Решение № 144 от 5.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 49/2014 г.

Решение № 144 от 5.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 49/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 319/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия Д. А. Х., с ангажирани всички касационни основания.

В съдебно заседание жалбата, се поддържа лично от подсъдимия и защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение, законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 12.11.2013 г. постановено по внохд. № 319/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, е потвърдена присъда по нохд. № 567/2013 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.

С посочената присъда подсъдимият Д. А. Х. е признат за виновен, в това че на 4.05.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - 395 пакета синтетичен наркотик с общо тегло 1154,29 грама на обща стойност 19622,93 лв., с цел разпространение, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на 20 000 лв. Определен е и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, предметът на престъплението е отнет в полза на Държавата и са присъдени дължимите по делото разноски.

ПО ЖАЛБАТА на под. Х.:

В първоначалната саморъчна жалба, се прави оплакване за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство и не ясно обвинение в обвинителния акт. В допълнението към нея (отново саморъчно) подсъдимият се позовава на доводи изложени от защитата му във въззивната жалба, на която не получил отговор, преповтаря - неправилно образувано наказателно производство, нарушен чл. 212 НПК, защо протокола за изземване е приет като първо процесуално действие, какво е налагало неговата неотложност, липсвали законовите предпоставки за образуване на ДП, а от там и останалите следствени действия се явявали незаконни, фотоалбума, за който не било ясно кога и къде и изготвен, негодният протокол за претърсване и изземване (защо е негоден няма съображения). Обвинителният акт бил изпълнен с неясноти, което силно затруднило защитата му. Претендират се и неотстранени противоречия в показанията на св. С. Г. и на разпитаните полицейски служители. Неустановен бил видът на наркотичните вещества, процентното съдържание и оценката на същите, за които е обвинен.

В писмената защита на адв. М. - преповторени оплакванията на подсъдимия, посочени по горе, и е направен изводът:

• делото не е изяснено от фактическа и правна страна, нито на досъдебното, нито по време на съдебното дирене. Не са изяснени фактите относно авторството на престъплението, не е имало основание за отпочване на наказателно производство. Бил ограничен достъпът на подсъдимия, до наетата от него стая, поради смяна на бравата от наемодателя и не е съобразено обстоятелството, че по същото време достъп до стаята са имали и други лица.

Доводите са неоснователни, правени са и пред двете инстанционни съдилища, и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици.

Първоинстанционният съд е събрал необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред. Последващия доказателствен анализ, е дал основание на изводи по фактите - обстоятелства от значение, от предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК. Съдът е приел, че на инкриминираната дата - 4.05.2012 г. в [населено място], в стая под наем на [улица], подсъдимият е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества 395 пакета (с надпис - "бонзай"), с общо тегло 1154,29 г, на стойност 19 622,93 лв.

Правилно, като подкрепящи тези изводи са ценени показанията на св. С. Г. и св. Р., както и показанията на извършващите рутинна проверка на живеещите, в тези стаи под наем - свидетели А. и Д. Невярно е твърдението на подсъдимия за съществени противоречия в показанията на тези две групи свидетели. Невярно е и твърдението му, че "достъпът до стаята му бил ограничен, поради смяна на бравата от св. Р. и че достъп до стаята, в негово отсъствие имали и други лица". От показанията на св. Р. и на св. Г. е видно, че смяната на бравата е станала поради неизплатен наем, за същата стая от подсъдимия и след плащането, Р. му е дал ключа на сменената брава и това е станало на 4.05.2012 г. Без основание е и твърдението за неустановеност на вида на наркотичните вещества, за процентното съдържание на активен компонент на"дизайнерската дрога" и на цената на същата. В тази връзка по делото са назначени няколко експертизи, заключенията на вещите лица по които установяват, че почти във всички пакетчета се намира растителна листна маса, с еднакъв сходен химически състав и външен вид, в която е установено наличие на 1-пентил-3 (нафтоил) индол (J. -018) и 1-пентил -3-/4-метокси-нафтоил /индол/ (J. -081) и само в две пакетчета е установено наличие на 1-пентил -3- нафтоил -индол (J. -018) и 1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол (ТУГ-081). Стойността на предмета на престъплението е определена изцяло в полза на подсъдимия. Съдът е приел, че заключението на вещото лице С. (стойност 19622,93 лв.) е обективно, "тъй като отчита действителната цена на наркотика на незаконния - черен пазар, за разлика от заключението на вещото лице И. (69 257,40 лв.), която е възприела оценката представена от легални държавни лаборатории в Европа. Изводът е некоректен, тъй като няма как да се приеме, че заключението на в. л. С. е "обективно" и резултат от специални знания, с позоваване на цени на процесните наркотични вещества, валидни на "черния пазар" в Интернет, но това обстоятелство е без значение, като се има предвид, че стойността на инкриминираните 1154,29 грама високорисково наркотично вещество по обвинителен акт е 19622,93 лв. Тук е мястото да се отбележи че, ВКС в настоящия си състав не споделя извода на инстанционните съдилища, че "обстоятелствата по установяване на стойността на наркотичното вещество имат отношение единствено при индивидуализацията на наказанието и нямат никакво правно значение", защото със ЗИД, ДВ, бр. 26/2010 г. понятието "голямо количество", в чл. 354а, ал. 2 НК, бе заменено с "големи размери", а "особено голямо количество", с "особено големи размери", т. е. стойността има правно значение и е квалифициращ признак.

Неоснователно е оплакването за съществени процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство, и това че въззивния съд не е отговорил на направени пред него възражения. В изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК въззивният съд е обсъдил доводи на защитата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, приел е че те не са налични, че правилно производството е образувано по чл. 212, ал. 2 НПК, с оглед конкретния случай, че "негодният" протокол за претърсване и изземване е бил одобрен от съдия на 5.05.2012 г., с констатация, че е налице неотложен случай по смисъла на чл. 161, ал. 2 НПК и това е била единствената възможност за събиране на доказателства, поради което органите по разследването са извършили следствени действия по претърсване и изземване, преди да получат одобрение от съда по реда на чл. 161, ал. 1 НПК.

При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираните дата и място подсъдимия е държал, с цел разпространение високорискови наркотични вещества и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Не се спори по делото квалификацията при условията на опасен рецидив и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение, при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо, а жалбата му изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение,