Решение № 7202 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2021 г.

Решение № 7202 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), представлявана от председателя доц. д-р И. И., за отмяна на решение № 14420/20.11.2020 г., постановено по адм. д. № 2491/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) и решение № 7900 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 7003/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ).

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 от АПК, според молителя, е решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 7003/2019 г. по описа на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Предвид мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38.

Според молителя е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение. Следователно, решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-393 от 17.12.2014 г.).

Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08.

На последно място, неправилно в решенията, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226 лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. (В същия смисъл определение № 8004 от 05.06.2012 г. по адм. д. № 6861 от 2012 г. на ВАС).

Иска се на основание чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на решението по адм. д. № 7003/2019 г. по описа на АССГ, както и на решение по адм. д. № 2491/2020 г. по описа на ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 от АПК се иска отмяна на решението по адм. д. № 7003/2019 г. по описа на АССГ и решение по адм. д. № 2491/2020 г. по описа на ВАС като неправилни.

В проведено о. с. з. на 13.05.2021 г., страната се представлява от ст. юрисконсулт Д., който поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, намира молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди, че решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. Липсвал идентитет между сочените от молителя съдебни актове, както от обективна, така и от субективна страна. Претендира разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, а по същество - неоснователна, поради следното:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 от АПК основания.

1. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл решение № 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. № 5290/2013 г., решение № 1234 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 16054/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.).

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани".

С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право".

1. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

С решение № 7900 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 7003/2019 г. по описа на АССГ, са уважени в размер от 1356 лева всяка, предявените от "Електроразпределение Север" АД две искови претенции с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, за заплащане на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-393 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, представляващи адвокатско възнаграждение по НАХД № 491/2015 г. на Районен съд - Севлиево и по КНАХД № 85/2016 г. на Административен съд - Габрово. С решение № 14420/20.11.2020 г., постановено по адм. д. № 2491/2020 г., Върховният административен съд е оставил в сила решението на АССГ. За да осъди КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД тези имуществени вреди, съдът е приел, че ищецът е надлежно представляван в производството по обжалване на наказателно постановление № НП-393 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР и адвокатският хонорар за оказаната в това производство правна защита и съдействие е реално заплатен от ищеца.

С решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ и вместо това е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 г. по описа на Районен съд – Русе. С решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.

Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-393 от 17.12.2014 г.). Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.

Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 от АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК (доколкото става дума за искови производства).

В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти.

На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия