Решение № 1522 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по четири касационни жалби, подадени от А1 България; Цетин България ЕАД; Йеттел България ЕАД и БТВ Медия Груп ЕАД, всички със седалище и адрес на управление в град София срещу решение 1072/13.09.2024 г., постановено по административно дело 276/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което са отхвърлени като неоснователни жалбите на посочените дружества против решение 114/01.02.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е разрешена концентрацията на предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на "Юнайтед Груп България" ЕООД на пряк едноличен контрол върху "Вива Корпорейт България" ЕООД и непряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД, "Булсатком Продажби" ЕООД, "Интернет Груп" ЕООД, "Пауърнет" ЕООД и "Екстриймнет" ЕООД.

Касаторите твърдят, че атакуваното решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради коeто претендират отмяната му и постановяване на нов акт, с който оспореното решение на КЗК бъде отменено, а преписката- върната на административния орган за ново разглеждане. Претендират и присъждането на разноските, сторени в първоинстанционното и касационното производство съобразно представени в съдебно заседание списъци по чл.80 от ГПК и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна Юнайтед Груп България ЕООД.

Касационният жалбоподател А1 България излага следните конкретни съображения за неправилност на оспореното решение на АССО: На първо място твърди, че сделките, изследвани в преписки КЗК-128/2023г. и КЗК-1090/2023г. представляват взаимосвързани операции, чрез които в рамките на едногодишен период се придобива на части цялото предприятие на Булсатком, поради което тези сделки представляват една концентрация, която е приключила с последната сделка. Поради това касационният жалбоподател счита, че като е извършила самостоятелни оценки на сделки, които представляват една концентрация, КЗК е допуснала нарушение на чл.5, ал.1 и 2 от Регламент 139/2004г., който има директно приложение. Жалбоподателят счита, че по този начин неправилно са определени и засегнатите продуктови пазари, върху които тези сделки, част от една и съща концентрация, имат ефект. В тази връзка сочи, че тъй като Виваком не прави разходи за ползването на подземната канална мрежа, това му позволява да предоставя на крайните си клиенти по-ниски цени за достъп до платена телевизия и интернет, което му дава сериозно конкурентно предимство и може да бъде квалифицирано като злоупотреба с господстващо положение. Касационният жалбоподател твърди, че нотифицираната сделка ще доведе до установяване на господстващо положение на придобиващата група на пазара на дребно на разпространение на телевизионни програми. Освен това считат, че КЗК неправилно е включила ОТТ (over the top) услугите в пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно, тъй като те не попадат в дефиницията на електронни съобщителни услуги по смисъла на ЗЕС. Във връзка с твърденията си за неправилно определяне на засегнатите пазари касационният жалбоподател твърди, че КЗК е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, като е кредитирала данни за пазарните дялове на ОТТ доставчици от източници, които са различни от самите доставчици. Касационният жалбоподател оспорва изводите на КЗК и АССО относно отражението, което планираната концентрация ще има върху потребителите на платена телевизия в дългосрочен план. Освен това поддържа и оплакването, че в решението си АССО не е обсъдил направените от А1 възражения, че предприетите от Юнайтед Груп България действия представляват злоупотреба с права и че КЗК е следвало да забрани планираната концентрация, тъй като участниците в нея не са представили мерки за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар.

А1 България ЕАД счита за основателни останалите три касационни жалби по изложените в тях съображения за неправилност на съдебния акт.

Касационният жалбоподател Цетин България ЕАД сочи следните съображения относно твърдяната неправилност на обжалваното съдебно решение: Счита за материално незаконосъобразни изводите на АССО, че КЗК не е допуснала процесуално нарушение, отказвайки да обедини преписките с КЗК-1090/24г. и КЗК-128/2023г. Също поддържа тезата, че в резултат на това нарушение КЗК е определила погрешно засегнатия пазар като не е включила в него и пазара на достъп на едро до електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Също твърди, че при определяне на съответния пазар на разпространение на телевизионни програми на дребно КЗК неправилно е включила в него пазара на разпространение на ОТТ услугите, за които и този жалбоподател счита, че те, както технологично, така и продуктово не могат да се считат за заместител на пазарите на традиционната телевизия. Оспорва и изводите на АССО по отношение на пазара за предоставяне на услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно. Оспорва като необосновани и изводите на АССО относно начина и момента на придобиване на контрол върху Булсатком като твърди, че това е станало още през 2022 г. в резултат на неизпълнение на договор за заем, обезпечен със залог на дялове. Освен това касационният жалбоподател твърди, че в рамките на задълбоченото проучване КЗК не е направила обстоен анализ и не е използвала официалните данни от доклада на КРС.

Цетин България ЕАД счита за основателни останалите три касационни жалби.

Касационният жалбоподател Йеттел България ЕАД счита за неправилни изводите на АССО, че КЗК е провела пълно и всеобхватно проучване на структурата на съответните продуктови пазарни и е приложила правилно ЗЗК, Методиката за определяне на пазарното положение на съответния пазар и Насоките на Европейската комисия за сливанията. Напротив- счита, че при тази преценка КЗК е пренебрегнала изцяло пазара на достъп на едро до пасивна инфраструктура, мотивирайки се с обстоятелството, че този пазар се регулира от ЗЕСМФИ; направила е погрешни изводи , че нотифицираната сделка няма да засегна пазара на разпространение на ТВ съдържание на едро, че Булсатком и Виваком не са близки конкуренти на пазарите, на които оперират и че придобиването на Булсатком няма да доведе до господстващо положение на Виваком на пазара на платена телевизия. Оспорва изцяло изводите относно очаквания ефект от нотифицираната сделка на пазара на разпространение на ТВ програми на дребно и счита, че концентрацията ще доведе до увеличение на консолидирания пазарен дял на Виваком до 60%, а вторият и единствен конкурент на национално ниво ще бъде А1 с двойно по-малък пазарен дял. Този касационен жалбоподател също счита, че неправилно КЗК е включила ОТТ услугите в пазара на дребно на ТВ разпространение, доколкото липсва взаимозамеяемост при търсенето и предлагането между традиционните доставчици на телевизионно съдържание и доставчиците на този вид услуги. Йеттел България също оспорва използвания от КЗК подход и данни при изчисление на обема на пазара на платена телевизия и пазарния дял на ОТТ услугите. Освен това изтъква оплакването, че след придобиването на Булсатком вертикалната интеграция в рамките на икономическата група на Словения Броудбанд и Нова Броудкастинг Груп ще затвърди водещите позиции на последната на пазара на едро на разпространение на телевизионно съдържание. Счита за неправилни и необосновани и направените от КЗК и възприети и от АССО изводи относно възможните ефекти на пазара, до които ще доведе процесната концентрация, доколкото сливащите се предприятия са близки конкуренти на пазара предвид характеристиките на предлаганите от тях продукти. Поддържа и оплакванията на останалите жалбоподатели, касаещи необходимостта от общо разглеждане на преписки КЗК-863/2022г. и КЗК-128/2023г. с настоящата преписка КЗК-1090/2023г., тъй като тези производства касаят една и съща концентрация.

Йеттел България ЕАД счита за основателни останалите три касационни жалби и споделя изложените в тях доводи.

Касационният жалбоподател БТВ Медиа Груп ЕАД обосновава твърдението си за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила с отхвърляне на предявените от него искания за събиране на допустими, относими и необходими за изясняване на спора доказателства, каквито са исканията за назначаване на съдебно-медийна експертиза, на съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли индекса Херфиндал-Хиршман и да даде заключение колко платформени оператори и конкуренти на сливащите се предприятия имат пазарен дял над 1%, колко от тях са навлезли на пазара в последните три години и колко осъществяват дейността си в национален мащаб; искането за събиране на информация от трети, неучастващи по делото лица; направеното от жалбоподателя искане за разкриване на търговска тайна, както и обстоятелството, че съдът е игнорирал приети по делото доказателства, представени от жалбоподателя, както и че не е обсъдил всички направени от него възражения. Във връзка с твърдяната неправилност на решението на АССО поради противоречието му с материалния закон, БТВ Медиа Груп излага подробни аргументи във връзка с неправилното определяне на засегнатите пазари от страна на КЗК, споделено изцяло, но напълно необосновано от страна на АССО. Счита, че възприетата от КЗК и съда продуктова дефиниция на пазара е необоснована, тъй като липсват доказателства, установяващи наличието на взаимозаменяемост между ОТТ услугите и платформената телевизия на българския пазар както с оглед техните характеристики, така и с оглед на разликата между технологията на разпространение и съдържанието, което се разпространява; с оглед на цената; с оглед на конгломератната връзка между пазарите на ОТТ услуги и на интернет. Жалбоподателят счита, че както решението на КЗК, така и на АССО противоречат на материалния закон, тъй като нотифицираната концентрация по своята същност е хоризонтална, вертикална и конгломератна, което е налагало и да се изследват ефектите й от тази гледна точка. Освен това счита за неправилни и изводите, че процесната концентрация не е от типа три към две, както са приели и Комисията, и АССО. Този касационен жалбоподател също поддържа оплакването, че неправилно КЗК не е анализирала пазара на физическа инфраструктура като отделен вертикално свързан пазар. В заключение жалбоподателят БТВ Медиа Груп счита, че процесната концентрация е следвало да бъде забранена или най-малкото, да бъде одобрена под условие, тъй като съществено възпрепятства конкуренцията на съответните пазари.

БТВ Медиа Груп ЕАД счита за основателни останалите три касационни жалби и споделя съображенията за неправилност на съдебния акт, изложени в тях.

Ответната страна- Комисия за защита на конкуренцията, оспорва касационните жалби. Счита изложените в тях оплаквания за неоснователни и недоказани. Поради това моли решението на АССО да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отношение на всички касационни жалбоподатели.

Ответната страна- Юнайтед Груп България ЕООД със седалище и адрес на управление в град София оспорва всички касационни жалби. В представените писмен отговор и писмени бележки развива подробни доводи във връзка с посочените от касационните жалбоподатели касационни отменителни основания. Счита, че спрямо обхвата на контрола, който съдът може да упражнява върху решенията на КЗК, постановени във връзка с чл.24 от ЗЗК, е приложима практиката на Съда на ЕС формирана при обжалването на решения на Европейската комисия относно концентрации. Излага подробни съображения, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си АССО не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, отказвайки да назначи съдебни експертизи- медийна и икономическа, по искане на БТВ Медиа Груп и отхвърляйки искането на този жалбоподател за събиране на информация от трети за процеса лица. Счита за неоснователни и оплакванията на Йеттел България за допуснати от съда нарушения при събиране на доказателствата, тъй като намира, че посочените от този жалбоподател писмени доказателства са неотносими към спора. Намира за неоснователни и оплакванията за необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага съображения, че не е допуснато нарушение на чл.5, §2, ал.2 от Регламент 139/2004г. Намира, че извършеното от КЗК проучване не е непълно и в резултат на установеното КЗК правилно е определила засегнатите пазари. По тези съображения ответната страна моли решението на АССО да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за касационното производство съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Върховният административен съд, след като прецени направените в жалбите оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни в първоинстанционното производство, за които постановения съдебен акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССО е решение 114 от 01.02.2024 г. по преписка КЗК-1090/01.02.2024 г., с което е разрешена концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на "Юнайтед Груп България" на пряк едноличен контрол върху "Вива Корпорейт България" ЕООД и непряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД, "Булсатком Продажби" ЕООД, "Интернет Груп" ЕООД, "Пауърнет" ЕООД и "Екстриймнет" ЕООД (ЕИК 200854091) и е постановено незабавно изпълнение на решението на основание чл.66, ал.2 от ЗЗК.

С обжалваното в настоящото производство решение АССО е отхвърлил като неоснователни жалбите на "БТВ Медиа Груп" ЕАД, "А1 България" ЕАД, "Йеттел България" ЕАД и "Цетин България" ЕАД против решението на КЗК, с което процесната концентрация е разрешена.

Установените в производството пред КЗК и АССО факти, относими към оплакванията в касационните жалби, са следните:

Производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗЗК по постъпило уведомление относно намерението на "Юнайтед Груп България" ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на пряк едноличен контрол върху "Вива Корпорейт България" ЕООД и непряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД, "Булсатком Продажби" ЕООД, "Интернет Груп" ЕООД, "Пауърнет" ЕООД и "Екстриймнет" ЕООД.

От данните по преписката КЗК е установила, че сумата от общите обороти на придобиващото предприятие- Юнайтед Груп България и придобиваните предприятия надхвърля 25 млн. лв., а оборотът на всяко едно от поне две от предприятията - участници в концентрацията през предходната 2017 г. финансова година, надхвърля 3 млн. лв., поради което е налице и задължение за предварително уведомяване съгласно чл. 24 от ЗЗК, което е изпълнено от заявителя.

Извършено е ускорено проучване по чл. 80 от ЗЗК и с решение 1356/21.12.2023 г. КЗК е започнала задълбочено проучване по преписка КЗК/1090/2023 г. Решението е мотивирано с обстоятелството, че с оглед на пазарните позиции на участниците в сделката и структурата на пазарите, на които оперират, в резултат на сделката се увеличава риска за конкуренцията от гледна точка на пазарната сила на новообразуваната структура и намаляване на броя на конкурентите, които имат действителна възможност да оказват реален конкурентен натиск върху новата група.

По отношение на участниците в концентрацията е установено, че придобиващото контрол предприятие- Юнайтед Груп България ЕООД с едноличен собственик на капитала Словения Броудбанд С.а.р.л. (Slovenia Broadband S.a.r.l.), е част от групата Юнайтед Груп (United Group). Основната дейност на тази група е обобщена в следните направления: предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга; предоставяне на мобилна гласова телефонна услуга; предоставяне на фиксиран достъп до интернет на дребно; телевизионно разпространение на дребно; разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване; предоставяне на сателитни услуги; предоставяне на линии под наем; предоставяне на телевизионни програми на едро; телевизионна реклама; киноразпространение; радио реклама; интернет реклама; онлайн новинарски и информационни услуги; предоставяне на интернет пространство за публикуване/обмен на информация; издаване на вестници и списания; печатна реклама във вестници и списания; предоставяне и управление на технологични облачни услуги и инфраструктура; производство и продажба на електроенергия от възобновяеми енергийни източници; услуги, свързани с мрежово оборудване, сървъри, информационни технологии.

КЗК е приела, че чрез "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД (Нова) и предприятията под негов контрол, придобиващата група оперира на пазара на разпространение на телевизионни програми на едро, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ/радио програми на дребно. На последния пазар придобиващата група оперира чрез Виваком, Нет 1, N3, Телнет, ТВН Дистрибуция и Онлайн Директ и Булсатком, които купуват права за ТВ разпространение на едро и осъществяват пренос чрез различни технологии до крайните клиенти.

По отношение на групата на предприятието, обект на придобиване-"Вива Корпорейт България" ЕООД, е установено, че Вива Корпорейт S.a.r.l. и Булсатком Инвестмънт Лимитид не осъществяват стопанска дейност. "Булсатком" ЕООД предоставя фиксирана гласова телефонна услуга; фиксиран достъп до интернет на дребно; телевизионно разпространение на дребно; сателитни услуги. Дъщерните дружества на "Булсатком" ЕООД извършват следните дейности: "Интернет груп" ЕООД предоставя фиксиран достъп до интернет на дребно на територията на град Стара Загора и село Богомилово; "Пауърнет" ЕООД създава три телевизионни програми с наименования cine.box, action.box и comedy.box с тематичен филмов профил, които се разпространяват като част от телевизионните планове на Булсатком. "Булсатком продажби" ЕООД извършва спомагателна дейност във връзка със събиране на вземанията на "Булсатком" ЕООД от абонати и други финансови разплащания, а "Екстрийм нет" ЕООД не извършва търговска дейност. С оглед на това КЗК е приела, че предприятието, обект на придобиване оперира на следните продуктови пазари:

• предоставяне на фиксиран достъп до интернет на дребно;

• разпространение на ТВ програми на дребно;

• фиксирана гласова телефонна услуга.

Във връзка с разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗК КЗК е определила съответните пазари по смисъла на §1, т.15, б.а от ПЗР на ЗЗК, върху които концентрацията ще окаже въздействие. След анализ на осъществяваната от участниците дейност, а именно различни услуги, свързани с предоставяне на аудио-визуално съдържание, КЗК е установила, че е налице хоризонтално припокриване на пазара на разпространение на ТВ програми на дребно и на пазара на предоставяне на фиксиран достъп до интернет на дребно, които са с национален географски обхват. Освен това КЗК е установила, че участниците в концентрацията се намират във вертикални отношения на пазара на разпространение на телевизионни програми на едро, също определен от Комисията като национален. КЗК е приела, че предвид незначителното пазарно присъствие на Булсатком на пазара на фиксирана гласова услуга (0,06% за 2022г. по данни на КРС), сделката няма да повлияе на ефективната конкуренция, поради което този пазар не е бил обект на анализ в решението.

По отношение на пазара на разпространение на телевизионни програми на едро КЗК е приела, че същият е с олигополна структура и се характеризира с високо пазарно присъствие на двете основни медийни групи- "Нова Броудкастинг Груп" (Нова) и БТВ Медиа Груп (БТВ), засилен конкурентен натиск помежду им, особено по отношение на програмна политика, избор на съдържание, включително риалити продукции и други. Нова и БТВ си оказват взаимен конкурентен натиск поради припокриването на профилите на двете медийни групи и сравнително сходните зрителски нагласи. По отношение на по-малките пазарни участници е прието, че те биха могли да въздействат така ефективно върху своите конкуренти, но и същевременно тяхното развитие не е ограничено от наличието или политиката на по-големи пазарни участници. Въз основа на анализираната информация относно приходите от продажба на права за разпространение на ТВ програми и промяната им за периода 2020-2022 година, както и данните за зрителските предпочитания и нагласи, определени чрез пийпълметрични изследвания, изложени в поверителната версия на решението, КЗК е заключила, че БТВ представлява равностоен конкурент на Нова, като допълнителен конкурентен натиск оказва и BNT.

При определяне обема на пазара на разпространение на ТВ програми на дребно, КЗК е съпоставила данните от годишните доклади на КРС и данните Националния статистически институт от последното преброяване на населението към 07.09.2021г. с данните, отразени в проучванията на Bmedia и Ernst&Young за проникването на традиционната платена телевизия в страната. Приела е, че към обема на пазара, определен от КРС на база броя абонати само на традиционните доставчици на платена телевизия на дребно в лицето на телевизионните платформени (кабелни/сателитни (DTH/IPTV) оператори, следва да бъдат добавени и ОТТ услугите като част от пазара на разпространение на ТВ програми на дребно, предоставяни от Netflix, HBO Max, Disney+, Amazon Prime, българските OTT доставчици (Neterra TV и BGTime), както и чуждестранни доставчици на сателитна/DTH телевизия от съседни държави. С оглед на посоченото КЗК е приела, че пазарните дялове на обединената група, изчислени съобразно данните от посочените две изследвания и с включване на ОТТ услугите възлизат на около 40 % (съответно 40, 03% и 40, 34% съгласно данните на Bmedia и Ernst&Young).

По отношение на пазара за достъп на фиксиран достъп до интернет КЗК е установила, че пазарът се характеризира с присъствието на трима национално представени участника (Виваком България, А1 и Булсатком), формиращи значителен дял на база брой абонати и на база приходи, както и множество регионални доставчици, част от които имат значително присъствие. Освен това КЗК е преценила, че предлаганите от Булсатком услуги не са напълно взаимозаменяеми с тези на Виваком предвид различията в характеристиките на услугите (скорост на пренос на данни, технология на свързаност), предлагани от двете предприятия. Установено е, че на този пазар Виваком България увеличава своя пазарен дял на база брой абонати и на база приходи спрямо 2021 г., А1 увеличава своя пазарен дял както на брой абонати, така и на база приходи спрямо 2021 г., докато при Булсатком е налице негативна тенденция за намаляване на пазарния дял на база абонати и приходи.

В рамките на задълбоченото проучване е направен и анализ на предоставянето на пакетни услуги. С оглед на данните относно най-предпочитана от абонатите пакетна услуга- Мобилен глас и мобилен интернет и изключително ниския дял на тройната услуга "Мобилна гласова услуга, фиксиран достъп до интернет и телевизия", КЗК е приела, че нотифицираната сделка не би имала потенциал да засили преносимостта на абонати на мобилни телефонни услуги към мрежата на Виваком.

Въз основа на извършената оценка по чл.26, ал.2 от ЗЗК и въз основа на подробен анализ на очакваните ефекти, КЗК е приела, че концентрацията няма да доведе до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение, поради което е постановила и разрешаването на концентрацията.

От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 88, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 14 ЗЗК, при изискуемите от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК кворум и мнозинство. Приел е, че решението е подробно мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа посочените в чл. 62 ЗЗК реквизити.

Освен това съдът е преценил, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в приложимата глава десета от ЗЗК - "Производство за издаване на разрешения за концентрация между предприятия" като производството е преминало през първия задължителен етап от процедурата - оценка на концентрацията чрез ускорено проучване съгласно чл. 80 чл. 82 ЗЗК, след което с решение 1356/21.12.2023г. КЗК е предприела задълбочено проучване по реда на чл.83 от ЗЗК, след което е постановила решение в хипотезата на чл.85, ал.2, т.1 от ЗЗК. Правилно и в съответствие с цитираната разпоредба административният съд е приел, че в този случай КЗК няма задължение да осигури достъп до материалите по преписката, каквото е предвидено в чл.85, ал.2, т.2 от ЗЗК. Освен това настоящият състав намира, че дори и да се приеме, че КЗК е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила като не се е произнесла по искането на Йеттел България, то това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е накърнило правата на дружеството- същото е оспорило решението на КЗК и е имало възможност да се запознае с неповерителните материали по преписката и да се защити в хода на съдебното производство.

Във връзка с преценката за наличие на отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК съдът е обсъдил подробно направените от жалбоподателите възражения за недопустимост на производството поради наличие на друго производство със същия предмет по преписка КЗК-863/2020г., както и че КЗК е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, като не е обединила производствата по преписки КЗК- 128/2023 г. и КЗК-1090/2023г. Съдът е изложил и подробни съображения относно твърденията на жалбоподателите за допуснато от КЗК нарушение на чл.5, §2 предл. последно от Регламент (ЕО) 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията). Мотивирано и в пълно съответствие с материалните норми е отхвърлено и оплакването на БТВ Медиа Груп за допуснато от КЗК нарушение на чл.22 от Регламента за сливанията.

Изложени са и подробни мотиви относно материалната законосъобразност на решението на КЗК- наличието на концентрация по смисъла на чл. 22 ЗЗК и липсата на основание да се приеме, че тя води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответен пазар. При тези правни изводи съдът е приел жалбите за неоснователни, поради което ги е отхвърлил.

Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбите пороци по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.

Неоснователно е оплакването, поддържано от всички касатори, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото до приключване на производството по административно дело 1454/2023г. по описа на Административен съд- София-област, образувано по жалба срещу решение 1252 от 30.11.2023 г. на КЗК по преписка вх. КЗК-128/23.02.2023 г., с което КЗК е приела, че нотифицираната сделка, чрез която Словения Броудбанд ще придобие посредством "Юнайтед Тауърс България" ЕООД и посредством Виваком България ЕАД активи, не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК. Действително липсват доказателства, че заявеният по това производство спор се явява преюдициален по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за настоящия спор. За да е налице цитираната законова хипотеза, която изисква спиране на производството, трябва да съществува такава обусловеност между делата, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. По смисъла на цитираната норма такава обусловеност ще е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на спорното материално право, предмет на обусловеното дело. Спорът по посоченото дело касае наличие на концентрация при сделки, различни от процесната нотифицирана сделка, поради което не е налице и преюдициалност за предмета на настоящото дело.

Освен това, противно на изложеното в касационните жалби, съдът е докладвал всички доказателствени искания на страните в производството, дал е възможност на другите страни да вземат становище по направените искания и едва тогава се произнесъл по допускането на доказателствата с мотивирани определения. В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че според закона и установената практика, допускането на искани от страната доказателства не е безусловно, а следва да се извърши от съда само ако тези доказателства са допустими по смисъла на процесуалните норми и по арг. от чл.159, ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК да са относими към спора, т.е. да имат значение за решаване на делото.

Касаторът БТВ Медиа груп твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е назначил медийна и икономическа експертиза. Най- общо въпросите по първата експертиза са били свързани с характера на ОТТ услугите, начина на предоставянето им, наличие на взаимозаменяемост в предлагането им, както и наличие на преминаване на абонати от платформена телевизия към ОТТ услуга и какво е основното предназначение и приложение на тези услуги. По отношение на исканата съдебноикономическа експертиза са били формулирани задачи, свързани с определяне на платформените оператори, имащи пазарен дял над 1%; съответно каква част от тях са навлезли на пазара в последните три години и осъществяват дейността си в национален мащаб, както и за изчисляване на индекса- Херфиндал-Хиршман (ННI индекс). Правилно в определението си съдът е отбелязал, че предмет на контрол в производството пред съда е законосъобразността на решението на КЗК, а поставените въпроси целят повторно извършване на анализ на пазара, което е извън правомощията на съда в това производство. Освен това експертното заключение на вещи лице следва да се ангажира при необходимост от специални знания, а по отношение на част от поставените въпроси такива не са необходими с оглед на широкото разпространение на продуктите, определящи съответния пазар.

Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели и за допуснати от съда нарушения във връзка с постановения отказ да се изиска справка от трети, неучастващи в процеса лица относно броя абонати, които са били едновременно абонати на тяхна услуга и абонати на ОТТ услуга. В съответствие с разпоредбите на чл.190 и 192 съдът е приел, че по този ред от третите лица могат да бъдат изисквани документи, но не и систематизиране и представяне на информация.

Неоснователни са и поддържаните от А1 България доводи, че АССО е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил всички заявени от тях възражения, а именно че инициирането на процесната преписка представлява злоупотреба с права, тъй като чрез подаването на уведомлението, въз основа на което е образувано настоящото производство Юнайтед груп България ЕООД се опитва да избегне санкция по друго административно производство. Това възражение няма никакво отношение към законосъобразността на решението на КЗК за разрешаване на концентрация, което е предмет на контрол в настоящото производство, поради което правилно не е било и предмет на обсъждане от страна на АССО.

Настоящият съдебен състав намира, че решението не страда и от пороците по чл.209, т.3, предл.І и ІІІ от АПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Както вече се посочи, съдът е формирал собствени заключения относно наличието на концентрация по смисъла на чл. 22 ЗЗК и липсата на основание да се приеме, че тя води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответен пазар. В тази връзка следва да се отбележи, че повечето от доводите, които се поддържат в касационните жалби, са били поддържани и пред първоинстанционния съд и са намерили обоснован и подробен отговор в мотивите на съдебния му акт. Съдът споделя изцяло тези мотиви като правилни и съответстващи на материалния закон, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях.

Според чл. 26, ал.4 от ЗЗК Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение. Чл.26, ал.2 от ЗЗК задължава КЗК при оценката на концентрацията да държи сметка за необходимостта от поддържане и развитие на конкуренцията на съответния пазар, като вземе предвид обстоятелства като структура на съответните пазари; действителната и потенциалната конкуренция между предприятията, намиращи се във и извън рамките на Европейския съюз, съответно Република България; положението на предприятията на съответните пазари преди и след концентрацията; икономическата и финансовата сила на участниците в концентрацията; наличието на сила на купувача; възможни алтернативи за избор на доставчици и клиенти, техния достъп до доставки или до пазари; технически и икономически прогрес, осигуряващ ползи за потребителите в резултат на концентрацията; тенденциите в търсенето и предлагането на съответните стоки и услуги; интересите на потребителите, правни, административни, икономически или други бариери за навлизане на съответните пазари, както и други относими към конкретния случай обстоятелства.

По смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

В тази връзка законосъобразно и КЗК, и АССО са приели, че разглеждането на сделките в различни производство не представлява нарушение на чл.5 от Регламент (ЕО) 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО). КЗК правилно е отчела, че производствата по преписки КЗК-128/23 г. и КЗК-1090/23 г. се отнасят до различни сделки, при които липсва идентичност на предмета, страните или фактическата обстановка, засегната от сделките. Производството по първата преписка е с предмет оценка на нотифицираното придобиване на отделни активи на Булсатком, които формират самостоятелен оборот и могат да бъдат обособени като отделна част от предприятието, а предмет на процесната сделка е придобиването на "Вива Корпорейт България"ЕООД, съответно "Булсатком" ЕООД, "Булсатком Продажби" ЕООД, "Интернет Груп" ЕООД, "Пауърнет" ЕООД и ""Екстриймнет" ЕООД. Освен това правилни са изводите на АССО, че правилото, въведено с чл.5, §2, ал.2 от Регламента за сливанията има за цел да препятства заобикалянето на задължението за уведомяване чрез изкуствено разделяне на сделката на отделни части, всяка от които не надхвърля праговете за подаване на уведомление. Даденото от съда тълкуване напълно съответства и на разясненията в § 49, изр. 2 от Консолидираното юрисдикционно известие на ЕК. Отделно от това, в конкретната хипотеза това задължение е спазено и задължените лица са подали уведомление до КЗК и за двете сделки, поради което не е налице нарушение на чл.5 от Регламента.

Настоящият съдебен състав намира за обоснован извода на АССО, че засегнатите съответни пазари са правилно определени от КЗК. При постановяване на решението си КЗК е съобразила приетата с нейно решение 393/21.04.2009г. Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар (Методиката), предназначена за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗЗК по отношение на концентрация между предприятия по чл. 22 ЗЗК, както и на други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Взето е предвид, че планираната концентрация принципно може да доведе до хоризонтални и/или нехоризонтални ефекти, с определяне на хоризонталните като произтичащи от концентрация, когато участниците в сделката са действителни или потенциални конкуренти на един или повече от съответните пазари, а нехоризонтални ефектите, произтичащи от концентрация, когато засегнатите предприятия извършват дейност на различни съответни пазари - вертикално или тясно свързани съседни пазари. При постановяване на атакуваното пред първата инстанция решение, са съобразени Насоките относно оценката на хоризонталните сливания съгласно Регламент на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (2004/С 31/03) (Насоките за хоризонталните сливания), които налагат отграничаването на два основни начина, по които концентрацията между действителни или потенциални конкуренти на един и същ съответен пазар може значително да възпрепятства ефективната конкуренция - чрез координирани и/или некоординирани ефекти, като концентрация, пораждаща некоординирани ефекти може значително да възпрепятства ефективната конкуренция чрез създаване или укрепване на господстващото положение на едно предприятие, което обикновено след сделката има значително по-голям пазарен дял от следващия конкурент на съответния пазар. Доколкото според Насоките за хоризонталните сливания, сливанията на олигополистични пазари също могат да доведат до пречка за конкуренцията, когато включват премахване на важни конкурентни ограничения, които страните са упражнявали преди това един на друг, с намаляване на конкурентния натиск върху останалите конкуренти, дори и когато има малка вероятност за координация между членовете на олигопола, правилно от КЗК са изследвани възможностите за постигане на условия за координация и дали последната би била устойчива, при което въз основа наличната информация за структурните характеристики на съответните пазари, в т. ч. миналото поведение на предприятията, обосновано е прието, че са налице условията за разрешаване на концентрацията. Взети са предвид изброените в Насоките за хоризонталните сливания множество фактори, повлияващи вероятността от възникване на значителни хоризонтални некоординирани ефекти от сливането, като например: големи пазарни дялове на сливащите се дружества, обединяващите се предприятия да са близки конкуренти и наличието на ограничени възможности за клиентите да сменят доставчика или когато сливането би премахнало важна конкурентна сила, както и че всички те се прилагат еднакво ако сливането би създало или укрепило господстващо положение, или по друг начин значително би възпрепятствало ефективната конкуренция поради некоординирани ефекти, като не е необходимо кумулативното им наличие, за да направят вероятни значителните некоординирани ефекти. Така, след задълбочен анализ налице ли са горепосочените фактори, както и тези, визирани в Насоките за хоризонталните сливания като противодействащи на вредното въздействие на сливането върху конкуренцията, включително вероятността от покупателна мощ, навлизане на пазара и ефективност, е прието, че не са налице пречки за издаване на исканото разрешение.

Извършена е преценка и с оглед на Насоките за оценяване на нехоризонтални сливания, съгласно които обикновено нехоризонталните концентрации е по-малко вероятно да възпрепятстват значително ефективната конкуренция, отколкото хоризонталните концентрации, при които се елиминира пряк конкурент. Възможните антиконкурентни ефекти, които биха могли да настъпят при осъществяването на вертикални концентрации е ограничаването на достъпа на реални или потенциални конкуренти на някой от дефинираните вертикално свързани пазари, по който начин същите биват поставени в неизгодно положение да се конкурират или са принудени да се оттеглят от пазара. За целта КЗК, като и ЕК в своята практика, изследват доколко е налице способност и стимул на участниците в концентрацията след нейното осъществяване да предприемат такова антиконкурентно поведение.

В тази връзка, след осъщественото проучване от страна на Комисията е прието, че нотифицираната сделка води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на трите посочени по-горе продуктови пазари, както и че са налице определени вертикални отношения между участниците в планираната сделка на пазара на разпространение на телевизионни програми на едро.

В Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с решение 393 от 21.04.2009 г. на КЗК изрично е предвидено, че при дефинирането на съответните продуктово-географски пазари при концентрациите се оценяват само тези пазари, върху които операцията ще окаже въздействие.

В настоящата хипотеза правилно КЗК е определила съответните пазари, върху които концентрацията ще окаже въздействие. Това са пазарът на предоставяне на фиксиран достъп до интернет на дребно, пазарът на разпространение на ТВ програми на дребно и пазарът на фиксирана гласова телефонна услуга, по отношение на които е налице хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията. Правилно КЗК е определила като засегнат и пазара на разпространение на телевизионни програми на едро- горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ/радио програми на дребно, тъй като участниците в концентрацията се намират във вертикални отношения на този пазар.

Правилно в изследването на засегнатите пазари КЗК не е включила изследване на пазара на достъп до физическа инфраструктура, тъй като този пазар не е включен в действащата Препоръка (ЕС) 2020/2245 на Европейската комисията (ЕК) от 18 декември 2020 година относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, подлежащи на регулиране ex ante. При извършената по чл.26, ал.2 от ЗЗК оценка обаче КЗК е разгледала подробно това обстоятелство, преценено като стратегическа бариера за навлизане на засегнатия пазар, която обаче е преодолима.

Този извод не се променя дори и след приемането на решение 220 от 30.07.2024г. на Комисията за регулиране на съобщенията, което към настоящия момент не е влязло в сила. С него пазарът на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура е определен като съответен пазар, подлежащ на ex-ante регулиране, а Виваком България ЕАД е определено като предприятие със значително въздействие върху този пазар, поради което са му наложени специфични задължения като предприятие със значително въздействие върху пазара. Следва да се отбележи, че определянето на Виваком България ЕАД като предприятие със значително въздействие на този пазар е определено за целите на ex-ante регулирането и това не означава автоматично, че това предприятие също така заема господстващо положение по смисъла на чл.20 от ЗЗК.

След подробен анализ на правната рамка на общоевропейските и национални правила за предлагането на физическа инфраструктура, установени с Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) съдът е стигнал до обоснован извод, че тази рамка осъществява необходимата регулаторна предвидимост е ефективно гарантира достъпа до физическа инфраструктура при условията на равнопоставеност, прозрачност и разходна обусловеност.

Напълно съобразени с материалния закон са направените от КЗК и АССО изводи относно пазара на телевизионно разпространение на едро, а именно че участниците в концентрацията нямат стимули и способности след нейното осъществяване да ограничат достъпа на реални или потенциални конкуренти на някой от дефинираните вертикално свързани пазари. Изводът си, че на този пазар Нова Броудкастинг Груп ЕООД и БТВ Медиа Груп са равностойни конкуренти, КЗК е направила след обстоен анализ не само на броя телевизионни канали, предоставяни от двете групи, но и на приходите от продажба на права за разпространение на ТВ програми на едро, както и зрителските предпочитания спрямо отделните телевизионни програми на отделните медийни групи, позовавайки се и на постоянната практика на ЕК в тази насока. Напълно обоснован от този анализ е изводът на КЗК, че в резултат на концентрацията придобиващата група не би имала възможността да ограничи достъпа до своите канали, а освен това не би имала нито стимул, нито възможност, да откаже разпространение на конкурентни телевизионни канали. Правилно КЗК е изтъкнала, че в противен случай атрактивността на предлаганите от придобиващата група абонаментни пакети би намаляла и това би довело до отлив на клиенти. Правилно в тази връзка КЗК се е позовала и на чл.231, ал.3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), съгласно който при отпадане на телевизионна програма потребителят има право да прекрати договора с отправяне на едномесечно предизвестие, без да дължи обезщетение и/или неустойка. Освен това КЗК е обсъдила подробно натиска, който правоносителите за спортно съдържание могат да оказват на Нова с изискване за колкото може по-обширно разпространение на тяхното съдържание; осъществяваният от БНТ, А1 и други международни оператори ефективен конкурентен натиск на пазара на телевизионно разпространение на едро.

Касационната инстанция също приема за неоснователно поддържаното от всички касационни жалбоподатели основно оплакване за неправилно определяне на пазарните дялове на предприятията- участници в концентрацията, с кредитирането на проучванията от Bmedia и Ernst & Young, които са предоставени от нотифициращото предприятие и са изготвени по негова поръчка и с включването на ОТТ (over the top) услугите в пазара на платена телевизия.

КЗК е мотивирала преценката си, че ОТТ услугите са част от пазара за телевизионно разпространение на дребно, позовавайки се на актуалната практика на Европейската комисия (решенията по дело М.9064 - Telia Company/Bonnier Broadcasting Holding; по дело М.9604 - Nent/Telenor/JV; по дело М.9802 - Liberty Global/DPGMedia/JV; по дело М.10475- United Group/Wind Hellas). В посочените решения ЕК определя процесния продуктов пазар (на разпространение на телевизионни програми на дребно) като пазара за предоставяне на аудиовизуални услуги на дребно, обхващащ както всички технологии за разпространение, така и линейното и нелинейно разпространение. В решението по дело М.9679 United group/Bulgarian Telecommunications Company Комисията също изрично приема, че ОТТ услугите представляват част от пазара за телевизионно разпространение на дребно и характеристиките на тези услуги не налагат обособяването им в отделен продуктов пазар. Настоящият съдебен състав не споделя оплакването на БТВ Медиа Груп, че практиката на ЕК е напълно неприложима в настоящия случай, тъй като се отнася за други географски пазари, които имат различни специфики от българския пазар, тъй като част от тези решения касаят съответни пазари с географско измерение в Източна Европа.

Константната съдебна практика приема, че съответният продуктов пазар обхваща всички продукти или услуги, които са взаимозаменяеми или заместващи в достатъчна степен не само от гледна точка на обективните им характеристики, техните цени и целта на тяхната определена употреба, но и от гледна точка на условията на конкуренция и/или структурата на търсенето и предлагането на въпросния пазар. Продукти или услуги, които са взаимозаменяеми само до малка или относителна степен, не представляват част от един и същ пазар. АССО е изложил обосновани и подробни мотиви за наличието на взаимозаменяемост. Посочил е, че както телевизионните платформени оператори, така и доставчиците на ОТТ услуги се явяват доставчици, чрез които съответното аудио-визуално съдържание достига до зрителите и с които зрителите имат директни отношения. Правилно е преценил, че характеристиките на ОТТ услугите (достъп чрез интернет и предоставяне на нелинейно съдържание) не налагат обособяването им в отделен продуктов пазар, доколкото и платформените оператори предоставят достъп до телевизионно съдържание и чрез интернет (IPTV), както и нелинейно съдържание (запис, отложено гледане) . Ето защо, след като ОТТ услугите се част от пазара на платената телевизия, правилно е определен и пазарния дял на обединената група (около 40 %).

В решението си КЗК подробно е мотивирала решението си кои от събраните по време на проучването данни да кредитира и е съпоставила цитираните две проучвания не само с доклада на КРС, но и с данните на НСИ, получени при последното преброяване на населението. Освен това следва да се отбележи, че в производствата по глава Х от ЗЗК е заложено изискване за бързина и са установени кратки срокове, които Комисията е длъжна да съблюдава в рамките на процедурата за контрол върху концентрациите, в които са невъзможни проверки по всички искания, направени от заинтересованите страни. Отделно от това, проучването, изготвено от Bmedia е възложено от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, в която членува и БТВ Медиа Груп ЕАД и е извършено по методология, съответстваща на Решение 475/19.12.2019г. на КРС. Проучването на Ernst & Young е възложено от ТеРаПро- Сдружение за защита на легалното разпространение на програми, в което пък членуват и А1, и БТВ.

Неоснователно е и оплакването, че в противоречие с Методиката, КЗК не е изчислила степента на пазарна концентрация чрез използване на показателя индекс на Херфиндал - Хиршман (HHI). Чл.30 от Методиката предвижда възможност, но не и задължение за КЗК да определи степента на пазарна концентрация чрез този индекс, поради което неизчисляването му само по себе си не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на решението на КЗК.

АССО е изложил релевантни мотиви и по направеното възражение, че КЗК не е изследвала конгломератните ефекти на нотифицираната сделка предвид конгломератната връзка между пазара на предоставяне на ОТТ услугата и пазара на предоставяне на интернет. Процесната концентрация обаче не представлява конгломератно сливане съобразно § 91 от Насоките за оценка на нехоризонталните сливания. И в касационната жалба на БТВ Медиа Груп се поддържа становището, че е налице безспорна свързаност на пазарите на разпространение на телевизионни програми на дребно и фиксиран интернет, намираща израз в предлагането на пакетни услуги. Тази свързаност всъщност е разгледана от КЗК и обсъдена и от АССО.

Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели по отношение на пазара на предоставяне на фиксиран достъп до интернет на дребно. КЗК е установила, че Булсатком предоставя достъп до фиксиран интернет на дребно на национално ниво, но услугата е достъпна само в тези населени места, в които има изградени технически центрове с оборудване. На анализирания съответен пазар Булсатком и Виваком предлагат услуги, които не са с напълно еднакви характеристики (скорост) и при еднакви ценови нива. В резултат на установеното при проучването КЗК е заключила, че придобиващата група предлага по-голям избор при технологията за свързаност (в т. ч. медна инфраструктура и мобилна мрежа), докато Булсатком е ограничен до оптична свързаност. Поради изложените обстоятелства КЗК е приела, че предлаганите от Булсатком услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно не са напълно взаимозаменяеми с тези на Виваком и на този съответен пазар Виваком се конкурира в най-голяма степен с А1, което дружество се явява важно конкурентно ограничение за придобиващата група и ще остане такова и след осъществяване на сделката.

Правилно е преценено и обстоятелството, че с процесната сделка не се отстранява важен конкурентен фактор на съответните пазари с оглед на наличната трайна тенденция за спад в броя абонати на Булсатком за последните години.

Предвид изложените съображения следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на КЗК, споделени и от АССО, че процесната сделка не би довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари. Тъй като оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, а е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенциите на ответниците за присъждане на разноски за касационното производство са основателни съобразно правилото на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.228 от АПК. На КЗК, защитавани в касационното производство от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Ответната страна Юнайтед Груп България ЕООД претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 23323,27 лева. Съдът прецени направените от касационните жалбоподатели възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на този ответник и намери същите за основателни. След като прецени, че в четирите касационни жалби са изложени припокриващи се оплаквания за неправилност на съдебния акт, обстоятелството, че се касае за касационно производство и делото е разгледано в едно съдебно заседание, намери, че възнаграждение в размер на 12 000 лева се явява справедливо и съответно на обема на работата на процесуалния представител на този ответник. Тези задължения за разноски като делими следва да бъдат понесени по равно от касационните жалбоподатели и всеки от тях следва да заплати на Юнайтед Груп България ЕООД по 4000 лева разноски за касационното производство, а на КЗК- по 60 лева разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,