Решение № 15982 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2018 г.

Решение № 15982 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Църцорова против решение № 188 от 27.04.2018 г., постановено по адм. д. № 202/2018 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началник сектор в Районно управление Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Г. Църцорова против заповед от 18.02.2018 г. на началник сектор в РУ Горна Оряховица към ОДМВР Велико Търново, с която на Г. Църцорова е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. В заповедта са посочени както фактическите, така и правното основание за издаването й. Фактът, че в заповедта не е посочено името на лицето, управлявало ППС, не опорочава същата. Автомобилът е индивидуализиран и безспорно е собственост на жалбоподателката, а видно от събраните по делото доказателства на Н. Ангелов е съставен акт за управление на същия автомобил без притежаване на свидетелство за управление на МПС, като жалбоподателката не оспорва факта, че е предоставила автомобила за управление на Ангелов. Неоснователни са доводите на касаторката за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в диспозитива на същата не е посочено ППС, която регистрация се прекратява. Както бе посочено в административният акт автомобилът е индивидуализиран, поради което липсата на повторение на индивидуализацията му в разпоредителната част на заповедта не опорочава същата. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че лицето, управляващо автомобила не притежава свидетелство за управление на МПС и Църцорова предоставя ППС за управление на него, поради което спрямо същата е осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 2 а ЗДвП за налагане на ПАМ. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда в този смисъл изводи са обосновани и се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода за законосъобразност на оспорения акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,