Решение № 13408 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2014 г.

Решение № 13408 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ), против Решение № 8105/18.12.2013 г., постановено по а. д. № 9766/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 2879/27.08.2013 г. на изпълнителния директор на АЗ. С последната, на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, на Пенка Стоянова Кьосева от гр. Русе, е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 г.". Недоволен от решението, изпълнителният директор на АЗ го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Кьосева против заповедта му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Пенка Кьосева, чрез представени "Отговор на касационната жалба" и "Молба", постъпили по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените от нея разноски за касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Спорните моменти от нея ще бъдат разгледани по-долу. Твърди се от касатора необоснованост на извода на съда, за допуснато нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Всъщност, така формулирания довод против решението на АССГ е не за необоснованост, а за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като касае правен извод на съда. Той е неоснователен. Видно от доказателствата по делото, дисциплинарното производство против Кьосева е образувано със Заповед № 2162/05.07.2013 г. (л. 33) на директора, връчена на служителката на 09.07.2013 г. С Писмо изх. № 9308/0658 от 05.07.2013 г. (л. 34), също връчено на 09.07.2013 г., изпълнителният директор е поискал от нея писмени обяснения по конкретни факти, установени в доклада на работната група от Централната администрация на АЗ и във връзка с образуваното против нея дисциплинарно производство. Кьосева е изготвила поисканите й писмени обяснения (л. 35) и е изпратила същите в АЗ, където те са заведени с вх. № 9308/0731 на 12.07.2013 г. Впоследствие, с нотариална покана (л. 49) е направен опит да бъде тя уведомена за насрочено на 23.08.2013 г. заседание на Дисциплинарния съвет в АЗ (ДС). В същата има и покана да се яви служителката този ден в кабинета на изпълнителния директор в 13,30 ч., за да бъде изслушана във връзка с дадените от нея писмени обяснения. На посочената дата, Кьосева не се е явила за изслушване при изпълнителния директор. Предвид факта, че не е предоставена възможност за нови писмени обяснения след датата на заседанието на ДС, както и това, че Кьосева не е изслушана от ДС, АССГ е приел, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е била нарушена (стр. 4, абз. последен от решението). Правният извод за неизпълнение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл е правилен и обоснован, но не по посочените от АССГ причини. Съгласно нормата, "...дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения...". Законът не определя момента, когато тези задължения трябва да бъдат изпълнени. Важно е само, обясненията да бъдат поискани от служителя и той да бъде изслушан след като е уведомен, че против него е образувано дисциплинарно производство и преди да му е наложено дисциплинарното наказание. В случая, след издаването и връчването на Заповед № 2162/05.07.2013 г. на директора (с която е образувано дисциплинарното производство), с цитираното Писмо изх. № 9308/0658 от 05.07.2013 г., директорът е поискал писмени обяснения от Кьосева и такива са дадени от нея. Даването на допълнителни обяснения пред ДС не е задължителен елемент от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Липсата на такива не води до незаконосъобразност на заповедта. Не води до този резултат и факта, че на Кьосева не е дадена възможност за нови писмени обяснения, след 12.07.2013 г., защото такива вече са дадени, а изискване за "актуални" такива (т.е. дадени след определен момент или действие), няма. Другото законово условие обаче - изслушването на служителя от дисциплинарно наказващия орган, в казуса не е осъществено. При това неизслушването не е станало по вина на Кьосева, както се твърди в касационната жалба. Нотариалната покана за изслушване (л. 49) е съобщена на съпруга на последната, при отказ от негова страна да я получи (вж. Разписка № 125 на л. 50). В случая изискванията на чл. 46, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, не е изпълнено. Нормата позволява съответното съобщение да бъде връчено освен на адресата и на друго лице (всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, съгл. ал. 2), но само в случаите, когато то е съгласно да го приеме. Въпреки, че се е запознал със съдържанието на нотариалната покана, съпругът на Кьосева не се е съгласил да я приеме и да се подпише за това. Този факт не дава възможност да се приеме, че неявяването на Кьосева на заседанието на ДС и неизслушването й от изпълнителния директор на 23.08.2013 г., е станало по нейна вина. Според цитираната норма на ГПК, тя не е редовно уведомена за поканата за изслушване от директора на тази дата. Последното води до извод за неизпълнение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, с последиците, посочени в ал. 2 от него - "Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител ... съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество". Предвид изложеното, ВАС счита за безпредметно да разглежда останалите касационни доводи изложени в жалбата на изпълнителния директор на АЗ. Съществуването на законово предписание за задължително процесуално поведение от страна на съда, не му позволяват да се занимае с тях. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. По делото е направено искане за присъждане на Кьосева на разноските, направени от нея. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно. Същото следва да се уважи до размер на 335,00 лв., за какъвто размер има представени доказателства - Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2014 г. за оказаната правна помощ - "изготвяне отговор на касационна жалба срещу Решение № 8105/18.12.2013 г. по а. д. № 9766/2013 г. на АССГ". Следва да бъде осъдена АЗ да й заплати посочената сума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение