Решение № 6836 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2017 г.

Решение № 6836 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Арес-87" ЕООД срещу решение № 160 от 26.05.2017 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. № 563/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02-140-2600/3211 от 28.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта, с която е отказано оторизиране на суми по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 15 144.23 лева и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" (НР1) в размер на 12 756.51 лева. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган в предписаната форма. Като неоснователен е преценен доводът на оспорващата страна за немотивираност на административния акт, което съставлявало нарушение на изискването за форма, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По този довод съдът е приел, че в таблиците - част от съдържанието на уведомителното писмо, са описани всички парцели по отношение на които е установена нередност, а в описателната част са посочени правните основания за изключване по отделните колони. Обективирана по този начин волята на административния орган включва посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановения отказ. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След извършена преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че за разрешаване на спора във връзка с установените двойно заявени площи, административния орган е изпълнил процедурата регламентирана в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е съобразено с приложимия материален закон. По тези възражения, съдът е приел, че съобразно препращащата норма на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Така изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено (СЕПП), площите са по-големи от реално ползваните от заявителя (НР1), ако са попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". За процесните 23 БЗС-та, административният орган е отказал подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съответно чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., както и на основание 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП (СЕПП), съответно във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (НР1). Всички цитирани разпоредби са относими към мерки по СЕПП и НР1 и съдържат именно посочените основания за отказ от оторизиране на суми. Изводът на съда за материална законосъобразност на оспореното уведомително писмо е направен и след преценка на приети в производството експертизи, които по безспорен начин установяват, че за част от заявените парцели, при извършената административна проверка, е установено заявяване от повече от един бенефициент. Съдът е приел, че установената като недопустима за подпомагане площ, не само според административния орган, но и според вещите лица е в общ размер на 9.98 ха за СЕПП и НР1 за кампания 2014, отнася се именно до посочените в уведомителното писмо БЗС-та, като включва неотстранени застъпвания с площи, заявени от други бенефициенти. Проверката на вещите лица е базирана на същите документи, които е взел предвид и административният орган при отказа му да предостави финансова помощ, като не се установяват различни факти от тези установени в хода на административното производство. Процентното съотношение на наддекларираната площ към установената надвишава 20%, а именно 24.74 %. При преценка на тези доказателства, съдът е приел, че изводът за недопустимост, направен от административния орган не е опроверган в производството по оспорване и на това основание е потвърдил уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията и доводите на оспорващата страна. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че уведомителното писмо съдържа както фактическа, така и правни основания за издаването му, поради което не е налице релевираното основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, поради нарушаване на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Константната съдебна практика приема, че фактическите основания в уведомителните писма се извеждат от данните отразени в отделните колони на таблиците, неразделна част от съдържанието на акта по всяка от заявените мерки. За всяка от колоните, в обяснителната част, е посочено основанието за изключване, поради което от съдържанието на акта се извеждат както фактическите, така и правните основания. В случая фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо се извеждат и от приложените доказателства във връзка с проведената процедура за отстраняване на заявени парцели или части от парцели от повече от един бенефициент. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при провеждане на процедурата за отстраняване на констатираното при административната проверка застъпване, административния орган не е съобразил представените от конкуриращите бенефициенти доказателства, удостоверяващи правата им по отношение на двойно заявените площи, поради което неправилно по отношение на процедираните 23 парцела - изцяло или от части, не е разрешил в негова полза застъпването. По тези доводи следва да се отбележи, че в административното производство не може да се разрешава спор за материално право, в какъвто смисъл са част от възраженията на оспорващата страна. В това производство не може да се оспорва заповед за одобряване на проект за разпределение на имотите по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно доброволно споразумение за създаване на масиви за ползване. Ако оспорващата страна счита, че при провеждане на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ са били засегнати негови права е имал възможност да оспори тези заповеди, каквато възможност изрично е посочена в приложените заповеди № 146 от 07.10.2013 г. и № 153 от 07.10.2013 г., издадени от директора на ОД "Земеделие" П.. При възникналия спор административния орган е провел процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и след извършен анализ на представените доказателства, удостоверяващи правата на конкуриращите бенефициенти, за част от парцелите или части от парцели, е разрешил застъпването в полза на оспорващата страна. По отношение на недопустимите парцели или части от парцели, анализа на представените доказателства, удостоверяващи правото на ползване, е наложил извод, че застъпването следва да бъде разрешено в полза на конкуриращия бенефициент. Изводите на административния орган в пълна степен са потвърдени и от приетите по делото съдебно-технически експертизи. В хода на производството по оспорване касационният жалбоподател не е оспорил приетите заключения в тази част, поради което обосновано решаващият съд е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при новото разглеждане на делото не са съобразени дадените указания в отменителното решение, постановено от състав на Върховния административен съд. В изпълнение на дадените указания, съдът е поставил задача на назначената експертиза. Съобразно приетото заключение заявените парцели, по отношение на които е установено двойно заявяване, не са идентични с физическите блокове, а са част от ФБ. Допустимата за подпомагане площ се отнася за отделните парцели, съответно БЗС, а не за физическите блокове. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило извод, че при издаване на уведомително писмо, преценката за допустимост не се извършва по отношение на физически блок, а по отношение на заявени парцели, съответно БЗС. О. на физическите блокове е дейност, която се извършва от общинските служби по земеделие и служи за основа, на която всяка година Министерството на земеделието, храните и горите извършва актуализация на СИЗП, като одобрява специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". С оглед приетото заключение, в изпълнение на дадените указания, преценката за законосъобразност е извършена по отношение на заявените парцели, съответно БЗС, а не по отношение на физическите блокове, тъй като те са неотносими към установената нередност. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че бенефициента П. Ш. е представил таблица на установените застъпвания, от която не може да се направи еднозначен извод кои от посочените парцели потвърждава и за кои е налице отказ. От представената по делото таблица може да се направи еднозначен извод кои от застъпените парцели са потвърдени от този бенефициент, тъй като само за потвърдените парцели са представени документи удостоверяващи право на ползване. Противно на твърденията на касационния жалбоподател тези документи са приложени към декларацията за изясняване на принадлежността на площите, декларирани от повече от един земеделски стопанин. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение