Решение № 7998 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2011 г.

Решение № 7998 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Агенция "Митници" - митница "Аерогара" София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на решение № 35 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 4138/2008 г. на административен съд - София град, оставено в сила с решение № 15960 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 9389/2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Прави доводи за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, както и за наличие на друго влязло в сила решение, с което спорът е разрешен по противоположен начин. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 220 от ЗМ. Образувано е по жалба от "Руел 2000" ООД против решение № 153 от 6.03.2008 г. на началника на митницата, с което на дружеството са определени нови тарифни номера, различни от посочените в митническите декларации за внасяните стоки. По жалбата е образувано адм. дело № 4138/2008 г., приключило с решение № 35 от 13.05.2009 г. С него актът на административния орган е отменен, като незаконосъобразен. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от агенцията, по която е образувано адм. дело № 9389/2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение. По него е постановено решение № 15960 от 22.12.2009 г., с което обжалваният акт на първоинстанционния съд е оставен в сила. За да обоснове искането си по чл. 239, т. 1 от АПК страната посочва, че при събиране на доказателства по адм. дело № 4998/2010 г. по описа на ВАС, във връзка със съдебно заседание на 5.10.2010 г., е била уведомена от юрк. Невяна Йоцова от ЦМУ за наличието на обвързваща тарифна информация (ОТИ) BG/2008/000065 за продукта мултивитамини "Спектрум Вите", съгласно която продукта следва да бъде класиран в позиция 300450. Според чл. 22 и сл. от ЗМ тази информация е задължителна за своя титуляр. Молителят намира, че това са обстоятелства и доказателства от съществено значение и за настоящия спор, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посоченото доказателство - ОТИ BG/2008/000065 има характера на новооткрит документ, удостоверяващ факти, осъществили се преди влизането в сила на решенията, предмет на искането за отмяна. Този документ обаче не е ново доказателство, с което страната да не е могла да се снабди. Съдържанието му е такова, че не би съществувала каквато и да било пречка да се представи по време на висящността на спора пред двете съдебни инстанции при проявена активност от страна на настоящия молител. Негово процесуално задължение е било да попълни доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които е считал, че са в подкрепа на претенцията му. Същият следва да понесе неблагоприятните последици от неизгодното решение, тъй като отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. За да обоснове искането си за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК страната се позовава на решение № 13700 от 16.11.2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 4998/2010 г. С него е отменено решение № 6 от 26.02.2010 г. по адм. дело № 18/2009 г. на административен съд - София град и по същество е отхвърлена жалбата на "Руел 2000" ООД против решение № 615 от 17.10.2008 г. на началника на Митница - Аерогара София. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна, предявено на основание чл. 239, т. 4 от АПК за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви са различни административни актове - решение № 615 от 17.10.2008 г. и решение № 153 от 6.03.2008 г. на началника на митница Аерогара София. При обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и ТР № 6/25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на съдиите на ВАС. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски, ще следва молителя да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Искането за отмяна е без конкретно определен материален интерес. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,