Решение № 1274 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5232/2007 г.

Решение № 1274 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5232/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Г. Д.-ищец и И. Г. Д. - трето лице-помагач на страната на ищеца, двамата от гр. В., срещу решение от 6.08.2007 г. по гр. д. № 343/2007 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е оставено в сила решение от 5.03.2007 г. по гр. д. № 1779/2005 г. на Великотърновски районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Г. Д. срещу А. Д. А. и Й. Т. А., двамата от гр. В., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Ответниците по жалбата А. Д. А. и Й. Т. А. оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от П. Г. Д. срещу А. Д. А. и Й. Т. А. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху имот пл. № 6403 по КП на гр. В. от 1999 г. с площ от 1000 кв. м. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за недоказана активната легитимация на ищеца поради това, че ответниците са доказали, че са придобили по давност собствеността на имота. Решението е неправилно. Съдът е сезиран с иск за ревандикация, предявен от П. Г. Д. по отношение на имот пл. № 6403 по действащия кадастрален план на гр. В. от 1999 г. с площ от 1000 кв. м. Ищецът е поддържал, че правото му на собственост върху имота произтича за 1/2 ид. част от имота от договор за покупко-продажба, материализиран в н.а. № 103/1952 г., сключен от баща му от името и за сметка на него-ищеца П. Д. и брат му И. Д. и от наследствено правоприемство по отношение на 1/2 ид. част от имота, придобит по давност от баща му Г. Д., който се е снабдил с констативен н.а. № 171/1969 г. Ответниците по иска А. Д. А. и Й. Т. А. са оспорвали активната легитимация на ищеца, като самите те претендират, че са собственици на имота, придобит по давностно владение. Установено е, че с н.а. № 103/1952 г. Гено П. Д. закупува от името и за сметка на синовете си П. и И. Д. 1/2 ид. част от нива от 4,5 дка в м. "Д" с описани граници в н.а. № 103/1952 г., а останалата 1/2 ид. част от имота Г придобива по давност - н.а. № 171/1969 г. През 1981 г. Гуно Д. предава на А. и Й. Д. владението на реална част от имота с площ от около 1000 кв. м., по силата на сключен между тях писмен договор за покупко-продажба, при сключването на който Д. са му заплатили уговорената цена. Тази част представлява процесния имот пл. № 6403 по действащия план на града от 1999 г., с площ от 970 кв. м. Дамянови са владели мястото непрекъснато. Снабдили са се с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1993 г. Гено Д. е починал през 1984 г. и е оставил за законни наследници синовете си П. и И. Д. и съпруга С, починала на 25.07.1990 г. и оставила за законни наследници синовете си П. и И. Д.. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза мястото не е включвано в ТКЗС и е имало селищен характер. Поради това, че имотът е имал селищен характер правилно е прието от въззивния съд, че намира приложение разпоредбата на чл. 29 от ЗСГ, отменена с ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г., което е било пречка до 17.04.1990 г. имотът да бъде придобит по давност от ответниците. За недвижими имоти по чл. 15 от ЗСГ, за които се прилага ЗРПВПВННИ, какъвто е и процесният имот, имащ селищен характер и намиращ с в окръжен град, не тече давност от датата на влизане в сила на ЗСГ от 30.03.1973 г. до отмяната на чл. 29 от ЗСГ. Тези имоти не са могли да бъдат придобивани по давност, поради което правилно е прието, че упражняваното владение през периода, в който забраната съществува, е ирелевантно за придобиване на имота от Д. по давност. Законът за собствеността на гражданите изключва действието на придобивната давност по отношение на посочените в него имоти - те са извадени от гражданския оборот. Когато имотът е бил изключен от гражданския оборот при започване на владението от несобственик, а в последствие това ограничение е отменено, и ако след това владението от несобственика продължи, той може да придобие имота по давност. Началният момент на давностният период в този случай ще се отнесе не към започване на владението, а към деня, който следва отмяната на ограничителния режим за придобиване на тези имоти по давност. Относно установяването на владението въззивният съд е приел, че това е настъпило с предаването му от Г. Д. с оглед на сключения между него и Д.предварителен договор за покупко-продажба през 1981 г. Изводът за придобиване на владението на имота въз основа на предварителния договор съдът е направил в нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188 от ГПК (отм.) - не е обсъдил в съвкупност твърденията на ищеца, доводите на ответника и доказателствата по делото. Не са обсъдени доводите на ищеца и доказателствата, че имотът е бил съсобствен. Не е изяснено от въззивния съд при сключване на предварителния договор кои са съсобствениците на имота, кой е предал владението на имота и знаели ли са останалите съсобственици, че се предава владението. Отмяната на чл. 29 от ЗСГ заварва същите съсобственици на имота, поради което въззивният съд е следвало, но не изяснил режима на съсобственост на имота и с оглед на съсобствеността върху имота да изложи съображенията си дали по делото е установено активното упражняване на господство - активно стопанисване на имота с намерения за своене. С оглед на допуснатото нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивният ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение