Решение № 3732 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2012 г.

Решение № 3732 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 2103/20.04.2012 г., постановено по адм. дело № 8519/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен мълчалив отказ на началника на митница - Пловдив по искане за възстановяване на акциз с вх. № 3086 от 05.02.2008 г. на НАП -Пловдив, служебно препратено на Митница -Пловдив с вх. № 2 - ЗАДС - 203 от 27.03.2008 г., мълчаливо потвърден от директора на Агенция "Митници" и последвалият изричен отказ с Решение № 88 от 28.01.2011 г. на началника на митница Пловдив, потвърден с решение № 171 от 11.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е върната преписката на началника на Митница Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на съдебното решение, както и са присъдени разноски в полза на "ЕМИ-ЕР" ЕООД в размер на 1150 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в два броя касационни жалби и писмена защита. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "ЕМИ-ЕР" ЕООД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2103/20.04.2012 г., постановено по адм. дело № 8519/2010 г. по описа на АССГ е отменен мълчалив отказ на началника на митница - Пловдив по искане за възстановяване на акциз с вх. № 3086 от 05.02.2008 г. на НАП -Пловдив, служебно препратено на Митница -Пловдив с вх. № 2 - ЗАДС - 203 от 27.03.2008 г., мълчаливо потвърден от директора на Агенция "Митници" и последвалият изричен отказ с Решение № 88 от 28.01.2011 г. на началника на митница Пловдив, потвърден с решение № 171 от 11.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е върната преписката на началника на Митница Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на съдебното решение, както и са присъдени разноски в полза на "ЕМИ-ЕР " ЕООД в размер на 1150 лв. Административният съд приема, че жалбата на "ЕМИ-ЕР" ЕООД е процесуално допустима като се позовава на влязло в сила определение № 6134/03.05.2011 г., постановено по адм. д. 3652/2011 г. по описа на Върховния административен съд, както и на разпоредбата на чл. 172 от АПК и извършеното съединяване за съвместно разглеждане и на жалба против изричен отказ за възстановяване на акциз. За да обоснове извод за основателност на жалбата на "ЕМИ-ЕР " ЕООД решаващият съд подробно анализира всички подадени от дружеството искания и доказателства, както и извършваните от органите на митническата и данъчната администрация действия и издадени актове. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Административният съд правилно се е съобразил със задължителните за него указания, съдържащи се в определение № 6134/03.05.2011 г., постановено по адм. д. 3652/2011 г. по описа на Върховния административен съд и е разгледал спора по същество. От значение за допустимостта на съдебното решение е и обстоятелството, че първоинстанционният съд е разгледал и изложил мотиви и относно незаконосъобразността на последвалите мълчалив отказ, мълчаливо потвърден, и изричен отказ с изрично произнасяне на горестоящия административен орган. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. АССГ правилно е определил приложимия материален закон и компетентният административен орган, който е длъжен да се произнесе по направено искане за възстановяване на акциз за придобито и използвано гориво (модифициран бензин А-95Н и А-98Н и авиационен бензин Б-91/115) за авиохимически нужди за периода от 2005 г. до 30.06.2006 г. Фактически единственото основание за отказ да бъде възстановена сумата 25977,05 лв. е липсата на искане по образец, съгласно приложение № 4 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ПЗАДС, издаден от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. с множество изменения) и анализен сертификат за употребения бензин по чл. 62 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС, обн., ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. с множество изменения). АССГ правилно е обосновал невъзможността да бъде представен анализен сертификат за гориво, употребено преди 01.06.2006 г., защото за първи път такъв сертификат е въведен с влизането в сила на ЗАДС. С приемането на ППАЗДС е въведен и нов образец за искането за възстановяване на акциз. Преходните разпоредби на ЗАДС уреждат висящите към влизането на закона в сила производства (§ 2, ал. 1 от ПЗР на ЗАДС), поради промяна на компетентността на органите, които администрират акцизите, като новоприетият закон няма обратно действие спрямо фактите, които са се осъществили преди влизането му в сила (аргумент от § 2, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗАДС и липсата на изрична правна норма за придаване на обратно действие на закона, съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Следователно независимо, че за производствата, започнали след 01.07.2006 г., каквото е производството, образувано по искането на "ЕМИ-ЕР " ЕООД, компетентен да ги разгледа е началникът на съответното митническо учреждение (случая началника на Митница -Пловдив), а не органите на данъчната администрация, то следва да се съобразяват предпоставките за възникване и упражняване правото за възстановяване на акциз, както са уредени по отменения Закон за акцизите (ЗА, отм., с бр. 91 от 15.11.2005 г., в сила от 1.07.2006 г. с изключение на отделни разпоредби) и Правилника за приложение на Закона за акцизите (ППЗА, отм. ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г.), които са действащи към момента на придобиване и употребата на акцизните стоки. ЗАДС и ППЗАДС са приложими за отношения, възникнали след 01.07.2006 г. Обжалваното решение е съобразено с приложимия материален закон, като всички правни изводи са подробно обосновани, включително и относно фактите, за които страните на практика на са спорили, а именно относно съществуването на право да бъде възстановен акциз за употребеното гориво. Касационната инстанция намира, че при внимателен прочит на цялата правна уредба не е налице правно основание за отказ да бъде възстановен претендирания от "ЕМИ-ЕР " ЕООД акциз, поради което е атакуваното съдебно решение като допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора касаторът му дължи разноски в размер на 700 лв. (договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ № 61825) По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,