Решение № 6276 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2018 г.

Решение № 6276 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Компютел" ООД ЕИК ********* срещу Решение № 6184 от 26.10.2018 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. дело № 540/2017 г. по описа на съда. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава нищожност на ревизионния акт, тъй като не е подписан с електронни подписи. По същество счита, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22220516000813-091- 001 г. / 31.08.2016 г., изд. от органи по приходите при ТД на НАП С., в потвърдената му с Решение № 2247/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "0 Д0 П" - С. част, с който на жалбоподателя "Компютел" ООД, гр. С., не е признато право на приспадане па данъчен кредит в размер на 180 703, 16 лв. по фактури издадени от "Марс Електроник" ЕООД. "Парт Експо" ЕООД, , , Корект Дистрибюшън" ЕООД, "Стартелект" ЕООД и "Старс Рекърдс" ЕООД; не е признато право на данъчен кредит в размер па 4417, 64 лв. на основание чл. 70. ал. 1. т. 4 от ЗДДС за закупено гориво и е начислен допълнително ДДС в размер на 1 562, 89 лв. по доставки, за които е прието, че не отговарят на изискванията на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и са с място на изпълнение на територията на страната. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: По отношение възраженията за нищожност на РА е посочено, че делото са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис па ревизиращия екип. По съществото на делото е констатирано, че за предмети на доставките по спорните фактури е записано "по договор". От приложените по делото договори и протоколите е видно, че се касае за доставки и монтаж на ъпгрейди на софтуерни версии за компоненти, възли и модули на комуникационно оборудване, както и услуги по събиране на информация и проучване на ценови условия в определени области в чужбина. При извършените в хода на ревизията насрещни проверки доставчиците не са открити на декларираните адреси. Впоследствие от страна на част от доставчиците са постъпили част от изисканите документи, като копия от процесните фактури, договори и констативни протоколи, както и извлечения от сметки. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са счели, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е мотивиран от неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците и възможността на ревизираното дружество само да извърши фактурираните услуги. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която фактурите на някои от доставчиците са отразени в дневниците за покупки, като са заверени съответните сметки, което според съда има значение за доказване единствено фактурирането на услугите, но не и тяхното реално извършване. В мотивите на обжалваното решение е акцентирано, че представените договори и/или констативни приемо – предавателни протоколи са еднотипни за всички доставчици В обобщение по тези и други мотиви първоинстанционният съд е достигнал. до извода, че фактурираните доставки не са реално извършени и законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА поради недоказване на подписването на ЗВР, РД и РА с квалифициран електронен подпис на ЗВР, РД и РА са издадени под формата на електронни документи и са подписан с електронни подписи от издателите им, РА - съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените от ответника доказателства са достатъчни да се приеме, че тези документи са валидно подписани като електронни документи с квалифицирани електронни подписи. Новата редакция на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ /с ДВ, бр. 85/2017 г. /, при дефинирането на понятията за електронен подпис и електронна удостоверителна услуга препраща към определенията на тези понятия в пряко приложимия Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО/Регламента/. Съгласно съображение 49 от Регламента, с него се установява принципът, че правната сила на електронен подпис не може да бъде оспорена на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис. Т. принцип е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 25 от Регламента. Правната сила на електронните подписи обаче се определя от националното право, с изключение на изискването квалифицираният електронен подпис да има същата сила като саморъчния подпис. С. е повторено и относно правната сила на електронния документ, съгласно съображение 63. Съгласно чл. 3, § 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Параграф 15 на същата разпоредба определя квалифицираното удостоверение за електронен подпис като удостоверение, издадено от доставчик /§ 20 на квалифицирани удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на Приложение I на Регламента. По чл. 25 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. В случая, от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги "Банксервиз" АД /вписан в регистъра на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис, на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията/ и достъпен на адрес: https: //www. b-trust. org/bg, може да се извърши проверка относно наличието за лицата, издали ЗВР, РД и РА на издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис. С. в този регистър е показала, че към датата на ЗВР, РД и РА подписалите ги лица са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис, съдържащи реквизитите по Приложение I от Регламента, включително указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение и идентификационен код. Отделно от това, пред първоинстанционния съд е изслушана експертиза, съгласно което лицата, подписали РА, са притежавали удостоверения за квалифициран електронен подпис, валидни за периода на издаване на РА. Обосновано, при това, съдът е приел, че събраните доказателства са достатъчни да удостоверяват, че към датата на РА издателите му са притежавали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис и РА е надлежно подписан. В същия смисъл и при събиране на същите доказателства е и актуалната съдебна практика на Върховния административен съд- решения, всички от 2018 г., по адм. д. №№ 8641/2017; 11243/17; 14259/17; 811/18; 1815/18; 4669/18; 8864/18; 8460/18; 5152/18; 9539/17; 7617/18; 4207/18; 5224/18; 9294/18 и др. По съществото на спора принципно правилни и съобразени с тълкувателно приложими решения на СЕС са доводите в касационната жалба, че неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците не би могла да бъде самостоятелно основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Същевременно, СЕС нееднократно е подчертавал, че националният съдия е този, който следва да извърши конкретен анализ на събраните доказателства съобразно приложимите национално-процесуални норми и в резултат на същия да прецени установеността на действителното извършване на фактурираната стопанска операция. В случая следва да се подчертае, че представените договори и приемо-предавателни протоколи не могат да се обвържат със спорните фактури, тъй като вписаният в тях предмет не е конкретизиран по начин, който да позволява необходимата съпоставка. Съвсем правилно е посочено от първоинстанционния съд, че се касае за родово определени вещи, които могат да се индивидуализират единствено по серийните им номера, като такова индивидуализиране няма нито във фактурите, нито в протоколите, доколкото там само са посочени техните модели. В този смисъл основателен е крайният извод, че не са налице доказателства за предаването и прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки. От друга страна при безспорно доказаната възможност на ревизирания да извърши фактурираните услуги и невъзможността събраните съпътстващи документи да се обвържат със спорните фактури правилно решаващият състав е счел, че стоките и услугите не са предадени/извършени от техните издатели. Налице са достатъчно данни, мотивиращи заключението, че е налице хипотеза на абсолютна симулация, при която ревизираният не може да не е знаел, че процесните фактури са фиктивни. Тъй като спорните доставки не са реално извършени, то данъкът по тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит за тях. Като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение отказаното право на данъчен кредит за закупено гориво и доставките към "PANDA SECURITY S. L" няма конкретни касационни оплаквания, като след служебна проверка и в тази му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо общо на сумата от 4 400 /четири хиляди и четиристотин/ лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение