Решение № 8836 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2014 г.

Решение № 8836 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, против Решение № 8058/12.06.2014 г., постановено по адм. д. 3900/2014 г., на ВАС, пето отделение, с което е отменено Решение № I-16249/14.02.2014 г., на Министъра на вътрешните работи, в частта му, с която е отказано заличаване на личните данни на Бисер Юлиев Новаков, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-48/7.01.2004 г., по описа на 02 Районно управление "Полиция"-СДВР, като преписката е върната за ново произнасяне. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което обжалваната заповед да бъде потвърдена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Бисер Юлиев Новаков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР (отм.), е законосъобразен. По безспорен начин по делото е установено, че производството по ЗМ-48/2004 г., на 02 РУП-СДВР е приключило със споразумение и на жалбоподателя е определено наказание - обществено порицание. Установено е, че за наложеното му наказание жалбоподателят е реабилитиран по право. Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Обработването на лични данни във връзка с дейността на МВР по противодействие с престъпността, може да се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 и 3 от ЗМВР при посочените от същия закон условия. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР (отм.), относима разпоредба към датата на издаване на заповедта, личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Събирането на данни за Новиков е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и същия е реабилитиран по право. Правилото на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР регламентира, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни - т. 4 от разпоредбата. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите, което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни т. е. тя вменява задължение за административния орган, да определи срокове за съхраняването на личните данни. Същевременно чл. 159, ал. 5 от закона, предвижда, че личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона, като предпоставките за това са регламентирани в чл. 159, ал. 6 и включват настъпилата реабилитация по право. В случая спрямо жалбоподателя е налице реабилитация по право, което е основание за заличаване на личните данни по конкретните заявителски материали. Ето защо не може да се приеме, че изброяването, в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР на предпоставките за заличаване на полицейската регистрация е лимитативно. В случая спрямо ответника в настоящото производство е налице реабилитация по право, което е основание за заличаване на личните данни по конкретния заявителски материал. След като въведената в ЗМВР забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които са първоначално събрани, то последващото им съхранение е недопустимо при отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. В случая цитираните в обжалвания административен акт норми от Инструкция № Iз -2843/2010 г. са неприложими, тъй като същата е подзаконов нормативен акт и фактически въвежда изисквания, които не се обхващат от разпоредбите на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР, а освен това ограничава кръга на обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за наличие на предпоставките за заличаване на личните данни, поради което следва да се приложат изискванията на нормативния акт от по-висока степен. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. По изложените съображения Върховния административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК