Решение № 15405 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2010 г.

Решение № 15405 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иво Тенев Димов против решение № 4696 от 12.04.2010 г. по адм. дело № 15738/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което на Димов е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не е допуснал административно нарушение по смисъла на цитирания текст и необосновано, защото изводът на съдебния състав, че декларацията по чл. 12 от ЗПРКИ не е подадена в срок е направен в противоречие с представените доказателства. Моли решението да бъде отменено. Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение е незаконосъобразно. Изводът за извършено от Димов в качеството му на народен представител, нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ, сега Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ - ДВ бр. 97/2010 г.) не се споделя от настоящата инстанция. Цитираният текст предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 1000.00 лв. до 3000.00 лв. на лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок. Следователно, за да възникне основанието за реализиране на отговорност по реда на цитирания текст, е необходимо да се установи, че лице, попадащо в кръга на изброените в разпоредбата на чл. 3 от ЗПУКИ не е подало декларация за обстоятелствата по чл. 12 в законоустановения срок. Като народен представител, касаторът е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗПУКИ, поради което е длъжен да подаде декларация по чл. 12 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му (чл. 13, ал.; чл. 14, ал. 1 от закона) пред постоянната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ (чл. 17 от закона) или Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на Народното събрание. В случая жалбоподателят е избран и полага клетва като народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание на 14.07.2009 г. (клетвен лист), а на 20.07.2009 г. подава декларации за обстоятелствата по чл. 12, т. 1 и т. 2 от ЗПУКИ. Декларациите са подадени чрез съответната парламентарна група на служител на Комисията по въпросите на държавната администрация и не се заведени в регистър, тъй като към датата на подаване на декларациите Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика не е сформирана (председателят и членовете са избрани на 27.07.2009 г.) и не разполага с администрация и регистър, които са въведени след 01.10.2009 г. (удостоверение № 050-06-29/02.02.2010 г., издадено от председателя на Народното събрание). При тези данни следва да се приеме, че касаторът, като лице, заемащо публична държавна длъжност е изпълнил задължението по чл. 12 от ЗПУКИ в предвидения за това срок. Фактът, че декларациите не са подадени пред органа по чл. 25, ал. 2, т. 1 от закона, в случая не може да обоснове възникване на административнонаказателна отговорност за задълженото лице, тъй като към посочената дата съответната комисия не е била сформирана, т. е. подаването на декларациите пред този орган е било обективно невъзможно. Изводът на тричленния състав, че декларациите е следвало да бъдат подадени в деловодството на Народното събрание или по пощата, за да се приеме, че задължението е изпълнено в срок, не намира опора в закона. Разпоредбата на чл. 17 от ЗПУКИ не урежда специален ред за подаване на декларациите, а предвижда единствено, че това трябва да стане пред органа по чл. 25, ал. 2, т. 1 от закона. След като специална процедура не е установена не може да се направи извод, че възприетият в 41-то Народно събрание порядък за подаване и приемане на декларации по ЗПУКИ не съответства на нормативните изисквания и обратно - правилен е друг ред, който също не е регламентиран. Завеждането на декларациите в отделен регистър, удостоверяващ датата на подаването им, не е част от задълженията на подателя, а въпрос на организация и отчетност на съответния орган, които задълженият субект не може да промени или контролира. Поради това липсата на регистрация на документите не може да обоснове извод за неизпълнение на задължението за подаване на декларации. Изложеното мотивира настоящия петчленен състав да приеме, че касаторът не е допуснал посоченото в чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ административно нарушение, поради което не следва да бъде санкциониран по реда на цитирания текст. Ето защо като достига до извода, че такова нарушение от страна на Димов е извършено и на това основание му налага съответно наказание, първоинстанционният състав постановява решение, което противоречи на закона. Оспореното решение на тричленния състав е и необосновано. Изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдебният състав приема, че не са налице доказателства, установяващи подаване на декларациите на Димов в определения за това срок, без да се съобрази с данните в представеното удостоверение, издадено от председателя на Народното събрание относно датата на конституиране на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и обстоятелствата, свързани с подаването, приемането и обработването на декларациите по чл. 12 от ЗПУКИ от всички народни представители. Посоченият документ удостоверява възприетия в Народното събрание начин на подаване и приемане на декларациите за всички народни представители с оглед обстоятелството, че към датата на подаването на същите органът по чл. 25, ал. 2, т. 1 от закона все още не е сформиран. Този ред на подаване на декларациите по чл. 12 от ЗПУКИ е следван и от жалбоподателя, което обоснова извод, че задължението, произтичащо от цитирания законов текст е изпълнено. Регистрирането на декларациите в деловодната система на Народното събрание не е въведено като изискване в закона при тяхното подаване (чл. 17 от ЗПУКИ посочва само органа, пред който декларациите следва да бъдат подадени), поради което липсата на регистрация не може да обоснове извод за неизпълнение за законовото задължение. В този смисъл необосновани, с оглед доказателствата са и заключенията за това, че декларациите е следвало да бъдат подадени в деловодството на Народното събрание или по пощата - както вече се посочи тава не са изисквания на закона, а представените доказателства установяват, че жалбоподателят е изпълнил реда за подаване на декларации, възприет в Народното събрание с оглед липсата на орган по чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен съдебен състав стигна до извода, че решението на Върховния административен съд, пето отделение е незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което да се приеме, че от страна на народния представител Иво Тенев Димов не е извършено административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ и същият не следва да бъде санкциониран съгласно цитирания текст. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,