Решение № 9777 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 119 от 09.01.2023г., постановено по адм.д. 114/22г. Административен съд Габрово, е отхвърлил жалбата на Профпеткорпорейшън България ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Габрово, [улица], срещу ревизионен акт Р 04000721005082 091 001 от 11.02.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 46 от 16.05.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 581лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Профпеткорпорейшън България ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Габрово, [улица], представлявано от управителя Д. Станев, чрез пълномощника му адвокатско дружество Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници с пълномощник адв.А. Иванчева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Габрово и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и да върне преписката на ТД на НАП Велико Търново с даване на задължителни указания за коригиране на данъчния финансов резултат на дружеството за 2016г. със сумата 5 580,61лв. по неотразен протокол за предоставени рекламни материали от 20.12.2016г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ДирекцияОбжалване и данъчно осигурителна практика Велико Търново чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Я. Георгиева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски, съставляващи юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение,че касационната е жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена безуважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на Профпеткорпорейшън България ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Габрово, [улица], представлявано от управителя Д. Станев, срещу ревизионен акт Р 04000721005082 091 001 от 11.02.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 46 от 16.05.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, с който е отказано извършване на корекция по реда на чл.75 ЗКПО на финансовия резултат на дружеството за 2016г. със сумата 5 580,61лв. по неотразен протокол за предоставени рекламни материали от 20.12.2016г. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждане на ревизията, фактическите констатации на органа по приходите защо не е налице допусната счетоводна грешка по смисъла на чл.75 ЗКПО, съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, проведеното административно оспорване и постановеното решение на директора на ДОДОП, в което са изложени някои допълнителни аргументи в подкрепа на констатациите на ревизиращите. В мотивите е възпроизведено и съдържанието на назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Систематизирани за целите на настоящето изложение същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са констатациите на съда относно определящите факти по делото, като подаденото уведомление от дружеството по реда на чл.75,ал.3 ЗКПО до ТД на НАП В.Търново за допусната през 2016г. счетоводна грешка неотразен като счетоводен разход съставен приемо-предавателен протокол от 20.12.2016г. за предоставяне на рекламни материали на стойност 5 580,61лв.; събраните писмени доказателства относно сключен договор за изработка на рекламно лого върху стоки по опис, между ревизираното дружество и Радев Принт ЕООД , с отбелязване, че не е установено какви по вид и количество стоки и услуги са предоставени по този договор за изработка; съставения приемо-предавателен протокол от 20.12.2016г. за предоставяне от задълженото лице на рекламни материали на НИК 92 НК 2010 ЕООД на стойност 5 580,61лв. , като по делото не е установено вида и броя на рекламните материали, както и констатациите на експерта относно тези рекламни материали /извършени и неизвършени счетоводни записвания/ . 2.Дадено е тълкуване на понятието счетоводна грешка и начина на нейното отстраняване в светлината на нормата на чл.75 ЗКПО. 3. Изграден е извод, че би могло да се приеме, че е налице подобна грешка, ако бъде установено, че подобни рекламни материали са действително предадени на посоченото в протокола лице търговец. 4. От там насетне решаващият съд е изложил мотиви защо приема , че от събраните по делото доказателства не се установява подобно предаване действително да е било извършено. Накратко същите биха могли да бъдат сведени до следното: 4.1. Анализирайки събраните доказателства, събрани в хода на ревизията и делото е прието, че не е установено точно какви /по вид и количество/ рекламни материали са били предадени от Радев Принт ЕООД , къде са били съхранявани, как са били счетоводно отразени, и прочие. 4.2. Прието е, че в съставения приемо-предавателен протокол от 20.12.2016г. също не се съдържа информация относно вида и количеството на предадените рекламни материали. 4.3. Посочено е, че по делото не е установено наличие на търговски взаимоотношения между двете дружества - Профпеткорпорейшън България ЕООД и НИК 92 НК 2010 ЕООД, съответно че, последното е лоялен клиент, на когото задълженото лице е предоставило безвъзмездно сувенири, което то да дарява на свои клиенти и така да популяризира дейността на търговеца. На отделен ред са коментирани дадените писмени обяснения в хода на ревизията от управителя на НИК 92 НК 2010 ЕООД /л.220 от делото/, който отрича да е подписвал такъв протокол и да е получавал такива рекламни материали. 4.4. На стр.13 от решението са изложени мотивите на първоинстанционния съд относно самия приемо-предавателен протокол от 20.12.2016г. Направени са констатации относно правната природа на същия, неговото доказателствено значение, направеното оспорване на същия от процесуалния представител на ДОДОП В.Търново и откритото в тази връзка производство, дадените писмени обяснения от управителя на НИК 92 НК 2010 ЕООД за протокола, процесуалното поведение на жалбоподателя във връзка с оспорването, посоченото място, където е съставен протокола и прочие. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка Ненова , като се е обосновал с това, че тя е била служител на ревизираното дружество, а сега на друго дружество със същия управител и предмет на дейност, че твърди, че предаването на рекламните материали е станало в гр.