Решение № 5229 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13123/2014 г.

Решение № 5229 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13123/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. и от Р. П. Ц. срещу Решение № 347/05.08.2014 г., постановено по адм. дело № 46/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т. С обжалваното решение, Административен съд - В. Т. е отменил Ревизионен акт № 041301530/17.09.2013 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 578/16.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, само в частта, в която на Р. П. Ц. са установени задължения за данък по чл. чл. 48 от ЗДДФЛ в размери над следните: за 2007 г. в размер над 1 393,17 лева и съответната лихва за него над 852,96 лева и за 2011 г. в размер над 1 112,19 лева и съответната лихва за него над 157,40 лева, както и за задълженията за ЗОВ (ДОО, ДЗПО и ЗО) за целия ревизиран период, отхвърлил жалбата в останалата и част и присъдил на страните разноски, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за данък по чл. чл. 48 от ЗДДФЛ в размери над следните: за 2007 г. в размер над 1 393,17 лева и съответната лихва за него над 852,96 лева и за 2011 г. в размер над 1 112,19 лева и съответната лихва за него над 157,40 лева, както и за задълженията за ЗОВ (ДОО, ДЗПО и ЗО) за целия ревизиран период от 2007 г. до 2011 г., ведно със съответните лихви, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Р. П. Ц. срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът - Р. П. Ц. оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил Ревизионен акт (РА) № 041301530 от 17.09.2013 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 578/16.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на Р. П. Ц. за периода 2007 г. - 2011 г. са определени следните задължения: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 7 538,29 лева и лихви върху него в размер на 2 997,40 лева; вноски за ДОО в размер на 11 047,35 лева и лихви - 7 977,73 лева; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 3 811,66 лева и лихви - 2 584,65 лева; вноски за ЗО в размер на 5 374,43 лева и лихви - 1 972,80 лева Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатации на органите по приходите, че при извършена съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на ревизираното лице, в размери, както следва: за 2007 г. - превишение - 12 297,30 лв., за 2008 г. - 35 125,90 лв., за 2009 г. - 14 155,14 лв., за 2010 г. - 13 254,44 лв. и за 2011 г. -15 357,03 лв. Въз основа на събраните доказателства, органът по приходите е приел нулево начално салдо на 01.01.2007 г. При направената съпоставка по отделни години като приходи са взети данните за получени работни заплати по трудово-правоотношение, изтеглени суми в брой от банкови сметки, приход от продажба на земеделска земя, а като разходи са взети предвид: покупка на товарен автомобил, месечни вноски за лизингов лек автомобил, потребителски разходи - разходи за издръжка и живот на жалбоподателя по статистически данни. С решението си, АС - В. Т. е отменил РА, само в частта на установените задължения за данък по чл. чл. 48 от ЗДДФЛ в размери над следните: за 2007 г. в размер над 1 393,17 лева и съответната лихва за него над 852,96 лева и за 2011 г. в размер над 1 112,19 лева и съответната лихва за него над 157,40 лева, както и за задълженията за ЗОВ (ДОО, ДЗПО и ЗО) за целия ревизиран и отхвърлил жалбата на Р. П. Ц. срещу РА, в останалата му част, с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, съдът е възприел установената в ревизионното производство фактическа обстановка, изложил е конкретни мотиви, поради които приема за неоснователно твърдението на ревизираното лице за наличие на парични средства в размер на 70 000 лева към 01.01.2007 г., и варианта от приетото по делото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което кредитира с доверие. Приел е, че правилно приходната администрация не е включила в началното салдо сумата от 70 000 лева, за която ревизираното лице е твърдяло, че е получена по дарение от родителите му през 2006 г., тъй като не се доказало предаване на сумата и възможността на родителите да я предоставят. В тази насока, съдът е обсъдил представената декларация от П. А. Ц. - баща на ревизираното лице, за направено дарение на сумата от 70 000 лева през 2006 г. на Р. П. Ц., придобита от родителите от спестявания от трудова дейност, поради което приел, че не може да се счита за доказано получаването на сумата и възможността на родителите да я дарят, поради липсата на доказателства за наличие на такива спестявания. Обсъдил е и събраните по делото гласните доказателства на свидетелите М. Н. и К. Н., но като отчел, че същите не са присъствали на предаването на сумата, а знаели този факт от самото ревизирано лице, а св. Ненов дори не знаел точния размер на дарението, приел, че показанията им също не доказват получаване на сумата по дарение, нито датата и месеца на получаването и. По изложените съображения, АС - В. Т. е приел, че твърденията на ревизираното лице, че е разполагало с по-висок размер на парични средства от приетото за установена в ревизионното производство нулево начално салдо е останало недоказано. Съдът е кредитирал с доверие ССчЕ във варианта, в който като разходи за издръжка се приемат статистическите такива за паричен разход за едно лице - т. е. втория подвариант на вариант № 2 от ССчЕ (л. 70 и сл. от делото), която приема нулево начално салдо, приходите и разходите на лицето както са установени от РА, но на годишна база, и констатира превишение на разходите над доходите, както следва: за 2007 г. - 12 157,38 лева, за 2008 г. - 35 308,86 лева, за 2009 г. - 14 067,06 лева, за 2010 г. - 13 180,40 лева и за 2011 г. - 14 989,09 лева. По тези съображения, съдът е обосновал изводи за наличието на недостиг при паричните средства на ревизираното лице, съответно за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, съответно за правилно провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Също така, въз основа на кредитираното с доверие заключение по ССчЕ по коментирания втория подвариант на вариант № 2, съдът е отменил РА, само в частта на установените задължения за данък по чл. чл. 48 от ЗДДФЛ в размери над следните: за 2007 г. в размер над 1 393,17 лева и съответната лихва за него над 852,96 лева и за 2011 г. в размер над 1 112,19 лева и съответната лихва за него над 157,40 лева. Наред с това, АС - В. Т. е приел, че неправилно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК по отношение на задълженията за ЗОВ за периода на 2007 г. - 2011 г., поради което отменил РА в тази му част. Решението е правилно. По жалбата на Р. П. Ц.: Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционния съд е приел, че твърденията на ревизираното лице, че е разполагало с по-висок размер на парични средства от приетото за установено в ревизионното производство нулево начално салдо към 01.01.2007 г. са останали недоказани. Правилно съдът е приел, че в началното салдо не следва да бъде включена сумата от 70 000 лева, получена по дарение от родителите на ревизираното лице, тъй като не е доказано фактическото предаване на такава сума и възможността на дарителите да я предоставят. Обосновани са изводите на съда, че само въз основа на декларацията, подписана от бащата на ревизираното лице за надаряване на сина му със сумата от 70 000 лева през 2006 г. не може да се приеме за доказано предаването на сумата, конкретната дата на предаването и, както на възможността на родителите на ревизираното лице да я предадат. Обосновани са изводите на съда, че релевантният за делото факт на предаване на сумата не се доказва и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите нямат преки впечатления и не са присъствали на предаване на суми. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че правилно по делото е разрешен спорният въпрос за размера на началното салдо към 01.01.2007 г. на ревизираното лице и правилността при определянето на паричните потоци на задълженото лице за периода 2007 г. - 2011 г. Правилно е разрешен и въпроса за наличието на превишения на паричните разходи над получените приходи за данъчните периоди 2007 г. - 2011 г. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Р. П. Ц. е неоснователна, а решението на АС - В. Т., в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" - велико Търново при ЦУ на НАП: Неоснователно е възражението в касационната жалба срещу решението в частта, с която е отменен РА, в частта на установени задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. над 1 393,17 лева и съответната лихва над 852,96 лева и за 2011 г. в размер над 1 112,19 лева и съответната лихва над 157,40 лева. В съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите не е взел предвид, че ЗДДФЛ предвижда облагането на доходите да се извършва на годишна база. Независимо, че облагането се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, изчисляването на данъка следва да се извърши в съответствие с материалния закон, в който е предвиден. Съгласно чл. 48 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. След като ЗДДФЛ регламентира размерът на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ да се определя за календарната година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органите по приходите са приели, че към определена дата е налице отрицателна величина, формирана от направените разходи до тази дата и съобразяване на доходите му до този момент, която сума са следва да е такава с неустановен произход, като не са съобразили извършените разходи и получени доходи към края на ревизирания период - 31-во число на м. 12 за съответната година, т. е. не са съобразили извършените разходи и получени доходи за цялата календарна година. С оглед гореизложеното, като е отменил РА, в частта на установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. над 1 393,17 лева и съответната лихва над 852,96 лева и за 2011 г. в размер над 1 112,19 лева и съответната лихва над 157,40 лева, съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба срещу решението в частта, с която е отменен РА, в частта на установени задължения за ЗОВ за периода 2007 г. - 2011 г. Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК спрямо данъчни периоди преди влизането й в сила - 15.02.2011 г. са в съответствие с приетото от ОСК на ВАС Решение по Тълкувателно дело № 3/2015 г. Като е приел, че в частта на определените задължения за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване за периодите 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., и 2011 г. РА е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационните жалби пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,