Решение № 8647 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2011 г.

Решение № 8647 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Асеновград, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Кумчев, против решение № 1382 от 4.08.2011 г., постановено от Пловдивския административен съд - I отделение, III състав по адм. д. № 995/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствения материал. Касаторът твърди, че въпреки, че мероприятието "озеленяване" не е реализирано, съгласно § 16 от ПЗР на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 17 от 2009 г./ неприключилите производства по възстановяване на собственост върху имоти - публична общинска собственост се прекратяват. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът - Анка Иванова Кирова не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - община Асеновград с писмено становище заявява мнение за основателност на касационната жалба, като се позовава на чл. 7, ал. 4 от ЗОбС и § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, на основание на които твърди, че действащата правна уредба не позволява реализирането на реституционни претенции в имоти, които са публична общинска собственост. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за липса на посочени касационни основания и за неоснователност на касационната жалба, защото производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ предхожда издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и видно от заключението на назначената СТЕ, частта от 900 кв. м, попадаща в УПИ ХХI - озеленяване, от кв. 1 по ПУП на кв. Горни Лозен не е застроена и мероприятието, за което е бил отреден имота не е реализирано. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1382 от 4.08.2011 г. е отменена заповед № А-238/18.02.2011 г. на кмета на община Асеновград, с която е одобрено решението на Техническата служба на община Асеновград, прието с протокол от 4.02.2011 г. в ЧАСТТА относно определената като застроена площ от 900 кв. м., от имот пл. № 999, по помощен план, изготвен върху извадка от кадастрална карта на жк "Запад", гр. Асеновград, записан като собственост на наследници на Георги Кръстев Бъборчев, с обща площ по графични данни 3097 кв. м, която част попада в УПИ ХХI - озеленяване, кв. 1 по ПУП на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, означена със зелен цвят по цифри 8-9-10-11-12-13-8 на Скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза. Със същото съдебно решение е определена като незастроена частта от 900 кв. м, от имот пл. № 999, по помощен план, изготвен върху извадка от кадастрална карта на жк "Запад", гр. Асеновград, с обща площ по графични данни 3097 кв. м, попадаща в УПИ ХХI - озеленяване, кв. 1 по ПУП на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, означена със зелен цвят по цифри 8-9-10-11-12-13-8 на Скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, която е подписана от съдебния състав и съставлява неразделна част от съдебното решение. С последващо решение № 1424 от 12.08.2011 г. по реда на чл. 175 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4382 от 4.08.2011 г., постановено по адм. д. № 995/2011 г. относно наименованието на квартала на гр. Асеновград, в който се намира процесният имот, като вместо "кв. Долни Воден" да се чете "кв. Горни Воден". За да уважи жалбата на Анка Иванова Кирова и да приеме, че гореописаната част от 900 кв. м има характер на незастроена площ, Административен съд - Варна е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и в това административно производство компетентният орган определя застроената, съответно свободната площ, само доколкото от фактическа страна е налице такова застрояване, а останалите предпоставки за реституция следва да се установят от страна на Общинската служба по земеделие. Оттук първоинстанционният съд е извел заключение, че са без значение в това производство обстоятелствата, свързани със забраната по чл. 7, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и те ще бъдат преценени при издаване на акта по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на приета съдебно- техническа експертиза, според която описаната спорна част от имота с площ 900 кв. м не е застроена и мероприятието, за което е отреден теренът - озеленяване не е реализирано. Вещото лице Кумчева е установила след оглед на място и проверка по документи, че в парцела няма сгради и не е изпълнено озеленителното благоустройствено мероприятие и съдът е кредитирал експертизата като неоспорена от страните по делото. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд - Пловдив е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е изследвал относимата правна норма на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, според която кметът на съответната община одобрява решението на техническата служба на общината, с което съгласно техническите правила и норми се определя застроената, съответно свободната от застрояване част от имота. Верен и обоснован е изводът на съда, че в това производство не се обсъждат въпроси, свързани със собствеността и възможността за възстановяването й, поради което подлежат на установяване само фактите, касаещи наличие на застрояване на имота, като по отношение на възстановената собственост се произнася ОС "Земеделие" с решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Обстоятелствата, свързани с вида на собствеността или ограниченията й, с посочване на основанията за това, следва да се отразят в удостоверението по чл. 13, ал. 5, т. 5 от ППЗСПЗЗ. С оглед на това първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ предхожда издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и видно от заключението на назначената СТЕ, частта от 900 кв. м, попадаща в УПИ ХХI - озеленяване, от кв. 1 по ПУП на кв. Горни Лозен не е застроена и мероприятието, за което е бил отреден имотът, не е реализирано. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед на кмета на община Асеновград, в която е одобрено решението на техническата служба в обратния смисъл, правилно е счетена от първоинстанционния съд като незаконосъобразна в тази част. Като е отменил оспорения административен акт по отношение на незастроената част, изхождайки от неоспореното заключение на СТЕ и останалите приети доказателства, съдът е постановил законосъобразно решение. Доводът на касатора относно за възстановяване на публична общинска собственост от една страна е недоказан - не са ангажирани доказателства в този смисъл и изслушаното вещо лице не е дало такова заключение, а от друга страна - не се отразява на правилността на правните изводи на първоинстанционния съд. Същото се отнася и до твърдението за нарушаване нормата на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 17 от 2009 г./ Посоченият текст от касационния жалбоподател визира неприключили производства по възстановяване на имоти - публична държавна собственост и публична общинска собственост, но както бе отразено по-горе, споровете относно възстановяване на собствеността се решават от съответната ОС "Земеделие", която е компетентният орган по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, който се произнася с решение по възстановяване правото на собственост в границите на урбанизирани територии, въз основа на заповедта с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Твърденията, развити в касационната жалба, че спорната площ от 900 кв. м от процесния имот е публична общинска собственост, следва да се установят и надлежно обсъдят от ОС "Земеделие", която служба следва да съобрази посочените обстоятелства и да се произнесе с ново решение по възстановяване на собствеността върху имота, който е в границите на урбанизирана територия. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,