Решение № 6761 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2014 г.
ВАСII отделение20.05.2014 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3009 от 27.11.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3572/2013 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3115/02.09.2013 г. на кмета на община Варна за премахване на част от извършените СМР на строеж: "Ремонт и реконструкция на съществуваща жилищна сграда", находяща се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 54, кв. 445 по плана на 1-ви м. р. ОСЪЖДА Пламен Ненков Колев от гр. Варна да заплати на кмета на община Варна сумата от 150 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6761 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Ненков Колев от гр. Варна против решение № 3009 от 27.11.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3572/2013 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3115/02.09.2013 г. на кмета на община Варна за премахване на част от извършените СМР на строеж: "Ремонт и реконструкция на съществуваща жилищна сграда", находяща се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 54, кв. 445 по плана на 1-ви м. р. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна кметът на община Варна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед в частта й за премахване на част от съществуващата покривна конструкция, изливане на стоманобетонни греди и изграждане на нови стоманобетонни колони, подготовка на кофраж, изграждане на нови колони в избеното помещение и направа на нова греда, за материалноправно законосъобразна, без наличие на основания за отмяната й. За другите описани в заповедта СМР, счетени от съда за текущ ремонт или за неизвършени, тя е отменена с необжалваната част от решението. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, вкл. и от неоспореното заключение на вещото лице, извършването от Пламен Колев на строително монтажни работи по съществуваща едноетажна жилищна сграда, както следва: премахване на част от съществуващата покривна конструкция, като на нейно място е изпълнена нова стоманобетонна плоча, изливане на стоманобетонни греди върху съществуващите тухлени зидове; изграждане на нови стоманобетонни колони; подготовка на кофраж за междуетажна подова конструкция между I и II етаж в полета 2,3 и 4; изграждане на три броя нови колони в избеното помещение; направа на нова греда, върху която ляга новият ограждащ зид в помещение № 5, в резултат на което подхода към избеното помещение е стеснен. Настоящата инстанция споделя извода, че се касае за замяна на част от конструктивни елементи, с което се увеличават носимоспособността, трайността и сеизмичната устойчивост на строежа, поради което правилно първоинстанционният съд квалифицира извършените дейности като "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ. Премахването на разделителни стени и изграждането на нови тухлени стени и зидове, както и ремонтирането на покривната конструкция, представляват засягане на конструкцията на сградата и променят натоварването й, което е преустройство, реконструкция и основен ремонт на съществуващия строеж. Не е спорно, че последните са извършени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което ги квалифицира като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваната част от решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника кмета на община Варна в размер на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,