Решение № 237 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2009 г.

ВАСПетчленен състав08.01.2010 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9869/20.07.2009 г., постановено по адм. д. № 14865/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 237 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 9869/20.07.2009 г., постановено по адм. д. № 14865/2008 г. тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Лозан Маринов Бизов, от гр. София, против заповед № КВ 955/25.08.2008 г. на министъра на отбраната. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Лозан Маринов Бизов с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита, че не е следвало да се извърши извънредно атестиране, тъй като е имал валидна атестация с втора атестационна група. Освен това съдът не отчел обстоятелството, че е член на преподавателския състав при ВА и е следвало да бъде атестиран по Закона за висшето образование, а не по Наредба № 9/29.06.2001 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - министърът на отбраната се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а разгледана по същество, за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил подробно и точно фактическата обстановка по спора. Касаторът не възразява по установените от съда факти, а по прилагането на материалния закон. От данните по делото е видно, че с оспорената заповед, издадена от министъра на отбраната на основание, чл. 128б, ал. 1, т. 1, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) е прекратен договора за кадрова военна служба на майор Лозан Малинов Бизов, освободен е от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. Мотивите на административния орган са - при несъответствие с изискванията на заеманата длъжност. Заповедта е издадена, съгласно изискването на чл. 36, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 130, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.), след направено предложение от 20.08.2008 г. на началника на Генералния щаб на Българската армия за прекратяване на договора за кадрова военна служба. Жалбоподателят Бизов не спори, че формално процедурата за негово освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба е спазена. При прекратяването на договора му за кадрова военна служба са изпълнени условията на чл. 128б, ал. 1, т. 1, по чл. 199, ал. 2 ПКВС - установяване на несъответствие на кадровия военнослужещ от комисията за разглеждане на служебното му положение и изпращане на предложение до командира на поделението за отправяне на предизвестие; изготвяне на представление за прекратяване на договора за кадрова военна служба от командира на поделението до министъра на отбраната, към което се прилага предложението на комисията; издаване на заповед на министъра на отбраната за освобождаване на кадровия военнослужещ от заеманата длъжност, вземането му на разпореждане по специален щат и отправяне на писмено предизвестие до кадровия военнослужещ. Настоящата инстанция счита за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9/29.06.2001 г., съгласно която офицерите от научно-преподавателския и научноизследователския състав се атестират веднъж на три години, а хабилитираните - веднъж на пет години. Тази норма не е в противоречие с чл. 57, ал. 1 от ЗВО, която също установява атестиране веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели. Меродавно в настоящия случай е обстоятелството, че жалбоподателят има статут и на кадрови военнослужещ, което предполага преобладаващо прилагане на разпоредбите, предвидената в специалния закон - ЗОВС, ПКВС и Наредба № 9/2001 г., в които е предвидена възможност за извънредно атестиране. Съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата, извънредно атестиране в интерес на военната служба се извършва и когато има достатъчно данни за трайно, системно и неефективно изпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ. В ал. 2 е предвидена възможност извънредно атестиране да се извърши по искане на командира на поделението или на останалите преки началници по йерархията или по разпореждане на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия (за кадровите военнослужещи от Българската армия) или на ръководителя на друго ведомство. Това означава, че извършването на извънредно атестиране в интерес на военната служба, не съставлява нарушение на закона по отношение на Бизов. А установените резултати от атестирането са обосновали издаването на оспорената заповед, която правилно е приета от тричленния състав на законосъобразна. По изложените съображения настоящият петчленен състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 209, т. 3