Решение № 3505 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2017 г.

Решение № 3505 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 239 АПК. Образувано е по искане на Комисията за защита на конкуренцията за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила определение № 11925/07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 12190/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено определение № 2864 от 19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 5142 по описа за 2016 г. на Административен съд-София-град и вместо него е постановено друго, с кето е оставено без уважение искане изх. № ИЗР-625 от 18.05.2016 г. на Председателя на КЗК да бъде разрешено извършване на проверка на място от служители на КЗК на [фирма]. В проведеното съдебно заседание молителят се представлява от юрк. Ботева, надлежно упълномощена, която поддържа искането за отмяна. Счита, че съдът е провел един формален процес и е постановил едно формално решение, като се е произнесъл по една просрочена с 5 месеца частна жалба и при дословното цитиране на неприложимото в случая определение № 7548/2016 г. на ВАС. По тази причина счита, че е постановен един формален акт, доколкото по никакъв начин не са обсъдени и не са изложени относими мотиви по становищата на страните, по истинските факти по делото и по приложимото право, като в нарушение на съответните правила КЗК е лишена от възможността да участва по делото. Излага твърдения, че изхода по делото е съществен за обществения интерес, за конкурентната пазарна среда и благосъстоянието на всеки един от нас като потребител. Поддържа подробната аргументацията в искането за отмяна с надлежно цитирана практика, включително по отношение на това, че чл. 239, т. 5 от АПК може да се разглежда като национален механизъм за защита срещу нарушаване на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - [фирма], [населено място], представлявана от адвокат Петров, надлежно упълномощен, оспорва искането за отмяна като неоснователно по изложени съображения в постъпило на 08.02.2017 г. възражение от [фирма]. В съдебно заседание процесуалният представител излага допълнителни съображения, че не са налице основанията нито на т. 5, нито на т. 6, като отделно посочва, че КЗК няма правен интерес от отмяната на този акт, тъй като производството по чл. 50 и чл. 51 ЗЗК е отменително, поради което фактът, че е отхвърлено едно от исканията на председателя не препятства по никакъв начин възможността да бъде поискано отново ново разрешение за проверка на място. Всъщност, такова искане е било направено още в началото на месец февруари, поради което настоящето производство се явява абсолютно безпредметно. Искането за отмяна, постъпило във ВАС на 16.01.2017 г. е в срок, по отношение на акт, който е окончателен и е влязъл в сила, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Производството по реда на чл. 50 ЗЗК се е развило пред първоинстанционния съд - Административен съд София-град по подадено от председателя на КЗК искане за издаване разрешение за извършване на проверка на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. С отделни определения, първоинстанционният съд е разрешил КЗК да извърши исканите проверки. Определение № 2864/19.05.2016 г. по адм. д. № 5142/2016 г. на АССГ, с което се засягат правата на [фирма] е отменено с определение № 11925/07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 12190/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, и вместо него е постановено друго, с кето е оставено без уважение искане изх. № ИЗР-625 от 18.05.2016 г. на Председателя на КЗК да бъде разрешено извършване на проверка на място от служители на КЗК на [фирма]. Производството пред Върховния административен съд, осмо отделение, се е развило по частна жалба, подадена от [фирма] на 20.10.2016 г., по която на 31.10.2016 г. е образувано адм. д. №№ 12190/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Производството е частно и се развива в закрито заседание, без призоваване на страните, като определението е постановено на 07.11.2016 г. от тричленния състав на ВАС, т. е. в законоустановения срок и поддържаните от КЗК твърдения, че съдът "се е произнесъл по една просрочена с 5 месеца частна жалба" не отговарят на истината и са твърдения неправилни и напълно несъответстващи на данните по делото, което налага извод, че са поддържани с цел злепоставяне на съдебния състав, постановил процесния съдебен акт. Именно разглеждането на делото в закрито съдебно заседание е посочено като основание за исканата отмяна, по чл. 239, т. 5 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице посочените хипотези. Правилно съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание, като за него липсва задължение за насрочване на делото по частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като е обжалвано определение постановено в производството пред АССГ, развило се по реда на чл. 50 ЗЗК също в закрито заседание. Приложимият ред за обжалване на определението на АССГ е регламентиран в глава тринадесета - чл. 229 и сл. от АПК. Съгласно приложимата норма на чл. 234, ал. 1 от АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго, т. е. разглеждането на жалбите в открито съдебно заседание е изключение от общия ред, като преценката за това е право на съда, а не е негово задължение. В случая съдът е преценил, че не са налице основания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. С посоченото не е осъществено нарушение на процесуалните правила, в резултат на което страната неправомерно да е била лишена от възможността да участва в делото и не са нарушени нейните права. В останалата част, искането за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на определението на ВАС по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а не съставляват отменителни основания по чл. 239 от АПК. По реда на извънредното производство по чл. 237 от АПК не могат да бъдат разглеждани касационни отменителни основания. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна на предявеното основание по чл. 239, т. 5 АПК и следва да бъде оставена без уважение. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав