Решение № 12205 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против решение 1812/19.03.2024г., постановено по адм. дело 3656/2022г., по описа на Административен съд София град, с което по жалба на "Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия е отменено решение РТД 3000-591/18.03.2022г./32-90477, към MRN 21BG003010026686R6/30.04.2021г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция "Митници", с което за стока 1 /пресни домати тип кръгъл, червен е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоките в размер на 8 308.80лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба и в становище по съществото на спора се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ, Германия, чрез процесуален представител, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение РТД 3000-591/18.03.2022г./32-90477, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция "Митници", с което: на основание чл. 75, §5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 (делегиран регламент) е отказано връщане на представеното от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) 21BG003010026686R6/30.04.2021г., обезпечение в размер на 8 308.80лв. и са определени допълнителни публични задължения в общ размер на: мито от 8 308.80лв. и ДДС от 7 416.46лв., заедно със съответните лихви от датата на пускането на стоките в свободно обръщение. По делото е установено, че с МРН 21BG003010026686R6/30.04.2021г. дружеството е декларирало под режим допускане на свободно обращение с цел крайно потребление стока 1 - пресни домати тип кръгъл, червен с тегло 14 256кг. с митническа стойност е размер на 38 122.04лв., преизчислена в 136.72 /100кг. Установено е, че определената от ЕК за дата 30.04.2021г. стандартна вносна стойност за домати с произход от Република Турция е 87.2 /100кг. При сравнение на двете числа е определено, че декларираната митническата стойност надвишава с 8% определената за деня стандартна вносна стойност, поради което вносителят е представил обезпечение в размер на 8 308.80лв. На 30.04.2021г. дружеството "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е уведомено от митническите органи, че на основание чл. 75, § 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 30.04.2021г. е необходимо да представи доказателства, че стока 1 е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 27.05.2021г. дружеството е представило доказателства на какви цени са пласирани стоките по партидата на първо търговско ниво, като цялото количество стока 1 е продадено на цена от 152 /100кг. Представени са на 16.06.2021г., допълнителни доказателства СД за ДДС за данъчни периоди януари-април 2021г., с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от СД за ДДС; дневници за покупки и продажби за данъчни периоди януари-април 2021г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчни периоди януари-април 2021г. Въз основа на представените от дружеството доказателства е прието митническите органи, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесения за стока 1 депозит в размер на 8 308.80лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. При така установената фактическа обстановка, за да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (ССЕ) АССГ е приел, че представените от дружеството документи, както и експертизата, установяват, че цената на стоката съответства на документите, с които дружеството разполага, и същата е заплатена. Единственият мотив, според съда, с който административният орган не приема така представените доказателства, е този, че стоката е реализирана на по-ниска цена от себестойността й, което противоречи на пазарната логика. АССГ е приел, че от събраните доказателства се установява липсата на първото кумулативно условие залегнало в т. 3 от диспозитива на решение на СЕС по дело С-770/2021г., а именно декларираната митническа стойност да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса на стоката, определена от ЕК. Съдът е базирал своите изводи върху заключението на ССЕ, според което заплатената цена по митническата декларация съответства на фактурираната стойност на стоката и разликата в цените по декларираната МТ и по определената от ЕК стандартна вносна стойност за домати, внесени от Турция, не надхвърля с повече от 50% определената стандартна вносна стойност на процесната стока. Въз основа на изложените мотиви, съдът е направил извод, че няма основания за определяне на митническа стойност, по начин, различен от посочения в чл. 70 от МКС и е отменил митническото решение, като незаконосъобразно. Решението е неправилно. Член 1, § 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, § 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, § 2 от Регламент 1308/2013 съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите-членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, § 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, § 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, § 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, § 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891, неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В процесния случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида пресни домати, тип кръгъл червен, въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, § 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По относимия към спора въпрос - предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/89, е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, § 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В разглеждания случай декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати. Доколкото митническата стойност надвишава с над 8% /в конкретния случай с 43.12%/, макар и ненадвишаваща с повече от 50% стандартната вносна стойност за датата на деклариране - 30.04.2021г., съгласно разпоредбата на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 вносителят следва да ангажира всички документи, необходими за извършване на митническата проверка по отношение на продажбата и освобождаването на процесната стока, в това число и документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Видно от книжата по делото, не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Гореизложеното налага извод, че от "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На Агенция "Митници" следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в общ размер на 400 лв. /200 лв. за всяка инстанция/, съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заплатената д.т. по подадената касационна жалба в размер на 125.80лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение