Решение № 119 от 6.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 143/2011 г.

Решение № 119 от 6.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 143/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. АД-С. против решение от 11.10.2010 г. по в. гр. д. № 630/2010 г. на Пловдивски АС, /а не на СГС/, в частта с която се потвърждава решение по гр. д. № 328/2009 г. на Пловдивски ОС в частта, с която, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, касаторът е осъден да заплати на Н. Г. Н. от П. сумата 70 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на майка й на 22.08.2008 г. в резултата на ПТП, като са присъдени и разноски. Ответницата по касационната жалба Н. е подала отговор, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 и чл. 281, т. 2 ГПК, тъй като нямало плащане по изп. лист. Претендира за разноски. В касационната жалба се твърди, че искът за неимуществени вреди е недопустим, тъй като вече е бил предявен, като граждански, в наказателното производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново се поставя същия въпрос и се твърди противоречие с Р № 82/7.07.2009 г. по т. д. № 28/2009 г. на ВКС-I т. о. Съгласно т. 1 ТР 1/2010 ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Затова, с определение № 711/15.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: По допустимостта на иска за неимуществени вреди. Налице е нова задължителна практика на ВКС. Съгласно т. 1 ТР 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД, има евентуално значение само за основателността на прекия иск по чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ. Деликтното право и прякото право не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а те съществуват успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно. По основателността на иска. Касационна жалба не съдържа мотиви и доводи по оплакването за неправилност, съобразно изискването на чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и затова решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила със законните последици по чл. 78 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС - I т. о.