Решение № 3812 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. К. И., в качеството на управител и представляващ "МАДЖЕНТ КЕПИТАЛ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], с ЕИК204589498, чрез процесуален представител адвокат Ц. Георгиева от САК, против Решение 1807 от 19.03.2024г. на Административен съд - София-град по адм. дело 1214/2023г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу Решение КПК-1/12.01.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ - Перник, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-13-01211819/17.10.2022г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Перник. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ - Перник, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу Решение КПК-1/12.01.2023г. на директора на ТП на НОИ- Перник, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-13-01211819/17.10.2022г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Перник. Предписанията са с предмет данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на лицата А. А. А. и М. В. И.. Видно от протокола от съдебно заседание и разпореждане на л. 444 и л. 484 от делото, страни в производството са дружеството и директорът на ТП на НОИ - Перник. Съдът е разгледал по същество жалбата на дружеството и се произнесъл с обжалваното решение, като пред настоящата инстанция страните са същите. Налице е процесуално нарушение по отношение участието на страните в първата инстанция, в която не са участвали лицата А. А. А. и М. В. М. по отношение на които се разпорежда промяна в данните по чл. 5, ал. 4 т. 1 КСО. По отношение на тях издаденият административен акт има действие, независимо от изхода на спора между осигурителят и ТП на НОИ, тъй като засяга пряко и непосредствено осигурителните им права. Страните по делото пред съда са посочени в чл. 153 АПК и това са административният орган и всички заинтересовани лица. Съдът конституира страните служебно, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 АПК когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и процедира съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК. Неучастието на страните вследствие нарушение на чл. 162 АПК е съществено нарушение, водещо до недопустимост на решението в настоящата хипотеза при проведеното контролно производство от контролните органи на ТП на НОИ. Досегашната практиката на ВАС, че правоотношенията се развиват между НОИ и осигурителя и работодател и между НОИ и осигурен със самостоятелни права и участие е изоставена. Причините за това, са, че е налице засягане на права и интереси на осигурените лица, когато се издават задължителни предписания на осигурителя по отношение на данните на тези осигурени лица, с пряко действие от издадените предписания по отношение осигурителните им права. Ето защо в производствата по издаване на задължителни предписания са задължителни като страни и осигурените лица, които следва да участват в административните производства, на които следва да се връчват издадените актове и участват на общо основание в този процес за да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на дружествата работодатели и осигурители. Това може да бъде осъществено и по друг ред, например по реда на чл. 246 АПК, или по реда на касационното обжалване на основание чл. 210, ал. 2 АПК, при материалните предпоставки и сроковете за оспорване на съдебните актове. Това не е изключва защита на правата им в производството още пред първата инстанция, като първата процесуална гаранция за това е съобщаване на административния акт по чл. 162 АПК от съда, ако това не е извършено от административния орган. Ето защо решението, постановено в отсъствие на страните, пряко засегнати от обжалваните предписания е недопустимо, за което касационната инстанция следи служебно в касационното производство. Поради наличието на основанието по чл. 209, т. 2 АПК решението следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение