Решение № 109 от 4.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 85/2012 г.

Решение № 109 от 4.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 85/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Защитникът на подсъдимия Д. Ж. е подал и от свое име касационна жалба срещу новата, осъдителна присъда спрямо подзащитния му, която Софийският апелативен съд издал, отменяйки преди това по въззивен протест оправдателната присъда на Софийския градски съд. И двете присъди са по обвинението за извършено престъпление по чл. 249, ал. 2, във връзка с чл. 25 НК: че продължавано от 5 март до 11 април 2007 г., чрез 24 деяния е използувал български платежен инструмент (кредитна карта, издадена от Банка ДСК) и е изтеглил без да има покритие за сумата, общо 8900 лв. Оправдателната присъда е от 22 юни 2011 г. по нохд 4224/10 г., а осъдителната - 34 от 16 ноември с.г. по внохд 883/11 г., и с нея на Ж. е наложено наказание 1 г. и 6 м. лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 3 - годишен изпитателен срок и 8000 лв. глоба. В първоначално подадената касационна жалба се съдържа само позоваване на основанията по чл. 348 НПК, а в допълнението към нея по реда на чл. 351, ал. 3 НПК са посочени аргументите, които подателите й са сметнали за относими към тях; поискано е обаче единствено отмяна на обжалваната въззивна присъда и оправдаването на Ж. още в тази инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС с уточнението, че между подсъдимия и банката е налице всъщност един гражданскоправен спор. Прокурорът пред ВКС е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила. Гражданскоправен спор между подсъдимия и банката е, разбира се, възникнал, но по повод на деяния, които правилно са квалифицирани и като продължавано престъпление по чл. 249, ал. 2 НК. Неговата обективна страна не отрича всъщност и самият подсъдим, а и не би могъл, след като доказателствата за теглената без покритие сума са безспорни. Спорна е според жалбоподателя субективната страна на 24-те деяния, чрез които е осъществено инкриминираното изтегляне на общо 8900 лв. Умисълът му обаче се отрича голословно, каквото, впрочем, е отричането и на казаното от свидетелката Т. Петрова-С. в предходните съдебни инстанции в смисъл, че Ж. се е възползвал от недостатъците в дейността на банката, въпреки съзнанието си за изчерпаното покритие по сметката на кредитната карта. Липсата на умисъл е потърсена неуместно и в скромното по размер погасяване на част от дължимото към банката (още по-скромно-преди водените разговори за доброволно уреждане на задължението): колкото и да е погасеното, то не увеличава покритието. Неубедително е, накрая, посочените обстоятелства да бъдат изтъкнати като подкрепящи всички отменителни основания по чл. 349 НПК-понеже засягат доказаността на обвинението, а тя поначало е предмет на процесуални правила, неоснователността на касационната жалба се дължи тъкмо на липсата на същественото нарушение на такива правила по смисъла на ал. 1, т. 2 от цитираната разпоредба. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС- I н. о.