Решение № 6204 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Х. В. Х., чрез процесуален представител адв. Иванова срещу решение 8077 от 30.12.2022 г. по адм. дело 9089/2020 г. на Административен съд София град/АССГ/. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , неправилно приложение на материалния закон и необосновано касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Я. Енев, оперативен работник при 05 РУ -СДВР , чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Х. В. Х. против разпореждане от 25.08. 2020г., издадено от оперативен работник- инспектор при О5 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ , за предаване на лек автомобил , марка Порше, модел 911, с ДКН [рег. номер], обявен за издирване в системата ШИС 2 , от Италия. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. На 25. 06. 2020г. 05 РУ-СДВР е уведомено от ДОМОС -за обявено от Република Италия издирване на лек автомобил марка ПОРШЕ , модел 911, с номер на рама WP0Z ZZ91ZCS102901, към момента с ДКН [рег. номер] , обявена с Шенгенски идентификатор ITL0CS07AKSQJNT000002/ 10 01.2020г. , с искане за съдействие установено и временно иззето издирваното МПС и надлежно уведомяване за това. На 06. 07. 2020 г. в 05 РУ СДВР е получено писмо от отдел СИРЕНЕ при ДОМОС към МВР , с горепосочената информация. При извършена справка е установено, че автомобилът е регистриран на лицето А. Х.В., постоянно пребиваващ в Република България , с посочен адрес в гр. София. На 25. 08. 2020 г. е издадено оспореното пред АССГ разпореждане от Я. Енев, на длъжност оперативен работник при 05 РУ СДВР, с което на основание чл. 64,ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с преписка с рег. 4332р-31770/ 20г., касаеща предаване на лекият автомобил, издирван по ШИЗ, е разпоредено на жалбоподателят пред първоинстанционния съд да предаде на органите на МВР лек автомобил марка ПОРШЕ , модел 911, с номер на рама WP0Z ZZ91ZCS102901, с ДКН [рег. номер] , обявена с Шенгенски идентификатор ITL0CS07AKSQJNT000002/ 10 01.2020г При тези фактически обстоятелства, подробно описани в обжалваното решение и след като е обсъдил приложимата нормативна уредба , дадена в чл.84 ЗМВР и относима съдебна практика на Съда на ЕС, административният съд правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на издаденото разпореждане . Правилно и обосновано съдът е посочил, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Основанието за започване на производство по чл. 84 ЗМВР за изземване на вещта по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР и предаване на правоимащото лице от държавата - членка, е постъпил сигнал в ШИС. В Шенгенската информационна система се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при надлежно получаване на сигнал с направено искане за издирване автомобила, с цел неговото изземване българската държава , чрез нейните органи/ в случая полицията/ действа при обвързана компетентност и е длъжна да изиска доброволно предаване на автомобилът/чл. 84,ал.2 ЗМВР/ , респективно при отказ същия да бъде доброволно предаден- същия се изземва от полицейския орган /ал.3 на чл. 84 ЗМВР/, за което се съставя протокол. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето, от което е била незаконно отнета. Вещта се връща, ако в 60-дневен срок от уведомяването от държавата членка, въвела сигнала може да постъпи искане за връщане, със заповед на съответния ръководител, съгласно чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР се възстановява на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила правото на собственост на дружеството върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата членка, подала сигнала. Само при условие, че в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител чл. 84, ал. 9 ЗМВР. В случая това условие за издаване на позитивен акт за касационния жалбоподател за връщане на процесния автомобил не е изпълнено, обратно - вещта е върната на правоимащото лице с акта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Поради това съдът правилно е приел, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Изложените правни съображения в тази насока от решаващия съд са съответни на доказателствения материал по делото и правно аргументирани, като се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно и обосновано АССГ приема, че начинът и редът по който ще бъде съхранявана иззетата вещ е извън приложното поле на издаденото разпореждане. Също така, административното производство по чл. 84 ЗМВР няма за предмет решаване на спор за собственост върху вещта и този въпрос е извън обсега при преценката на съда на законосъобразността на обжалвания административен акт. Ирелевантни за разглежданият спор са твърденията в касационната жалба, че спорът е разгледан без изследване от страна на полицейските органи за пълно съответствие на соченият от италианските власти за издирване автомобил с, този сочен в оспореното разпореждане. Наличието на пълното съответствие на номера на рамата на издирваният автомобил с този на регистрирания в Република България автомобил е достатъчно основание за издаване на атакуваното разпореждане. Ирелевантен за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че в последствие автомобилът е снет от международно издирване в ШИС. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,