Габрово, а в протокола е посочено гр.София, че не сочи името на лицето, което е приело материалите от името на НИК 92 НК 2010 ЕООД , като в самия протокол също няма означение на същото лице. 5. На основание на гореизложеното е направен генерален извод, че от доказателствата по делото не се установява наличие на счетоводна грешка по смисъла на чл.75,ал.1 ЗКПО, изразяваща се в неотразяването на протокол от 20.12.2016г. , въз основа на който да се намали годишния финансов резултат за 2016г. и той да се трансформира от данъчна печалба в данъчна загуба, поради което обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не страда от пороците, твърдяни в жалбата на дружеството, поради което същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд Габрово е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Профпеткорпорейшън България ЕООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отмените основания по чл.209,т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е формирал свои правни изводи, а изцяло е възприел констатациите на органите по приходите, изложени в ревизионния доклад и ревизионния акт, както и в решението на директора на Д ОДОП В.Търново; че в нарушение на съдопроизводствените правила е игнорирал събраните в хода на делото и самата ревизия доказателства, съответно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и показанията на разпитаната свидетелка Е. Ненова. Правят се и оплаквания, че административният съд не е обсъдил критично дадените писмени обяснения от управителя на НИК 92 НК 2010 ЕООД, в резултат на което е направил грешни изводи, съответно не е съобразил, че органите по приходите е следвало да се произнесат по подаденото уведомление по чл.75,ал.3 ЗКПО в 30 дневен срок, а това е станало една година по-късно, когато е възложена ревизия, като по този начин са накърнени правата на дружеството. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в това, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви /чл.172а,ал.2 АПК/, а е възприел единствено тези на ответната страна, са неоснователни. В едно твърде обстойно решение / в някои части, възпроизвеждащи твърдения на страните напълно излишно/, решаващият съд е изложил от една страна тезата на органите по приходите, изразена в ревизионния доклад и акт, съответно решение на директора на ДОДОП при административното оспорване, съответно тезата на задълженото лице и ангажираните от него доказателства, отделил е спорното от безспорното, възпроизвел е фактите, които приема за установени от събраните по делото доказателства, дал е тълкуване на относимите правни разпоредби относно установяването на счетоводна грешка и способите за отстраняването й, изложил е самостоятелни мотиви защо приема, че не е налице счетоводна грешка. Обстоятелството, че крайният извод на съда съвпада с констатациите на органите по приходите не може да бъде възприемано като съществено процесуално нарушение , изразващо се в това, че съдът е възприел безкритично единствено и само тезата на едната страна, а другата не е съобразил. В продължение не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, свързани с игнориране на доказателства, не кредитиране на заключение на експерта и показанията на разпитания свидетел. Както бе вече посочено, решаващият съд е възпроизвел в мотивите всички събрани по делото доказателства, като е изложил мотиви въз основа на тях какви факти и обстоятелства се установяват и какви правни изводи се следват от това. Изводите му в тази насока са направени при спазване на логичните правила и норми и при условията на чл.221,ал.2 АПК се споделят от настоящата съдебна инстанция. При условията на чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК административният съд е изложил мотиви защо не следва да се кредитира заключението на експерта. Между впрочем, в някои свои части последното потвърждава констатациите на органите по приходите, а не ги опровергава. При условията на чл.172 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо не следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел. Същите се споделят от настоящата съдебна инстанция , доколкото са изградени при съобразяване на останалите факти и доказателства по делото. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с безкритично възприемане на писмените обяснения на управителя на НИК 92 НК 2010 ЕООД, също не намират подкрепа във фактите по делото. Освен всички изложено от административния съд, следва да бъде добавено, че за да бъде икономически обоснована подобна стопанска операция, следва да бъде доказано, че между двете дружества съществуват или са съществували сериозни търговски взаимоотношения, при които е нормално да бъдат предоставени от едното дружество на другото рекламни материали на подобна стойност. В противен случай е по-логично изложеното в края на решението на директора на ДОДОП В.Търново, че става въпрос за целенасочено поведение, което чрез корекция на финансовия резултат на дружеството за 2016г. цели корекция на задълженията за корпоративен данък за 2018г., за който данъчен период има висящо ревизионно производство. Неспазването на 30-дневния срок по чл.75,ал.3 ЗКПО от органите по приходите може да има за последица отговорност за обезщетение за забава, но само по себе си не води до материална незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. Като е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и е отхвърлил изцяло жалбата на Профпеткорпорейшън България ЕООД, Административен съд Габрово е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на основание чл161,ал.1 ДОПК на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза ответната по касация ДОДОП В.Търново, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 802,55лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждения, в размера поискан с писмения отговор на касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ,