Решение № 9404 от 25.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Лъки, подадена чрез адвокат В. Ройнов, против Решение 139/26.01.2022 г., постановено по административно дело 1406/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед 91/28.04.2021 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Д. Илиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор, оспорва касационната жалба, като счита същата за недопустима поради просрочие, алтернативно неоснователна и необоснована. Моли процесното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответниците Община Лъки, П. Марудов, С. Топалов, М. Топалова, С. Топалова, Е. Иванова, Й. Паров и Р. Паров, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е Заповед 91/28.04.2021 г. на Кмета на Община Лъки, издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР ЗКИР, § 4, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ПЗР на Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с която е одобрен проект за изменение на кадастралния план на [населено място], Община Лъки, одобрен със заповед 243/27.12.2000 г. на кмета на Община Лъки, с която се променят границите между имот с кадастрален 262 и имоти с кадастрални 150, 151, 152 и улица, съгласно изработена скица-проект за изменение на кадастралния план, неразделна част от заповедта. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че в конкретния случай е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т.16 ДР на Наредбата, което обстоятелство възпрепятства изменение на кадастралния план. Налице е нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство, като в случая това изискване не е било съобразено от административния орган. В конкретния случай безспорно се установява наличие на такъв спор, заявен от Д. Илиев още в хода на административното производство, който е възразил срещу изготвения проект в писмен вид относно промяна границите на собствения му имот, за който притежава документ за собственост имот 150, посредством придаване на 196,8 кв.м. от него към новообразувания имот 262. От негова страна е предявен и иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК против Община Лъки, с който е заявено да бъде признато за установено по отношение на общината, че към момента на предявяване на исковата молба, общината не е собственик на поземлен имот с кадастрален 150 по Кадастралния план на [населено място], с площ от около 1 500 кв.м. и граници : имот с кадастрален 151, поземлен имот с кадастрален 127, селска пътека и поземлен имот с кадастрален 150А. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация Д. Илиев сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,