в улична регулация. С виза за проучване и проектиране от 14.12.2001 г., издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ, сега ал. 3, във вр. с чл. 50, т. 2, б. в ЗУТ, в имота е допуснато застрояване на нежилищна сграда до 80 кв.м. и гараж до 40 кв.м., съгласно указаните параметри и показатели. С разрешение за строеж 95/ 29.11.2002 г., издадено от главния архитект на район Красна поляна на тримата жалбоподатели, на основание чл. 50, т. 2 ЗУТ е разрешено строителство на I- етап на нежилищна сграда с площ от 119.35 кв.м. (магазин за промишлени стоки и гараж) с временен покрив на кота +3,38м., преустроена по- късно в кафе сладкарница и сладкарска работилница съгласно разрешение за строеж 31/2005 г. С разрешение за строеж 23/ 06.07.2007 г. главният архитект на район Красна поляна разрешава на основание чл. 50, т. 2, б. в ЗУТ строителството на II етап подпокривно пространство със застроена площ 146 кв.м.

При тези факти административният съд правилно приема, че издаденият отказ на главния архитект на район Красно поляна , Столична община да съгласува и одобри представения от жалбоподателите инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж, е законосъобразен. След анализ на разпоредбите на чл. 141- чл.145 ЗУТ и на Наредба 4/ 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти административният съд стига до законосъобразния извод, че представения от заявителите инвестиционен проект разкрива несъответствия с действащия ПУП и с правилата и нормативите по устройство на територията, които са пречка за неговото съгласуване и одобряване, обстоятелство което съответно е основание за отказ да се издаде разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ.

Правилно е преценено, че предвиденото с инвестиционния проект преустройство и промяна на предназначението на част от въздушно подпокривно пространство на едноетажна нежилищна сграда с идентификатор 68134.1106.255.1 в имот с идентификатор 68134.1106.255, част от УПИ I- за ОЖС и КОО, кв. 87, м. Разсадника- Коньовица , в жилище с площ от 146 кв.м., не съответства на параметрите, очертани с нормата на чл. 50, т. 2, б. а ЗУТ. Строителството в имота е допуснато с виза за проучване и проектирене по чл. 140, ал. 2, сега ал. 3 ЗУТ и е разрешено като временен строеж на два етапа на основание чл. 50,т. 2, б. в ЗУТ. Следователно, както административният съд законосъобразно приема, представеният инвестиционен проект следва да отговаря на изискванията на чл. 50, т. 2, б. а ЗУТ, а в случая това не е направено.

Законосъобразен е и възприетият от съда извод, че издаденият от главния архитект отказ съответства на условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ. Съгласно цитирания текст временните строежи по чл. 50 от закона се разрешават еднократно в един поземлен имот въз основа на виза за проектиране и строителни книжа. В случая в имота вече е разрешено изграждане на временен строеж, поради което разрешаването на втори такъв е противоречие със закона. Изброените нарушения са достатъчно основание за постановения отказ, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на оспорения административен акт се споделя от настоящата инстанция.

Аргументите на административния съд и на главния архитект за постановения отказ, свързани с липсата на виза по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, не се споделят от настоящата инстанция. Не е съобразено обстоятелството, че в случая строителството в имота е допуснато именно с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ал. 2, сега ал. 3 ЗУТ и представяне на такава за исканото преустройство и промяна на предназначението на част от подпокривното пространство не се изисква. Това заключение не се отразява на правилността на крайния извод на административния съд за съответствие на издадения отказ с материалния закон по вече изложените съображения.

Доводите на касаторите, че строителството попада в хипотезата на чл. 53 ЗУТ са неоснователни. Цитираният текст предвижда възможност за вътрешно преустройство на заварени сгради в имоти по чл. 49 ЗУТ. Смисълът на цитирания текст е да позволи на собствениците на имоти, отредени с плана за обекти публична собственост на държавна или на общините да преустроят вътрешно, да ремонтират и да променят предназначението на заварени в имота законно изградени сгради, без да изменят външните им очертания в хоризонтално или вертикално отношение и без да правят нови или да укрепват съществено носещите конструкции. В настоящата хипотеза цитираният текст е неприложим, тъй като имотът, за който се отнасят строителните книжа към датата на одобряване на действащия ПУП е незастроен, а построената след 2002г. нежилищна сграда няма качеството на заварена по смисъла, изяснен по- горе.

Обратно на възраженията на касаторите разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ също е неприложима. Нормата се отнася за строежи, съществували преди одобряването на ПУП, а в случая строителството в имота е разрешение като временно при действието на вече одобрен ПУП.

Доводът, поддържан от жалбоподателите С. Георгиева и Н. Георгиев в откритото съдебно заседание, че административният акт ограничава правото им на собственост, също е неоснователен. Всички, гарантирани от Конституцията на Република България права, следва да се упражняват при спазване на законите съгласно чл. 58, ал.1 от Основния закон и в случая актът на главния архитект осигурява прилагането на законовите правила и норми за инвестиционното проектиране.

Касационният довод за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, също е неоснователен.

Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, като са събрани релевантните за спора доказателства, включително по искане на оспорващите. Допусната по искане на последните съдебно техническа експертиза не е оспорена от жалбоподателите, а заключението на вещото лице е разгледано и обсъдено от съда съвкупно с останалите доказателства.

Обратно на поддържаната от касаторите теза, административният съд излага съображения по всички релевантни за спора обстоятелства. Обсъдените са доводите и възраженията на жалбоподателите във връзка с мотивите на административния акт, включително становището от 07.04.2021 г., като съдът излага аргументи по релевантните за спора съображения и мотивира заключението си относно наличието на правни основания за постановения отказ. Действително разпоредбата на чл. 53 ЗУТ и тази на §21 от ЗР на ЗУТ не са обсъдени, но както се посочи по горе, тези норми не намират приложение за конкретния казус, поради което липсата на мотиви в този смисъл не опорочава съдебния акт и не е основание за неговата отмяна.

Доводите, свързани с наличието на основание за спиране на административното производство по чл. 54, ал.1, т. 5 АПК правилно не са обсъдени от съда, тъй като волеизявление в този смисъл от страна на административния орган не е направено.

Поддържаното от жалбоподателите и пред настоящата инстанция евентуално искане за отмяна на част от мотивите на административния орган, също правилно не е обсъдено от административния съд, тъй като съдът не разполага с такива правомощия съгласно чл. 171 и чл. 173 АПК. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2, пр. 2 АПК за частична отмяна на административния акт се отнася за разпоредителната част на акта, а не за обстоятелствената част на същия.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените в касационните жалби основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

С огледи изложеното, направеното искане, обстоятелството, че административният орган, ответник по касационната жалба се представлява в настоящото производство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да заплатят по равно на Столична община- юридическото лице, в чиято структура е административният орган, общо сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.