Решение № 15096 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2011 г.

Решение № 15096 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Кметът на Община Плевен е подал касационна жалба срещу решение № 359 от 28.06.2011 г., постановено по адм. дело № 506/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на закона и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Ирена Тодорова Ненова от гр. Плевен, като майка и законна представителка на малолетния Свилен Павлинов Тошковски, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира и за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение по жалба на Ирена Ненова от гр. Плевен, като майка и законна представителка на малолетния Свилен Тошковски, административният съд е отменил отказа на кмета на Община Плевен, обективиран в писмо изх. № ФСД-ПИ-94И-1608-1 от 16.05.2011 г., да изплати издръжка за месеците януари - март 2011 г. включително. Със същото решение делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Развити са съображения, че отказът да се изплати издръжка за месеците януари - март 2011 г. вкл., противоречи на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК, както и на чл. 5, ал. 5 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (отм.), в сила към момента на издаване на оспорения административен акт. Решението е законосъобразно. Настоящият тричленен състав споделя напълно изводите, до които е достигнал и приел административният съд. Те са направени въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, при която е била установена основателността на искането за изплащане на издръжка от държавата чрез общината съобразно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от същия кодекс. По делото са били събрани необходимите доказателства и при задълбоченото им обсъждане съдът е направил правилни изводи, и е приложил правилно нормативната уредба. Направеният извод в решението, че писмо изх. № ФСД-ПИ-94И-1608-1 от 16.05.2011 г. на кмета на Община Плевен има характера на индивидуален административен акт, е законосъобразен. Съгласно определението, дадено в чл. 21 от АПК, индивидуални административни актове са тези, с които се създават права или задължения, засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. От анализа на съдържанието на посоченото писмо, предмет на делото, следва да се направи извод, че то съдържа властническо волеизявление, с което се засягат права на неговия адресат. Това е така, защото с тази заповед кметът на общината по същество е отказал да изплати присъдена издръжка на непълнолетен гражданин, т. е. налице е засягане правата и интересите му в нарушение на чл. 152 от същия кодекс. Обоснован е и вторият извод, направен в решението, за незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Това е така, защото видно от събраните по делото доказателства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, са били налице изискванията на чл. 5, ал. 2 НОРИДПИ, според които, когато длъжникът има доходи и имущество, върху които не може да се насочи принудителното изпълнение, тези причини изрично се посочват в протокол, съставен по реда на чл. 4 от същата наредба. В конкретния случай безспорно е било установено, че водещият се на името на длъжника лек автомобил не е бил открит, поради което срещу него не е било възможно да бъде насочено принудително изпълнение. При тези обстоятелства административният съд правилно е приел, че оспореният изричен отказ от изплащане на издръжка за периода януари - март 2011 г. вкл. е незаконосъобразен. По тези причини решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за изготвена писмена защита по делото. Ето защо Върховният административен съд - трето отделение,