Решение № 2834 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15479/2008 г.

Решение № 2834 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15479/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по чл. 76, ал. II от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка със ЗВАС и § 4, ал. I ПЗР АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АИППМП - Красимир Златев", гр. Варна, представляван от д-р Красимир Пенчев Златев - осъществяващ дейност като лечебно заведение - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ, срещу Решение № 656/21.10.08 г., постановено по адм. д. № 313/2007 г. на Окръжен съд - гр. Варна, отхвърлящо оспорване на Заповед № РД-09-87/25.01.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, с която на ИМП е наложена имуществена санкция на основание чл. 238, ал. IV т. 2 б. "а" НРД (2006 г. в общ размер на 270 лева) за три отделни нарушения по 90 лева. (Жалбоподателят навежда касационни основания, като поддържа становище, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалноправните норми и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, разпределящи доказателствената тежест в процеса, поради което счита, че правораздавателният акт е и необоснован. Моли за неговата отмяна и уважаване на първоначалното оспорване на заповедта на ответния орган. Ответникът по касация- Директорът на РЗОК гр. Варна, в писмено възражение по жалбата, изразява мотивирано становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, постановен от ВОС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването срещу Заповед № РД-09-87/ 25.01.07 г. на директора на РЗОК гр. Варна, Варненският окръжен съд е приел за безспорна фактическата обстановка, която правилно е субсумирана под приложимите материалноправни норми и при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от страна на ответния административен орган, е изградил краен решаващ извод за законосъобразност на оспорения акт. Съображенията на първоинстанционния съд и крайния резултат по делото, се споделят напълно от касационната инстанция и не се налага тяхното преповтаряне. За да бъде даден отговор на оплакванията в касационната жалба, настоящият състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение съобразно релевираните с жалбата отменителни основания и след проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на атакувания съдебен акт, я намира за неоснователна, по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е установил фактите по административния спор и в съответствие със закона е приел за безспорно, че и трите нарушения, за които са приложени съответните финансови неустойки на касатора, са извършени. Позовал се е на Решението на специализиран орган - Арбитражната комисия по чл. 75 ЗЗО, която е потвърдила единодушно констатациите от Медицински протокол № 1-281-Т (11.12.06 г. При хипотезата на чл. 243 ал. I от НРД)06 г., действащ в условията на обвързана компетентност, директорът на РЗОК е издал оспорената Заповед № РД-09-87/ 25.01.07 г., с която е приложил финансови неустойки както следва: - за предписване на пациент за месеците IХ, Х и ХI на 2006 г. на лекарствено средство в количества и дози над регламентираните в колона 10 на лекарствения списък - нарушение на чл. 26, т. 4, във вр. с чл. 34, ал. II и чл. 35, ал. II НРД (06 г., Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК № РД-16-2/10.01.06 г. Раздел I А. 3, Б. 3.5. и Б. 3.11, Приложение 11-"лекарствен списък на НЗОК" и чл. 21ИД-финансова неустойка в размер на 90 лева на основание чл. 238 ал. IV т. 2 б. "а" от НРД;- за предписани лекарствени средства от група II на ЗЗОЛ без предварителна консултация с лекар-специалист - нарушение на чл. 26, т. 4, във вр. с чл. 34, ал. II, чл. 117, т. 2 НРД (06 г., Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК № РД-16-2/10.01.06 г. Раздел I А. 3, Б. 1.9. и чл. 21, чл. 14, ал. I т. 2 от ИД - финансова неустойка в размер на 90 лева на основание чл. 238, ал. IV, т. 2, б. "а" от НРД за всяко от тях, или общо 180 лева; Варненският окръжен съд, при осъществения контрол за законосъобразност, правилно е съпоставил установените факти с изискванията за издаването на оспорената Заповед и е изградил решаващ извод, за липса на основание за нейната отменяемост. Касаторът счита обаче, че относимите към спора Лекарствен списък на НЗОК и Указанията за работа с него № РД-16-2/ 10.01.06 г. представлявали "насочваща информация", поради което не можело да бъдат задължителни за ИМП, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Приемайки задължителност на дозите на лекарствата по този списък, съдът е стигнал до неговото неразрешимо противоречие с добрата лекарска практика и основните принципи на лечение - лекуващият лекар конкретно да прецени състоянието и лечението на пациента. Освен това твърди, че ако НЗОК заплаща дозата само по списъка, то е нямало пречка пациентът да си доплати изписаната му по-висока доза, което принципно е вярно, но оспорващият е процедирал в разрез с регламента на НРД (06 г. и Указанията за работа с лекарствения списък на НЗОК, с което фактически е осъществил и нарушението по чл. 26, т. 4, във връзка с чл. 34, ал. II НРД/06 г. Ако касаторът беше изписал на рецептурни бланки - НЗОК, количеството, което касата заплаща (чл. 35, ал. II НРД/06 г. (а за дозата, надхвърляща заплащаната от НЗОК, беше издал обикновена рецепта, за което количество пациентът да си заплати по свободни цени, нямаше да е налице нарушението по т. I от оспорената Заповед, с оглед разпоредбата на т. Б. 3.6. от Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК. Щом не е спазил регламента за предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и другите действащи нормативни актове, то касационният жалбоподател, като ИМП е нарушил посочените правила и е подлежал на санкциониране по реда на Раздел II на Глава ХХI от НРД/2006 г. Относно оплакването в жалбата, че съдът неправилно е потвърдил оспорената Заповед на директора на РЗОК гр. Варна по т. II. 2. за допуснато нарушение по отношение на ЗЗОЛ, като му е предписано лекарство от група II без предварителен консулт със специалист: Не е спорно обстоятелството, че този пациент фигурира в листата на ОПЛ-касатор от м. юни. 2006 г., а като хронично болен е подлежал в рамките на 1 календарна година на контролни прегледи от ендокринолог и кардиолог, които да потвърдят или изменят предписаната му терапия. Към датата на медицинската проверка и съставянето на МП на 11.12.2006 г., няма данни дали да е бил изтекъл този едногодишен срок и бил ли е задължителен предварителния консулт със съответните лекари-специалисти, поради което се настоява за отмяна на потвърждаващото съдебно решение в тази му част. Касаторът твърди, че не разполага с правни лостове, с помощта на които да получи медицинското досие на пациента от предходния му личен лекар и е лишен от възможността да контролира горния въпрос. Счита, че неправилно решаващият съд е възложил на страните доказателствената тежест в тази част от процеса, тъй като е следвало горното правнозначимо обстоятелство да установи РЗОК гр. Варна, която разполага с цялата база данни. Оплакването е неоснователно, тъй като видно от Протокол от съдебно заседание, проведено на 13.11.2007 г. (л. 73 - л. 75) на жалбоподателя е дадена изрична възможност да представи с писмена молба своите доказателствени искания по спорния въпрос, каквато не е последвала. От собственото си недобросъвестно процесуално поведение жалбоподателят не може да черпи права, още повече, че МП № 1-281-Т (11.12.06 г., и потвърждаващото констатациите му Решение № 6/12.01.07 г. на Арбитражната комисия, имат характера на подготвителни актове и представляват пълно доказателство за констатираното в тях, до доказване на противното. Правен интерес да обори тези констатации има жалбоподателят, който носи и доказателствената тежест. Като не е провел насрещно доказване, са останали неопровергани процесните констатации и следователно, годни да обосноват наложената му финансова неустойка за нарушението по този пункт. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба по отношение на нарушението по т. II. 1. от оспорената Заповед на директора на РЗОК - гр. Варна, изразило се в изписване на лекарство от група II на ЗЗОЛ с без предварителен консулт с лекар-специалист. Макар и да се касае за поддържаща терапия на хронично болно възрастно лице, регламента по т. Б.1.9. от Указанията за работа с лекарствения списък на НЗОК е бил задължителен за спазване. Твърдението, че след като лицето имало определена степен на ТНР от 92.83% поради "хипертонична болест - мозъчна форма" с ЕР на ТЕЛК, то изобщо е нямало нужда от консулт със специалист преди изписване на лекарственото средство, е несъстоятелно. Развитите доводи за приложимост на НМЕР, която била и от по-висок ранг нормативен акт в сравнение с приложените Указания за работа с лекарствения списък на НЗОК (това последното е вярно, но е без значение за спора), са ирелевантни за спора. Приложеното по делото експертно решение на обща ТЕЛК при МБАЛ"Св. Анна" гр. Варна от 2001 г., установява степента на трайна неработоспособност на освидетелстваното лице; евентуалната причинна връзка с условията на труд и други регламентирани елементи, но по никакъв повод не определя терапията за лечение, а още по-малко при каква схема, в какви количества и с кои лекарствени средства да бъде лекувано лицето пожизнено. Ето защо, поддържаният довод в горния смисъл, не само няма връзка с приложимото право, но и с добрата лекарска практика, на която точно този жалбоподател се позовава в първата част на жалбата си. Като е дал законосъобразен отговор на всички обсъдени по-горе възражения, поддържани и пред първо инстанционния съд, ОС гр. Варна е приложил стриктно както материалния, така и процесуалния закон и е постановил съответен на тях съдебен акт. Приемайки, че по силата на изричната норма на чл. 34, ал. II НРД (06 г. списъците по чл. 33) Лекарствения списък на НЗОК (и указанията за работа с тях се издават след съгласуване с БЛС и ССБ, поради което са задължителни за ИМП и ИСП, е изградил правилен решаващ извод. Нормата е ясна и не се нуждае от друго тълкуване. Консултациите с лекар-специалист преди предписване на лекарствените средства от група II са зададени императивно като задължителни с обсъденото Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК № РД-16-2/ 10.01.2006 г., което прави изцяло съставомерни нарушенията по приложените текстове от ответния по касация административен орган. А щом това е така, напълно законосъобразно са наложени и финансовите неустойки, предвидени в абсолютен размер от 90 лева за всяко от трите отделни нарушения, умножени по техния брой. Предвид изложеното, касационният състав приема, че решението на ОС - гр. Варна, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение