Решение № 13534 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2012 г.

Решение № 13534 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 149 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 177/2011 г. по описа на Административен съд - Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Биоелит" ЕООД, гр. Търговище в депозирано по делото отговор и изложени в о. з. становища на пълномощниците си адв. Олена Шишкова и Деница Трендафилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "Биоелит" ЕООД, гр. Търговище, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3736 от 14.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за кампания 2009 г. сума в размер общо на 105 409,30 лв., от които 1100 988 лв. по СЕПП, 13 011,94 лв. по НР-1 Планински райони, 37 979,46 лв. по НДП и 6845,30 лв. по НР 2-Други, във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/290709/41388. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганата площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, основание за отмяна по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените мотиви в административния акт за редукция на извършеното плащане са установени впоследствие данни относно допустим слой площи за подпомагане по СЕПП чрез три кръстосани проверки. Съдът приема, че административният орган не е спазил административно-производствените правила по чл. 24, т. 2 и чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. за установяване на фактите относно верността на установените несъответствия и причините, довели до тези несъответствия. Нарушен е чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като погрешните действия на националния орган по прилагане на схемите за директно подпомагане и липсата на недобросъвестно поведение от бенефициента не обосновават намаление и изключване на помощите. Решението е правилно. Постановено е в резултат на подробна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда за процесуалната и материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от заместник-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", с който на ответника по касация е определено публично държавна вземане в конкретния размер. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Освен това административният орган има задължение по чл. 35 от АПК да издаде акта след изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая и след обсъждане на възражението и обясненията на заинтересованите граждани и организации. Фактическите основания в акта за установяване на публично държавно вземане са за недължимо изплащане на суми поради заявени недопустими за подпомагане площи. Относно посочените в мотивите извършени кръстосани проверки, с които са установени недопустими площи за подпомагане, административният орган не е изложил конкретни факти - за какви части от заявените площи са извършени, какво точно е установено по отношение на жалбоподателя. От мотивите към акта не става ясно нито за какви площи са извършени специализирани анализи, нито какви точно са резултатите от проверките. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с следващо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. От извършени допълнителни специализирани анализи и проверки за коректността на слоя "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", отразени при втори Допустим слой и предаден в ДФ "Земеделие", са установени факти, послужили като основание за изключване на площи от подпомагане. Но към АУПДВ липсват конкретни мотиви в този смисъл. Намаляването на допустимите площи за подпомагане е в резултат на извършените кръстосани проверки за кампания 2009 г. през м. 11.2009 г. и м. 12.2009 г., и установената разлика при специализираните анализи и проверки на коректността на слоя "площи допустими за подпомагане", а не се дължи на разликата в измерванията или некоректно подадени данни от бенефициента. Следователно липсва недобросъвестно поведение на бенефициента. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. на оторизираната субсидия по СЕПП и др. е извършено на 22.03.2010 г., видно от представеното по делото извлечение от СЕБРА /л. 43 по делото/, а решението за възстановяване на сумите е издадено на 14.04.2011 г., и съобщено на заявителя на 26.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила кооперацията, не е в резултат на недобросъвестното й поведение решението на съда е законосъобразно. С оглед изхода на спора и направеното искане и при липса на възражение за прекомерност на размера, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на "Биоелит" ЕООД, гр. Търговище направените в касационната инстанция и надлежно доказани /договор за правна защита и съдействие, серия А № 0326099 от 16.10.2012 г./ разноски в размер на 3000 /три хиляди/ лева заплатено адвокатство възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК