Решение № 2609 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2018 г.

Решение № 2609 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. "Победа", ул. "Генерал Владимир Вазов" № 3, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Златева, против решение № 980 от 09.05.2018 г., постановено по административно дело № 3263/2017 г. на Административен съд - Варна /АС - Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 28/2017 от 08.11.217 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район" /БДЧР/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, се претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директор на БДЧР – гр. Варна – оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Вълкова, по съображения, изложени в писмен отговор и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Варна е бил АУПДВ № 28/2017 от 08.11.217 г., издаден от директора на БДЧР. Със същия на "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД – Бургас на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" и ал. 5, т. 1 от Закона за водите, редакция ДВ бр. 61 от 2010 г. са установени допълнително дължими публични задължения – 2 254. 25 лв. със законната лихва за 2015 г. и 3 047. 73 лв. със законната лихва за 2016 г. за правото на ползване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно разрешително № 23240005/18.08.2010 г., изменено с решение № 1282/07.02.2014 г., за воден обект "Езеро Мандра" за експлоатация на канализационна система на кв. "Меден рудник" – Бургас. За да отхвърли жалбата против оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Определил е, че основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с това по кой ред и въз основа на какви критерии се установява дължимата такса за правото на използване на водите, и по-конкретно дали това следва да се направи на базата на заустеното количество, отчетено чрез измервателно устройство или въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя. Посочил е, че разрешителното № 23240005/18.08.2010 г., издадено от директора на БДЧР, е за заустване на отпадъчни води от обект: "Канализационна система на кв. "Меден рудник", Бургас" в повърхностен воден обект езеро Мандра и в него "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД – Бургас е посочено като ползвател. На основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на водите. Според съда изменението на чл. 194, ал. 5 от ЗВ, обн. ДВ бр. 58 от 2015 г. е неприложимо на основание пар. 62, ал. 4 ЗИД ЗВ, съгласно който до привеждане на тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона в съответствие с изискванията на новия закон таксите се изчисляват по досегашния ред, т. е. в редакцията на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а", обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. Съгласно този законов текст таксата се изчислява на базата на заустваните отпадъчни води и именно по този начин е изчислена в АУПДВ. Първостепенният съд е преценил, че на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ чл. 12, ал. 1 от действащата към този момент Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/2011 г., предвиждащ изключение за ВиК операторите W във формулата да е фактурираното количество вода, е неприложим, тъй като противоречи на законовото изискване. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, както и неустановяването от него на компетентността на експерта, извършил проверката и подписал констативните протоколи. На първо място следва да се посочи, че съществено е това нарушение на съдопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато от съда, би се стигнало до различни фактически установявания и правни изводи, съответно до постановяването на различно решение по спора. По същия начин стои въпросът със съществените нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. За да е съществено нарушението то трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. Според жалбоподателя при извършените проверки на 21.11.2016 г. и 11.04.2017 г. на измервателните устройства на ПСОВ не е присъствало лице, представляващо надлежно "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД - Бургас, и констативните протоколи не са надлежно връчени на представляващия дружеството по закон. По време на първата проверка на 21.11.2016 г. е присъствала М. Иванова, изпълняваща по силата на сключения с "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД – Бургас трудов договор длъжността инженер технически процеси с място на работа ПСОВ "Меден рудник", ПСОВ – Бургас /л. 89 – л. 94/. Констативният протокол е получен от нея. В констативния протокол е дадено предписание да се изпрати справка за заустени количества по измервателно устройство за 2015 г. за ПСОВ "Меден рудник". Такава справка в изпълнение на дадените предписания е изготвена от инж. М. Иванова и ръководителя на ПСОВ инж. В. Маслев и е изпратена на БДЧР – Варна с писмо изх. № К-2394/23.11.2016 г., подписано от инж. Г. Тенев – изп. директор. По аналогичен начин стои въпросът с втората проверка на 11.04.2017 г., на която е присъствал Г. Николов, изпълняващ длъжността инж. ел. машини и апарати с място на работа ПСОВ – Бургас по силата на сключения с дружеството – жалбоподател трудов договор /л. 95 – л. 100/. Констативният протокол е получен от него. В изпълнение на даденото в протокола предписание е изготвена справка за 2016 г. за заустените водни количества, отчетени с измервателно устройство за обект ПСОВ "Меден рудник", изпратена с писмо изх. № К-859/12.04.2017 г., подписано от инж. Г. Тенев – изп. директор. Изложеното обосновава извод за това, че констативните протоколи са получени от изпълнителния директор на дружеството и изготвените справки, изпратени от него на директора на БДЧР, са взети предвид от административния орган при установяване на задълженията, т. е. правото на дружеството на участие в производството и правото му на защита не са били нарушени. Констативните протоколи удостоверяват, че при извършената проверка е установено наличието на измервателни устройства на ПСОВ, които отчитат заустените водни количества, а това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ басейновите дирекции са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица. Според ал. 4 директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Правомощията на директорите, както и дейността на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите. /ал. 5/. В чл. 5, ал. 5, т. 4 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, издаден от министъра на околната среда и водите, обн. ДВ. бр. 7 от 21 януари 2011 г., директорът оправомощава длъжностни лица за съставянето на констативни протоколи от проверки. Вярно е, че от страна на ответника по делото не е представена заповед, с която е оправомощен старши експертът, извършил проверките, но непредставянето на такава настоящата касационна инстанция преценява като несъществено с оглед крайния изход на спора, доколкото протоколите удостоверяват факт, неоспорен от жалбоподателя. Оспореното първоинстанционно решение е постановено при точно прилагане на материалния закон. С изменението на чл. 194, ал. 5, т. 1 ЗВ, обн. ДВ бр. 58/2015 г., таксите по ал. 1, т. 3, б. "а" за замърсяване от канализационни системи се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. Формулата, регламентирана в чл. 12 от действащата към 2015 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води не кореспондира с това изменение, тъй като не съдържа корекционни коефициенти. Затова съгласно пар. 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр. 58/2015 г., до привеждането на тарифата в съответствие с изискванията на закона таксите се събират по досегашния ред. С оглед изложеното таксата в случая за 2015 г. и 2016 г. следва да се определи съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а", обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. и предвиждащ, че тя се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Правилно е приел административният съд, че формулата по чл. 12 от тарифата, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., отм. с пар. 1 от ЗР на ПМС № 383 от 29.12.2016 г., включваща фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. за ВиК операторите, противоречи на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" в ред. ДВ бр. 61/2010 г. и на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. /виж в този смисъл решение № 212 от 08.01.2018 г. по административно дело № 11099/2016 г. и решение № 5305 от 24.04.2018 г. по административно дело № 2868/2017 г. на Върховен административен съд, трето отделение/. По изложените съображение оспореното в настоящото касационно производство решение на АС – Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение