Решение № 1260 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2094/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез пълномощника му юрк. А. Шулева, против Решение 128/03.11.2023 г. на Административен съд Ловеч (АС-Ловеч), постановено по адм. д. 285/2022 г., с което е отменено издаденото от него Решение 32- 244408/21.07.2022 г. в частта по точка 1 и точка 2. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Илко ЕООД и да му се присъдят направените разноските. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. В открито съдебно заседание жалбата по изложените в нея съображения и писменото становище се поддържат от юрк. Станков. Ответникът по касационната жалба Илко ЕООД, ЕИК 110547047, със седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, [улица] - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. М. Ичев, по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Ловеч е Решение 32- 244408/21.07.2022 г. в частта по точка 1 и точка 2 на директора на ТД Митница Варна, с което са установени допълнителни задължения на Илко ЕООД за вносно мито в размер на 948,57 лв. и за ДДС в размер на 2086,85 лв. Изложени са мотиви за неприемане на декларираната митническа стойност като такава по чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) и определяне на нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение изготвяне на пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице. Според фактическите установявания на първостепенния съд: По отношение правилността на операциите по подадени от Илко ЕООД митнически декларации, вкл. и процесните, е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 84а и сл. от ЗМ, възложен със Заповед ЗТД-4000-354(32-356482) от 09.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Русе , изменена със Заповед ЗТД-4000-6 от 11.01.2022 г. на същия орган. Резултатите от проверката са изложени в Доклад BG004000/1/13 от 24.03.2022 г. (рег. 32-97828/24.03.2022 г.), изготвен от проверяващия екип, установяванията в който показват в обобщение следното: От дружеството Илко" ЕООД са внесени общо 173 броя стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение с общо 149 броя МД за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г., част от които са и спорните стоки по процесните митнически декларации с MRN 19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., регистрирани на МП Варна Запад , а именно употребяван лек автомобил марка: ХОНДА , модел: АКОРД , тип: бензин; бр. места: 5; цвят: черен; раб. обем: 1996 куб. см; мощност: 188 KWDIN; шаси : 1HGCV2F93KA801021, код по ТАРИК - 8703239000 и декларирана митническа стойност в размер на 6858,69 лв. и употребяван лек автомобил марка АУДИ , модел: А6 куатро , тип: бензин; бр. места: 5; цвят: сив; раб. обем: 2995 куб. см; мощност: 254 KWDIN; шаси : WAUF3AFC7HN014059, код по ТАРИК - 8703239000 и декларирана митническа стойност в размер 24 057,14 лв. За същите са начислени и заплатени: мито съответно в размер на 685,87 лв. и в размер на 2405,71 лв. и ДДС съответно в размер на 1 528,91 лв. и в размер на 5 292,57 лв. Установяванията относно определянето на нов размер на митническото задължение в хода на този контрол се свеждат до това, че дружеството не е представило договори, поръчки, заявки за покупки на стоките, в т.ч. разпечатка от потребителския си профил в аукциона, което да потвърди реално платената или подлежаща на плащане цена, не е представило други документи, които да са в подкрепа на декларираната митническа стойност, което потвърждава основателността на съмненията в декларираната митическа стойност, което е възприето като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламента 952/2013, за 69 броя употребявани автомобили, и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това на основание чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение. Въз основа на справка в МИС3А, от която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, държави на изпращане/износа САЩ и Канада от 01.12.2018 г. 31.10.2021 г., по които митническата стойност е възприета за декларирана законно на основание чл. 70 от МКС и съответно приета от митническите органи , първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради неоткриване на достатъчно изчерпателна информация по показателите дефиниращи дадени стоки като идентични по смисъла на общностното законодателство; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради факта, че част от внесените автомобили са катастрофирали, наводнени или с неработещ двигател, което прави практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки, вкл. и с аргументите, изнесени по-горе относно невъзможността за установяване на идентични, респ. сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В същия доклад като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година. Органите, съставили доклада, определят новата митническа стойност въз основа на изготвена на основание чл. 84а, ал. 5 от ЗМ по възлагателно писмо 32-30999/28.01.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе експертна пазарна оценка от инж. Р. И. вещо лице от списъка на Окръжен съд гр. Видин. Посочено е, че вещото лице притежава Лиценз за оценител 6721 от 06.03.1998 г. от Агенцията по приватизация гр. София и Сертификат 5/18.06.2005 г. за автоексперт оценител. Експертът дава пазарна цена на общо 80 бр. автомобили, вкл. и на спорните, по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизационна възстановителна стойност и пазарни сравнения. Вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност и представя писмено становище. В отговор на отправеното възражение за непредставяне на всички таблици в цялост е изпратено допълнително съобщение и към писмото са приложени нови коректни таблици с 12, 13 и 14. При горната фактическа установеност първостепенният съд приема, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 29 от Регламент 952/2013 и в установената от закона форма, но е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Според съда в нарушение на чл. 22, § 6 от МКС митническите органи не са мотивирали и в този смисъл не са надлежно уведомили лицето за възникналите си съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, вкл. и с аргумента, че в нарушение на чл. 84л, ал. 2 от ЗМ към Доклада, обективиращ резултатите от съществения последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, не е приложено основното доказателство заключението на експерта. В нарушение на чл. 84 ал. 2 от ЗМ екземпляр от същото не е връчено на проверяваното лице. Първостепенният съд обосновава извод за нарушение и на материалния закон - чл. 140 от Регламента за изпълнение, и неправилно прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на базата на изготвена от експерт пазарна оценка, при това без оглед на автомобилите. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните се концентрира върху отговора на четири въпроса допуснато ли е нарушение на правото на защита на вносителя при издаването на акта; обосновани ли са "основателните съмнения" на митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са митническите органи изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос. На първо място следва да се посочи, че настоящият касационен състав преценява като правилен и обоснован, изводът на първостепенния съд, че Решението на Директора на ТД "Митница Русе" е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът правилно преценява, че липсва подробна мотивировка, която да е и сведена до знанието на проверяваното лице, относно причините, поради които са налице според административния орган "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Такива не се съдържат и в изпратеното на основание чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС писмо до Илко ЕООД. Не е изпълнено и изискването на чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС да се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, при положение, че е реферирано единствено и само към доклада, а към него липсва приложена експертна оценка. В доклада липсват основанията за съмнения в правилността на декларирането конкретно по разглежданите МД. Аргументите за противното, изложени от касатора, не могат да бъдат споделени. С Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Цитираното от първостепенният съд Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС е в същия смисъл. Както е прието изрично в т. 36 от мотивите на същото Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения . Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В случая, противно на аргументите в касационната жалба, не може да се приеме, че с тази доказателствена тежест митническите органи са се справили, още повече при посочената по-горе липса на конкретика относно фактите, с които се обосновават основателни съмнения. Както правилно сочи и първостепенният съд, по делото са приложени документите, доказващи придобиването на двата автомобила и продажната им стойност. Илко ЕООД представя своевременно на митническите органи фактури, товарителници и платежните нареждания, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава. Според приетата и неоспорена ССчЕ всички доставки на Илко ЕООД са заведени аналитично в счетоводството на дружеството и за всеки актив е формирана себестойност с добавени мита и транспортните разходи. В заключение, правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на вторичните способи по чл. 74, било то § 2 или § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност, което е достатъчно основание за отмяна на оспореното Решение. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и, че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). При данните по делото по третия формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за справяне от негова страна с така възложената му доказателствена тежест. На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. "а" и б. "б" от МКС е изключен на база надлежна проверка в МИСЗА (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практика на СЕС), при което е установена невъзможност с оглед конкретните, идентифициращи процесния автомобил белези, да бъдат установени данни за осъществен внос на "идентични", съответно "сходни" стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. "в" и б. "г" от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация. Не могат да бъдат споделени обаче доводите на касатора относно правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането му практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В това отношение е достатъчно да се отбележи, и това не е в разрез с тезата на касатора, че както е разяснено в Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB "Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU: C: 2020: 547, т. 22)", и че "митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, бел. моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности", в който смисъл "методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс". Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на митническа стойност по т. нар. "резервен метод" по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от експерта, послужили като основа за изчисленията на митническите органи. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. "употребяван", "катастрофирал", "с повреди"), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за "разумна гъвкавост" (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение. Експертизата не следва обаче да се назначава, за да се определи пазарна цена, която да бъде използвана за определяне на митническата стойност, а за да коригира евентуално по-рано определените митнически стойности при внос с оглед конкретните повреди на автомобилите. Това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора и предоставената правна защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение