Решение № 10562 от 13.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2010 г.
ВАСПетчленен състав13.09.2010 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3718/22.03.2010 г., постановено по адм. д. № 15756/2009 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10562 от 13.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Явор Димитров Зартов от гр. София против решение № 3718/22.03.2010 г., постановено по адм. д. № 15756/2009 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Твърденията са за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответникът-Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав при II колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на Явор Димитров Зартов против решение по т. 3 от протокол № 4 от 28.01.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата му за назначаване на длъжността "съдия във Върховния касационен съд". За да постанови този резултат съдът приема, че към датата на подаване на молбата за назначаване във ВКС-17.11.2008 г. жалбоподателят няма качеството на магистрат във ВКС, респективно във ВАС, нито е несменяем. Позовава се на решение от 06.05.1992 г. на Висшия съдебен съвет за освобождаването на Явор Зартов от заеманата магистратска длъжност на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България. Решаващият съд игнорира последващото решение на ВСС от 29.06.2005 г., с което е прогласена нищожност на решението от 06.05.1992 г. на ВСС за освобождаването на Зартов от длъжност "съдия във ВС", като приема в мотивите, че е постановено при липса на материална компетентност на издателя. Развива съображения и в посока на твърденията на касатора за възстановяване на длъжност от момента на влизане в сила на решението от 29.06.2005 г. и след като обсъжда релевантната правна уредба на организацията на съдебната власт към датата на подаване на молбата за назначаване във ВКС и произнасянето на решение, обективирано в протокол № 4 от заседанието на ВСС от 28.01.2009 г., с което му е отхвърлена молбата, тричленният състав мотивира неоснователност на жалбата срещу административния акт. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, подробната и задълбочена аргументация, с която съдът отговаря на оплакванията в жалбата и формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт поради приетата законосъобразност на решението от 06.05.1992 г. на ВСС за освобождаване от длъжност на Зартов на основание § 5 от ПЗР на Конституцията на РБ. Независимо, че не е предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд доколкото на неговата нищожност, като постановено извън установените в Конституцията срокове, се позовава жалбоподателят за да твърди непрекъсваемост на статута си на магистрат, правилен и в съответствие с материалния закон (чл. 129, ал. 1 от Конституцията) е извода за законосъобразно произнесено решение. Висшият съдебен съвет е единственият орган в държавата, на когото в съответствие със специализацията на функциите на държавното управление, са възложени правомощията по определяне на състава на съдебната власт. Тази компетентност му е възложена с чл. 129, ал. 1 от Конституцията. Следователно дори и органът да се произнася след изтичането на визирания в § 13 от Закона за Висшия съдебен съвет (отм.) срок, то това произнасяне е в рамките на конституционно определената му дейност. В този контекст телеологичното тълкуване на нормата на § 5 от Конституцията и § 13 от Закона за Висшия съдебен съвет (отм.) сочи, че конституционният законодател цели преценката за несменяемост и за освобождаването на магистратите да се извършва именно от Висшия съдебен съвет (решение № 9 от 30.09.1994 г. на Конституционния съд по конституционно дело 11/1994 г.). Следователно не е налице изначална липса на компетентност, не е налице произнасяне извън кръга на правата и задълженията, които Съветът има на основата на Конституцията за изпълнение на специализираната му задача в държавното управление. На последно място не е налице и превратно упражняване на власт от ВСС тъй като преследваната цел с решението е съответна на визираната в закона. Неоснователно е и касационното възражение за допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение, които водят до неправилна преценка на фактическата обстановка по делото. При осъществения съдебен контрол на решение по т. 3 от протокол № 4 от 28.01.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата на Явор Зартов за назначаване на длъжността "съдия във Върховния касационен съд" на всички основания по чл. 146 от АПК, тричленният състав потвърждава решението на ВСС с изводи за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. От данните по делото е установено, че на 17.11.2008 г. касаторът подава молба до Висшия съдебен съвет да бъде назначен (преназначен) на съответната длъжност във Върховния съд, считано от 06.05.1992 г. и/или във Върховния касационен съд, считано от 25.07.1994 г. или от определен от органа момент. Искането е основано на решение на ВСС по протокол № 21/29.06.2005 г. с което е обявена нищожността на решение от 06.05.1992 г. на ВСС, обсъдено по-горе. След разглеждане на молбата на заседание от 28.01.2009 г., ВСС я отхвърля с мотиви за пропуснат срок за встъпване в длъжност, считано от 29.06.2005 г. Безспорно към 29.06.2005 г. Върховният съд е ликвидиран като структура в съдебната власт. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. При приемане на тезата, поддържана от касатора, че към този момент по силата на решението на ВСС от 29.06.2005 г. той не загубва качеството си на магистрат във Върховния съд, което му дава право да поиска назначение като "съдия" във Върховния касационен съд, следва да се посочи, че подадената три години по-късно молба -17.11.2008 г. до ВСС освен че поставя остро въпроса за добросъвестността при упражняването на субективното право по § 3, ал. 2 от Закона за съдебната власт (отм.), с който е предвидено съдиите от Върховния съд, ако отговарят на изискванията на закона да се преназначават във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, като се вземе тяхното мнение, а данни за съгласие от страна на Зартов за назначаване в съответния съд няма по делото, тази молба следва да бъде преценена през призмата на действащите разпоредби за съдебната власт. Новият Закон за съдебната власт е обнародван в ДВ, бр. 64 от 07.08.2008 г. и влиза в сила на 11.08.2008 г. В него са регламентирани самостоятелни процедури за заемане на вакантни длъжности в съдебната система чрез конкурс-централизиран конкурс по чл. 176 от ЗСВ и конкурс чрез атестиране по чл. 189 от ЗСВ. Следователно желанието за работа в съдебната система на Явор Зартов, заявено едва на 17.11.2008 г. следва да бъде реализирано само по установения в специалния устройствен закон ред. По тези съображения настоящата инстанция намира, че като отхвърля молбата на касатора за назначаване (преназначаване) на съответната длъжност във ВКС с решение по т. 3 от протокол № 4 от 28.01.2009 г. административният орган постановява законосъобразен административен акт, и жалбата срещу него правилно е отхвърлена с обжалваното съдебно решение. При липсата на касационни основания за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС то следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд петчленен състав