Решение № 10174 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 94, ал. 1 и § 5 ал.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности (ДУССД) към Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Цветанова, против решение 4944 от 13.02.2025 г. постановено по адм.д. 7956/2024 г. на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед рег. 5785з-2149/16.07.2024г. и дирекцията е осъдена да заплати на И. Р. М. съдебни разноски в размер на 1210 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че не са представени достатъчно доказателства, обосноваващи възможността частният интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на И. Р. М. или на задълженията му по служба. Направено е искане съдебното решение да бъде отменено с последиците от това. Претендира се присъждане на разноските в касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация И. Р. М. от гр. София чрез пълномощника си адв. В. Пенчев в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата на И. Р. М. срещу заповед рег. 5785з-2149/16.07.2024г. на директора на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности към МВР да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил по жалба на И. Р. М. заповед рег. 5785з-2149/16.07.2024г. на директора на ДУССД към МВР и ДУССД към МВР е осъдена да заплати на И. Р. М. съдебни разноски в размер на 1210 лв. С оспорената заповед на основание чл.47 от Вътрешните правила във връзка с чл.70-72, чл.75 и чл.113 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е установен конфликт на интереси по отношение на И. Р. М. служител в отдел Обществено хранене затова, че е взел участие в дейностите при избор на доставчици за нуждите на отдел Обществено хранене в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.9, б.б от ДР на ЗПК - Фрий Аут България ЕООД собственост на чичо му Б. М., с което е нарушил чл.75 във връзка с чл.70 от ЗПК като на основание чл.113, ал.1 от ЗПК и чл.47, ал.3 от Вътрешните правила във връзка с чл.70-72 и чл.75 от ЗПК му е наложена глоба в размер на 5000,00 лв. По делото е установено от фактическа страна, че с допълнително споразумение от 14.03.2022г. към трудов договор от 11.06.2020г И. М. е приел да изпълнява длъжността диспечер, транспортни средства, той и снабдител, доставчик в отдел Обществено хранене при ДУССД и с допълнително споразумение от 10.11.2023г. е приел да изпълнява длъжността общ работник в същия отдел. Производството по издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е образувано със заповед УРИ 5785з-902 от 17.04.2024г. на директора на ДУССД, на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл.24, ал.1, т.2 и чл.42, ал.1 във вр. с чл.38, т.2 от Вътрешните правила и във връзка с Доклад с рег. 4575р-713/01.04.2024г. на дирекция Инспекторат МВР относно извършена проверка в ДУССД. Наредено е да се извърши проверка за изясняване на обстоятелствата относно установени конкретни данни, пораждащи съмнение за конфликт на интереси от страна на И. М. служител в отдел Обществено хранене, съдържащи се в доклада, както и да се извърши проверка на декларациите за имущество и интереси, подадени от същия служител. На 23.05.2024г. жалбоподателят е запознат със събраните в хода на проверката доказателства, за което е изготвен протокол, подписан от него и членовете на комисията. От извършената справка в регистър БДС е установено, че И. Р. М. се явява свързано лице по смисъла на § 1, т. 9, б. "б" от ДР на ЗПК с Б. И. М. негов чичо и собственик на Фрий Аут България ЕООД. В даденото сведение от Р. С. се посочва, че през периода 24.10.2022 г. до 22,11.2022 г. и от 23.12.2022 г. до 21.01.2023 г., когато тя е заемала длъжността за началник на сектор Обществено хранене, И. Р. М. е извършвал избор за доставка на пресни плодове и зеленчуци от Фрий Аут България ЕООД. За този период са съставени четири фактури за плащане към дружеството: 0000000060/01.11.2022г, 0000000062/07.11.2022г, 2023000002/09.01.2023г. и 2023000004/16.01.2023г. В сведение от М. Г. началник на отдел Обществено хранене, е отразено, че за периода 15.09.2022г - 15.06.2023г И. М. е извършвал ежеседмични запитвания и избор на доставчик на пресни плодове и зеленчуци. И. Р. М. дава обяснения, че е кореспондирал с доставчиците чрез създаден от него имейл във външна поща, като при изнасянето му от кабинета всички разпечатани документи и цялата налична информация от компютъра му изчезнала. Заявява, че няма спомен да е заявявал хранителни продукти от Фрий Аут България ЕООД, не е бил запознат с факта, че собственикът на дружеството е именно неговият чичо, тъй като не поддържа отношения с него от повече от 12 години и съответно няма как да уведоми никого за наличието на тази роднинска връзка. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за спазен срока по чл.91 от ЗПК като счита, че периодът от 01.09.2020г. до 17.04.2021г. е извън законовия срок и не следва да се взема предвид. От 10.11.2023г. жалбоподателят е преминал на друга работа и съответно не е заемал публична длъжност, поради което и датата 10.11.2023г. неправилно е включена в процесния период. За да отмени заповедта, обосновава, че не е налице третата материалноправна предпоставка от фактическия състав на конфликта на интереси, а именно: възможност частният интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на служебните задължения на И. Р. М.. Посочва, че органът обосновава административния акт с доказателства, изхождащи от него, поради което не кредитира подадената информация от Р. С. (началник сектор Обществено хранене от 24.10.2022г. до 22.11.2022г. и от 23.12.2022г. до 21.01.2023г.) и от М. Г. (началник отдел Обществено хранене). Поради липса на други относими доказателства не приема, че е извършено нарушение от ответника по касация в дейността му по избор на доставчик. За пълнота на изложението посочва, че не се твърди конфликт на интереси по повод получаването на стоките в склада. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да се отбележи, че с оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ, първоинстанционният административен съд правилно е съобразил, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР, с който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съобразен е периодът на извършване на действията, определени като конфликт на интереси, с оглед на което правилно са приети за приложими действалите от 01.09.2020г. до 06.10.2023г. материалноправни разпоредби на ЗПКОНПИ отм. и от 06.10.2023г. до 09.11.2023г. тези на чл.75 във вр. с чл.70 от ЗПК, а по отношение на процесуалните норми е приложим ЗПК, който урежда условията и реда за установяване на конфликт на интереси, тъй като оспорената заповед е издадена на 16.07.2024г. На основание чл. 52 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 70 от ЗПК, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, според приложимата разпоредба на закона, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1/ лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ, респ. лице по § 2, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ, съответно лице по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПК; 2/ частен интерес за това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ, съответно по смисъла на чл.71 във вр. с чл.72 от ЗПК, или за свързано с него лице и 3/ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. В случая всички тези предпоставки са налице. По делото е безспорно установено, че в периода от 18.04.2021г. до 09.11.2023г. И. Р. М. е бил лице по § 2, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.) и че в този период са осъществени четири доставки на хранителни продукти от Фрий Аут България ЕООД. Не се спори също, че едноличният собственик на капитала на Фрий Аут България ЕООД Б. И. М. и И. Р. М. са свързани лица с родствена връзка по съребрена линия от трета степен (чл. 74, ал. 2 от Семейния кодекс). По делото е установено, че доставчиците на храни и напитки за нуждите на отдел Обществено хранене към ДУССД при МВР са избрани от Експертен съвет и официализирани в протокол, който се предоставя в Централния хранителен склад. Конкретният доставчик на определена храна се избира след направено запитване до вече избраните доставчици на база най-ниска цена. За времето на издаване на процесните четири фактури дейността по заявяване е извършвана от И. Р. М., който е осъществявал снабдяването със стоки на база запитвания от него по лична електронна поща и телефонни обаждания към доставчиците, а след това приемал доставките на хранителните стоки на база придружаващи документи. Настоящият съдебен състав намира, че дадените в тази насока сведения от Р. С. и от М. Г. неправилно не са ценени от първоинстанционния съд. Те са събрани по реда на АПК и не противоречат на отговорите, дадени от ответника по касация в хода на административното производство при изслушването му от комисията, че е осъществявал снабдяването със стоки на база запитвания от него по лична електронна поща към фирмите доставчици, а след това приемал доставките на хранителните стоки на база придружаващи документи. От обективния факт, че по времето, когато е изпълнявал служебните си задължения по избор на доставчици, са извършени четири доставки на продукти от Фрий Аут България ЕООД, произтича логичният извод, че заявките за тези доставки са направени именно от него въпреки липсващото документиране на хартиен или друг носител. Тъй като контактите са реализирани не чрез служебна, а чрез лична електронна поща, не може да се изисква от административния орган да представи писмени доказателства за това и единствено с липсата им да се обосновава несъставомерност на деянието. С оглед на изложеното е несподелима тезата на съда, че в случая не са налице доказателства за извършено нарушение от И. Р. М. на забраните и ограниченията, регламентирани в ЗПКОНПИ (отм.), съответно ЗПК. След цялостен анализ на относимите обстоятелства във връзка с избора на доставчици поведението му правилно е квалифицирано от органа като такова с наличие на частен интерес за свързано с него лице, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. За съставомерността на деянието по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно чл. 70 от ЗПК, е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ, съответно чл.72 от ЗПК, може да не е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да действа или да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база лични и роднински отношения, а не честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Именно с оглед избягването на подобни съмнения законодателят е въвел забраната такива лица да сключват договори или да извършват други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или на задълженията си по служба. В случая ответникът М., с оглед изпълняваната длъжност, е бил длъжен да се увери, че изборът на доставчици няма да бъде дискредитиран от роднински връзки и независимо от отношенията си с Б. М. - да се отведе от участие в тази дейност и да уведоми органа по назначаване, което не е направил. Изложените фактически и правни съображения водят до извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, включително относно размера на наложената глоба. Не са допуснати поддържаните от ответника оплаквания за съществени процесуални нарушения при постановяването й. Процедурата по установяване конфликта на интереси е проведена при съблюдаване нормите на чл.90, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗПК и Вътрешните правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси в МВР. В протокола от 23.05.2024г за запознаване със събраните в хода на проверката доказателства му е указана възможността да направи възражения и да посочи нови доказателства в 7-дневен срок от получаването на протокола, от която не се е възползвал. Пропускът да бъде уведомен за правото да ползва адвокатска защита не представлява съществен порок, водещ до отмяна на акта само на това основание. Както правилно е посочено в обжалваното съдебно решение, реализирането на това право е обезпечено в пълен обем в хода на съдебното производство. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което подадената жалба от И. Р. М. срещу процесното решение на КПК да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора на касатора се дължат претендираните разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 70лв. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред първата и настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на МВР следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. общо (по 100 лева за всяка инстанция), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 143, ал.3 АПК, приложим на основание чл.236 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,